Решение № 863 от 17.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20231100901667 по описа за 2023 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че за уреждане отношенията си по сключен между тях договор за доставка на стоки страните са подписали Споразумение от 27.04.2020 г. с нотариална заверка на подписите и съгласно текста на което са постигнали съгласие, че ищцовото „Б.В.Л.“ООД е доставило на „М.Ш.С.“ЕООД /преди с наименование „М. Б.“/ стока на обща стойност от 45 096.25 лв., с вкл. ДДС, от които 38 706.25 лв. по фактури за 2019 г. и 6 390 лв. по фактури за 2020 г., които са надлежно описани в таблица към споразумението. Твърди, че по този начин страните са декларирали, че това вземане е съществуващо, ликвидно и изискуемо към датата на подписване на споразумението. Постигнато е съгласие и относно начина на плащане, като задълженото лице следва да заплати цялата сума от 45 096.25 лв. в 7-дневен срок от датата на подписване на споразумението, като при неплащане в срока за това, вземането става незабавно изискуемо, без да е необходимо нарочно писмено уведомление за доброволно изпълнение.

Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв.

– представляваща част от дължимата сума по споразумението между страните от 27.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

По делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба в указания за това срок.

Предявен е от „Б.В.Л.“ООД против „М.Ш.С.“ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представеното по делото Споразумение за уреждане на задължения от 27.04.2020 г. се установява, че същото е сключено между „Б.В.Л.“ООД и „М. Б.“ООД за уреждане отношенията между тях във връзка със задълженията на последното по 1 договор за доставка на стоки, за които е констатирано, че възлизат общо на 45 096.25 лв. с ДДС, от които начислени през 2019 г. – 38 706.25 лв. и през 2020 г. – 6 390 лв. с ДДС, която сума длъжникът се задължава да заплати в срок до 7 дни от датата на подписването на споразумението. В чл. 3 от споразумението е предвидено, че при неплащане вземането в пълния му размер става изцяло изискуемо, ведно със законната лихва от датите на съответните падежи по всяка от издадените фактури за доставките.

При служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ при АВ по партидата на ответното „М.Ш.С.“ЕООД съдът установи отразена промяна във фирмата на дружеството въз основа на вписване от 21.07.2020 г., като дружеството е с предишно име – „М. Б.“ООД.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За основателността на предявения иск за главницата, необходимо е да бъде установено възникване на годно облигационно правоотношение между страните и съществуване на вземането – предмет на процесния договор.

От представеното по делото споразумение, сключено между страните на 27.04.2020 г., се установява преуреждане на отношенията между тях, възникнало по сключен преди това договор за доставка, като за тази цел страните са постигнали съгласие относно непогасения остатък от дължимата цена за доставените стоки, като формирането й в общ размер за начислените суми през финансовите 2019 г. и 2020 г. е съобразно обективирани в табличен вид вземания по посочени фактури и размер на всяко от тях. Чрез подписване на споразумението в този вид е извършена обективна новация на задължението, доколкото страните са установили нов падеж и начин на плащането му. Съглашението съобразно новите елементи на сделката има характер на договор с предмет различен от този на договора за продажба /доставка/. Съгласно разпоредбата на чл. 107 ЗЗД, едно задължение се подновява, когато се замени с ново съглашение с кредитора, каквото представлява процесното споразумение. В този смисъл следва да се има предвид, че договорът, обективиран в процесното споразумение няма характер на договор за продажба, а представлява съглашение за плащане на определена парична сума, за която страните са постигнали съгласие, че е неиздължено вземане за продажната цена по друг сключен между тях договор за доставка на стоки.

С оглед установения в споразумението срок на плащане, а именно 7-дневен такъв от датата на сключването му /27.04.2020 г./, следва да бъде прието, че е настъпил падежът за плащане и длъжникът по него е изпаднал в забава, считано от 05.05.2020 г.

Не се твърди, а и не се и установява неизправният длъжник да е извършил плащане на сумата, която се е задължил да заплати на ищцовото „Б.В.Л.“ООД.

В тази насока е и процесуалното поведение на ответното дружество, което не е изразило становище по основателността на предявения срещу него иск и съществото на спора, като в тази връзка не е оспорил отправената срещу него претенция.

Видно от процесното споразумение, общият размер на непогасеното задължение възлиза на 45 096.25 лв., за част от която е заявена и исковата претенция.

С оглед всичко гореизложено, предявеният иск за главницата в размер на сумата от 30 000 лв. – част от дължимата сума в пълния й установен размер, се явява основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.

Като законова последица от основателността на главния иск, дължи се и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 2

08.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски за производството в общ размер на 1200 лв. – внесена държавна такса. Не следва да му бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото не се установява заплащането на такива, като на възстановяване на посоченото основание подлежат само реално направените разноски за производството. В този смисъл, видно от представения Договор за правна защита и съдействие от 07.09.2023 г., сключен между ищцовото „Б.В.Л.“ООД и адв. П., страните по него са договори възнаграждение от 1800 лв. и начин на плащането му – по банков път, като не са представени доказателства за извършено плащане. Други разноски не се претендират от ищеца, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „М.Ш.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – ГР.

София, бул. **** /Стоково тържище „С.-К.“АД, склад 402/, да заплати по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на „Б.В.Л.“ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Връбница, бул. **** , сумата от 30 000 лв. – част от незаплатената главница в общ размер на 45 096.25 лв. п о Споразумение за уреждане на задължения от 27.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 08.09.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „М.Ш.“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – ГР.

София, бул. **** /Стоково тържище „С.-К.“АД, склад 402/, да заплати на основание чл.

78, ал. 1 ГПК на „Б.В.Л.“ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.

София, район Връбница, бул. ****, сумата от 1200 лв. – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2 - седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3