Решение № 347 от 13.10.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. гр.Несебър, 13.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д. при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело № 20222150101403 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано e по искова молба вх. № 39885/01.11.2022 г. по описа на БРС, изпратена по подсъдност с вх. № 10705/01.12.2022 г. по описа на НРС, на Е. Ц. Д., ЕГН **********, чрез адвокат К. К. от БАК, съдебен адрес: гр. ***, партер, срещу „В.и к.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Г.Й.Т., с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответното дружество дължи на ищцата следните суми: сумата от 255 лева – обезщетение за вреди от прекъснато водоподаване - лишаване от ползване на собствен апартамент/имот, поради спряно водоподаване, за м. 10.2020 г., равняващо се на платения наем за ползване на друг апартамент; законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.09.2022 г. до окончателното изплащане, за които вземания, в полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2771/14.09.2022 г. по ч.гр.д. № 5858/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Излагат се подробни фактически и правни твърдения, обосноваващи основателността на претенцията, като се посочва, че ищцата е потребител на ВиК услуги за собствения си водоснабден обект по неформален договор и по силата на закона. На 22.10.2020 г. ответното дружество преустановило водоподаването към собствения на ищцата апартамент в к.к. Слънчев бряг 8240, кв. „***, Жилищна сграда „Б.“, ет. ***, ид. № *** в нарушение на чл. 2а, ал. 1, т. 2 от ЗВ, чл. 3, ал. 1 от ЗРВКУ и чл. 38, ал. 5 от ОУ. Този факт бил съдебно установен между страните с решение по гр.д. № 6577/2020 г. по описа на БРС, решение по в.гр.д. № 990/2021 г. по описа на 1

БОС и определение по гр.д. № 607/2022 г. по описа на ВКС. Заявява се, че водоподаването към обекта било възстановено на 19.04.2021 г., поради което ищцата била лишена от ползването на собствения си имот и се наложило да наеме сходно жилище срещу месечен наем от 850 лева. Ответното дружество било поканено да възстанови сумите, заплатени от ищцата за наем, но отказало с отговор от 16.08.2022 г., поради което за ищцата възникнал интерес от съдебно уреждане на спора.

Претендират съдебни разноски, включително сторените в заповедното производство по ч.гр.д. № 5858/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез юрк. Д. Б. З., с който се взима становище по твърденията на ищцата, като се релевират подробни доводи за неоснователност на предявения иск.

Заявява се, че с цитираните от ищцата съдебни актове не е бил решен по същество правен спор, предвид което и същите нямата сила на пресъдено нещо и не обвързват с мотивите си страните по тях. Аргументира, че между страните никога не е съществувала твърдяната облигационна връзка, доколкото не били изпълнени предпоставките на чл. 17, ал. 1 от Наребда № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. От друга страна, отсъствало и виновно противоправно поведение на ответника, което да е в причинна връзка с твърдените вреди, доколкото ответникът прекъснал водоподаването на правно основание – искане на титуляра на партидата. Моли се за отхвърляне на иска, като се оспорва верността на представените от ищеца договор за наем на недвижим имот от 23.10.2020 г. и разписка за получена сума от 23.10.2020 г.

С определение № 638/26.05.2023 г. на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК съдът е конституирал по делото „С. ВК” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., у;. „И.В.“ ***, като трето лице-помагач на ответната страна.

С писмения отговор, на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, ответникът „В.и к.“ ЕАД е предявил при условията на евентуалност обратен иск против третото лице „С. ВК” ООД, уточнен с молба вх. № 3225/05.04.2024 г., с който се иска от съда, в случай че уважи предявения против „В.и к.“ ЕАД иск от Е. Д., да осъди „С. ВК” ООД да заплати на „В.и к.“ ЕАД сумата от 255 лева, представляваща цената на предявения срещу ВиК оператора иск, ведно със законната лихва върху главницата от датата ба предявяване на иска до окончателното изплащане и претендираните от Е. Д. и уважени разноски, както и направените от „В.и к.“ ЕАД по делото съдебни разноски.

Ищецът по обратния иск „В.и к.“ ЕАД твърди, че за целия комплекс „Б.“ е съществувала към м.10.2020 г. една партида, на която титуляр е било дружествотоответник по обратния иск. Именно по заявление вх. № К-2689/22.10.2020 г. за временно преустановяване на водоподаването, подадено от страна на титуляра „С. ВК“ ООД и на основание чл. 41 и чл. 42 от ОУ на оператора било прекъснато водоподаването за цялата сграда. Отново по искане на ответника по обратен иск и по 2 негово заявление вх. № К-2689-1/19.04.2021 г. водоподаването към сградата било възстановено на 23.04.2021 г. Твърди се, че операторът не може да носи отговорност за чуждо противоправно поведение, доколкото в случая не били изпълнени изискванията на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи – не били подадени заявления от всички собственици в сградата за разкриване на вътрешни индивидуални партиди, предвид което операторът бил поставен в невъзможност да узнае за придобиването на право на собственост от трети лица по отношение на самостоятелни обекти в сградата, вкл. от ищцата Д.. Предвид твърденията се аргументира отговорност на „С. ВК“ ООД за произлезлите от спирането на водоподаването вреди за ищцата Д..

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1, вр. чл. 219, ал. 3 от ГПК ответникът по обратния иск „С. ВК” ООД е депозирал становище и писмен отговор на обратната искова молба, в които се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения от Е. Д. иск, както и за неоснователност на предявения от ответника обратен иск, като се излагат съображения. Излагат се насрещни твърдения, че за ищцата Д. не са произлезли твърдените вреди от спряното в периода 22.10.2020 г. – 19.04.2021 г. водоползване, доколкото същата не е пребивавала в имота си през зимните месеци. Оспорва се като симулативен представения от ищцата Д. договор за наем, твърди се, че същият е привиден и съставен за целите на процеса, евентуално – договорът и разписката за заплатен наем се оспорват като антидатирани. Заявява се, че отсъства сходство между посоченото от ищцата наето от нея бунгало в гр. П. и собственото жилище в к-с „Б.“, негодност за обитаване на бунгалото в посочения период, и се аргументира частична неоснователност по размер на претенцията за обезщетение, насочена спрямо ВиК оператора.

По повод обратния иск на оператора заема становище за неговата неоснователност в цялост, като се позовава на разпоредбите на чл. 2а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, чл. 3, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, чл. 41, ал. 3, т. 9 от Наредба № 4 от 2004 г., чл. 40, ал. 5 от ОУ на ВиК – Бургас. Излагат се подробни съображения за неприложимост към случая на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. Претендират се съдебни разноски.

В проведени по делото открити съдебни заседания ищцата Е. Д. се представлява от адв. К. К. от БАК, който поддържа депозирания иск и моли за уважаването му.

Ответното дружество и ищец по обратен иск „Водоснабдяване канализация“ ЕАД се представлява в хода на процеса от юрисконсулти. Поддържа дадения отговор и предявения обратен иск, моли за отхвърляне претенцията на ищцата като неоснователна, евентуално в случай на уважаването

– за уважаване на предявения срещу „С. ВК“ ООД обратен иск. Релевира евентуални възражения за прекомерност на заплатените от ищцата и ответника по обратен иск адвокатски възнаграждения.

Представя списък на направените разноски, които претендира.

3

Третото лице помагач на страната на ответника и ответник по обратен иск – „С.

ВК“ ООД, чрез упълномощения си представител адв. Ф. от БАК, поддържа пред съда в съдебно заседание дадените становище и отговор на обратен иск. Аргументира неоснователност на главната искова претенция и моли за отхвърлянето като недоказана. Евентуално и при уважаване на главния иск моли за отхвърляне на обратния иск. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 5858 по описа за 2022 г. на Районен съд Бургас, се установява, че за процесната сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2771/14.09.2022 г. Последната е била надлежно връчена на длъжника, като предвид постъпило от последния възражение в срока по чл.

414, ал. 2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземане, идентично на това, предмет на издадената заповед за изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Предявен е главен иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.

1 вр. чл. 82 от ЗЗД вр. чл. 9, ал. 2, т. 3 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, както и обусловен обратен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

По повод главния иск с приетия без възражения на страните доклад в тежест на ищцовата страна е възложено доказването на следните факти: наличието на договор за доставка на ВиК услуги за водоснабден обект с ид. № ***, по който ищецът е изправна страна; собствеността на ищеца по отношение на водоснабдения обект; неизпълнение от страна на ответника по договора; настъпване на твърдените от ищеца имуществени вреди и техния размер; причинно-следствена връзка между соченото договорно неизпълнение и настъпилите вреди. В условията на насрещно доказване на ВиК оператора е възложено доказването на факта на изпълнение на договорните задължения, както и всички правоизключващи, правоизменящи, правоотлагащи и правопогасяващи факти, на които се позовава.

Във връзка с приетия за съвместно разглеждане обратен иск на водния оператор срещу третото лице – помагач, в тежест на ищеца е разпределено доказването на настъпилите вреди, техния размер, причинно-следствената връзка между настъпването на вредите и поведение на лице, действало по възложение на ответника по обратен иск, а на ответника „С. ВК“ ООД – доказването на направените насрещни възражения.

По отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД вр. чл.

4

9, ал. 2, т. 3 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги:

Между страните не се спори, че жилищна сграда и хотел „Б.“, находяща се в ПИ VI-168, кв. 6102 по плана на к.к. Слънчев бряг – запад, общ. Несебър, е построена от инвеститора „С. ВК“ ООД и е въведена в експлоатация с удостоверение на Община Несебър от 04.09.2006 г. Не е спорно по делото, че към месец октомври 2020 г. сградата на к-с „Б.“ е била в режим на етажна собственост, като ищцата Е. Д. е притежавала самостоятелен обект в същата – СОС с ид. № ***, представляващ ап. 5 на ет. 2.

Безспорни за страните са и обстоятелствата, че към м. октомври 2020 г. отчитането на ВиК услуги за к-с „Б.“ – к.к. Сл.бряг се е осъществявало по партида с аб. № 218140, на която титуляр е бил инвеститора „С. ВК“ ЕООД, както и че въз основа на заявление на титуляра от 09.10.2020 г. водоподаването до сградата е било прекъснато от ВиК оператора на 22.10.2020 г., а впоследствие – възстановено на 23.04.2021 г. отново по заявление на „С. ВК“ ЕООД.