Решение № 43 от 20.03.2025, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Крумовград, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Йорданов при участието на секретаря Емилия В. В.а като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Гражданско дело № 20245130100169 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Т. В. Г., с ЕГН **********, с адрес:

*********, чрез адв. Р. Р., АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев“ №41 против "Стик - Кредит" АД, с ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, пл. "Оборище" № 13Б.

Ищецът сочи, че между него и ответната страна бил сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 909352 от 01.12.2022г. , с който му била предадена главница в размер на 1400 лв. Заемът е следвало да бъде върнат за срок от 10 месеца на равни месечни вноски при годишен лихвен процент - 36 % и ГПР - 42,58 %.

После сочи, че съгласно чл. 17 от договора за потребителски кредит, заемополучателят е трябвало в тридневен срок от сключването на договора да предостави едно от следните обезпечения на задължението си по кредита:

1.Трето лице (поръчител), който трябвало да отговаря на следните условия: минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочил, под наблюдение, загуба и т.н.;- да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад считано от датата на предоставянето й пред кредитора.

2. Банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която в банката е получено писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

После сочи, че в случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, на осн. чл. 27, ал. 1 от договора, заемополучателят дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като същата се дължи разсрочено на падежната дата на анюитетната вноска.

1

Твърди, че общо предвидената дължима сума по договора за кредит (главница, лихва и неустойка) е била в размер на 2790,86 лв.

След това твърди, че е изплатил в периода от 01.12.2022 г. до 09.07.2023 г. сума в размер на 2630 лв. по договора.

Счита, че договорът за кредит е нищожен и на осн. чл. 23 от ЗПК на връщане е подлежала само главницата, като разликата между платената сума от 2630 лв. и главницата по договора от 1400 лв. в размер на 1230 лв. подлежи на връщане.

Твърди, че процесният договор е нищожен на осн. чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК тъй като посоченото ГПР в договора за заем не отговаряло на реално приложения, тъй като в този размер неправилно била включена само договорната лихва. В ГПР е следвало да се включи предвидената неустойка по чл. 27, ал. 1 от договора, доколкото същата представлявала скрита печалба на кредитора, с която допълнително се обогатявал и следвало да бъде включена в ГПР.

Сочи, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не можели да отговорят: осигуряване на поръчителство и/или предоставяне на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставяне на изисквания към потребителите, които не можели да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждане на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събирали за осигуряване на фирми гаранти, небанковите институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляли законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

После сочи, че невъзможността на потребителя да изпълни посочените в чл. 17 от договора задължения, заемодателят на осн. чл. 27, ал. 2 от договора предварително му бил предоставил погасителен план, в който било предвидено заплащането на неустойката, като част от анюитетните вноски. Поради невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че сключения между страните Договор за потребителски кредит № 909352/01.12.2022 г. е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Да осъди ответника да му върне сумата в размер на 1230 лв., представляваща получени без основание суми по нищожния договор в периода 01.12.2022 г. - 09.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и да му бъдат присъдени сторените разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

С допълнителна молба иска на основание чл. 214 от ГПК да бъде допуснато увеличение на размера на втория иск от 1230 лева на 1282,88 лева и претендира направените разноски като представя списък на същите по чл. 80 от ГПК.

В дадения му от съда срок ответника чрез адв.Х. Н. от АК - Разград е депозирал писмен отговор, в който изразява становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен и излага подробни съображения. Претендира направените по делото разноски.

С протоколно определение №20 от 31.01.2025 година на основание чл. 214 от ГПК е допуснато увеличение на размера на иска от 1230 лева на 1282,88 лева .

2

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от правна и фактическа страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и по чл.55, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 10а, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗПК, чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП.

Страните не спорят, че между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 909352 от 01.12.2022г. Уговорената заемна сума била в размер на 1400 лева, при ГЛП от 36% и 42.58% ГПР. Сумата следвало да се върне за срок от 10 месеца, като общата дължима сума била в размер на 1677,94 лева. Не се спори също, че със сключване на договора ищеца съгласно чл. 17 от него е трябвало в тридневен срок от сключването на договора да предостави едно от следните обезпечения на задължението си по кредита:

1.Трето лице (поръчител), който трябвало да отговаря на следните условия: минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочил, под наблюдение, загуба и т.н.;- да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад считано от датата на предоставянето й пред кредитора.

2. Банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която в банката е получено писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Няма спор и за това, че съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, заемополучателят дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като същата се дължи разсрочено на падежната дата на анюитетната вноска, а съгласно чл. 27, ал. 2 от договора ответника предварително му бил предоставил погасителен план, в който било предвидено заплащането на неустойката, като част от анюитетните вноски, при неизпълнение на условията на чл. 17 от договора. С включване на тези суми общата дължима сума по договора за кредит (главница, лихва и неустойка) е в размер на 2790,86 лева.

Съгласно приетите по делото доказателства и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, ГПР по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 909352 от 01.12.2022 г. размера на ГПР по него, ако в неговия обхват се включи уговорената в чл.27 неустойка на стойност общо 1112,93 лв., дължима разсрочено съгласно приложен по делото погасителен план е в размер на 416,68 %. На база приложени по делото разписки, платените суми по процесния договор са общо в размер на 1 234,99 лв., както следва: на 04.01.2023 г. 279,09 лв. и на 09.07.2023 г. - 955,90 лв.

Заключението е прието в съдебно заседание и не е оспорено от страните.

Настоящият състав намира предявените искове за основателни и доказани.

Ищецът Т. В. Г. е "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, а в случая като физическо лице му е предоставена "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

При така установено от фактическа страна, Съдът приема от правна страна следното:

3

Съдът намира, че така сключеният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл. 3 от ЗПК и не засяга изключенията по чл. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в ЗЗП с § 13а от Допълнителните разпоредби, "... националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на това.. ". По смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, ищецът е потребител, тъй като е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Предвиден е законоустановен максимален размер на ГПР, който е до пет пъти законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Както бе посочено по- горе, с Договора за кредит, страните са уговорили ГПЛ от 36 % и ГПР от 42,58 %. Възнаградителната лихва има характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен.