Решение № 692 от 31.05.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. Пазарджик, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря С.ка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20235220102459 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът С. С. С., ЕГН ********** от с. Мокрище, общ. Пазарджик, ул.

„****** чрез пълномощника си адвокат В. твърди, че е възложил на ответника Б. В. Б., ЕГН ********** от с. Алеко Константиново, общ.

Пазарджик, ул. „****** да извърши ремонтни дейности на адреса му в с.

Мокрище, като направи пристройка към къщата с външни стълби и покрив.

Уговорката била за сумата от 23 500 лв. без ДДС, като тази сума включвала възнаграждение за труда и всички необходими материали до завършен вид.

Срокът за изпълнение, даден от ответника, бил 45 дни. Още в деня на уговорката ищецът му заплатил сумата от 2 500 лв., а на 07.01.2023 г. ответникът започнал работа. По искане на ищеца на 20.01.2023 г. между тях бил сключен писмен договор за сигурност в отношенията им. Ответникът развалил съществуващия покрив, в резултат от което долният етаж на къщата се наводнил от силен дъжд. През това време ищецът му дал общо 14 650 лв., за които ответникът нито материали бил купил, нито бил покрил покрива.

През месец април 2023 г. майката на ищеца се прибрала от Англия и говорили с ответника да си довърши работата. Той отговорил, че не може да свърши работата, както те искат и ако искат, ще го направи както той може. Ищецът не бил съгласен и помолил ответника да му върне половината от парите, които му бил дал, за да си намери друг майстор. Ответникът отказал да върне парите. Ищецът намерил друг майстор, който довършил работата, така както се били уговорили с ответника. Предвид некачественото и неточно частично 1 изпълнение на договора за строително-монтажни работи, ищецът счита, че ответникът му дължи връщане на сумата от 7 325 лв., представляваща остатък след приспадане на разходите по частичната строителна дейност. За посочената сума ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1197/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Против заповедта за изпълнение постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, поради което предявява иск за съществуване на вземане в размер на 7 325 лв. за възстановяване на част от заплатена сума по развален поради неизпълнение договор за строителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.03.2023 г., до окончателното изплащане. За развалянето на договора ищецът съобщил на ответника в разговор помежду им, като волята му била заявена и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което достигнало да знанието на ответника. С исковата молба ищецът също прави изявление за прекратяване на договора за строителство, сключен между страните на 20.01.2023 г. Претендира присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Б. В. Б. чрез пълномощника си адвокат Г. намира иска за недопустим, защото ищецът не твърди, че договорът е бил развален; защото ищецът има възможност съгласно чл. 262, ал. 2 от ЗЗД да претендира обезщетение по договора за изработка, което дерогира общата норма на чл. 55 от ЗЗД за връщане на даденото и защото искът се основана на юридически факти, които не са настъпили преди предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а възникват с исковата молба, като например развалянето на договора. По същество намира иска за неоснователен. Счита, че се иска разваляне на договор с повтарящо се действие и страните дължат връщане на полученото след разваляното, но не и на полученото преди развалянето, а в случая не се твърди ответникът да е получил нещо след развалянето на договора. Твърди, че строежът, предмет на договора за строителство, е незаконен поради липса на разрешение за строеж, което представлява правна непреодолима причина, поради която ответникът не е могъл да изпълни задължението си да построи строежа, т.е. неизпълнението на договора не е по причина, за която ответникът отговаря, и ищецът не може да развали договора. Твърди, че е налице разминаване между договора за строителство, който се твърди в исковата молба, и този, които е приложен към нея, по отношение на предмета на договора и срока за изпълнение. С оглед стойността на договора счита, че същият не може да се установява със свидетели. Счита за недопустимо установяването със свидетели на вида и размера на извършените строителни дейности, тъй като Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството изисква писмен акт за тези обстоятелства. Посочва съдебна практика в този смисъл. Прави възражение за нищожност на клаузата на договора, която задължава изпълнителя да изготвя актове, тъй като същият няма правомощия да ги изготвя. Твърди, че между 2 страните са съществували две правоотношения – първото от 07.01.2023 г. до 20.01.2023 г., което може да е устен договор или гесция в зависимост от това дали към 07.01.2023 г. е била уговорена цената от 23 500 лв., а второто е възникнало на 20.01.2023 г. със сключване на писмения договор. В този смисъл не може да се докаже извършените плащания за кое от двете правоотношения се отнасят. Счита, че задължението на ответника да направи пристройка не е изискуемо, тъй като не му е предадена строителна площадка с протокол, както изисква договорът. Прави възражение за прихващане със сумата от 10 268 лв., представляваща вземане по чл. 57 от ЗЗД за връщане на действителната стойност на строежа, който е бил отчужден по реда на чл. 92 от ЗС от собственика на строежа, а именно майката на ищеца. Прави възражение за прихващане със сумата от 3 943 лв., представляваща вреда за ответника от развалянето на договора в размер на разликата между получената от него сума в размер на 14 650 лв. и сбора от стойността на изградената сграда – 10 268 лв. и сумата, която би дължал при уважаване на иска – 7 325 лв. Прави възражение за прихващане със сумата от 23 500 лв., която му се дължи по договора, като твърди, че ищецът нищо не е платил по него. Твърди, че договорът за строителство прикрива действително сключения между страните трудов договор, с който ответникът е бил нает като строителен работник с работодател ищеца и място на работа – с.

Мокрище, за срока от 07.01.2023 г до 15.03.2023 г., на длъжност, както следва: от 07.01.2023 г. до 19.01.2023 г. – снабдител, доставчик, а от 20.01.2023 г. до 15.03.2023 г. – организатор, група в строителството, на пълно работно време, без право на отпуск, трудово възнаграждение – 80 лв. на ден.

Излага твърдения, преповтарящи и допълващи възражението по чл. 414 от ГПК, подадено в хода на заповедното производство, както следва: Договорът за строителство е с продължително и периодично изпълнение, затова развалянето му, ако е станало, има действие занапред и не води като последица до връщане на полученото. Оспорва да е налице пълно неизпълнение на договора, тъй като ответникът е изпълнил задължението да построи изцяло пристройка и надстройка с общо новопостроени около 70 кв.м. Изявлението за разваляне на договора не отговаря на формалните изисквания на закона, нито на материалните изисквания неизпълнената част от задължението да е значителна, поради което няма за последица разваляне на договора. При условията на евентуалност прави възражение за погасяване по давност на правото на разваляне на договора съгласно чл. 87, ал. 5 във връзка с чл. 265, ал. 3 от ЗЗД. Сочи, че договорът за строителство на незаконен строеж не е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като незаконното строителство е обективно възможно да се осъществи.

Приложеното към исковата молба становище от вещо лице е неотносимо, тъй като в договора не е уговорено плащане по единични цени. В тази връзка се позована и на Счетоводен стандарт 11. Оспорва становището и по съображения, че използваната методиката на Строй-експерт-сек дава примерна разходна норма и се различава от реално заплатената стойност на 3 труда, не е взето предвид плащането на ДДС при закупуване на строителните материали, печалбата за изпълнителя, извозването на отпадъците от обекта, класа на използвания бетон, цялостното изграждане на покрив, канализация и система за напорна вода, цените в местната железария, които са по-високи от склада на дистрибутор, повишаването на цените през месец март 2023 г., когато е извършен строежът, в сравнение с месец декември 2022 г., които цени използва методиката, извършването на изцяло ръчен труд за сметка на механизацията, липсата на възлагане на средно голям обект на средно голяма строителна фирма, какъвто по принцип използва методиката. Твърди, че през месец април 2023 г. майката на ищеца се е представила за собственик на земята и с аргумент за незаконно строителство е поискала да преустанови строително-монтажните работи. Твърди, че липсва писмена „поръчка“ по чл.

258 от ЗЗД, а ищецът е въвел ответникът в заблуждение, че строежът е законен. Липсата на разрешение за строеж прави строежа незаконен и се явява непреодолима правна пречка за извършване на строителството, за която отговаря само възложителят. Приложените касови бележки от кочан не се отнасят за договора за строителство и установяват само, че клиент на име С.

С. е посещавал различни търговки обекти, където е заявявал „услуга“.

Същите не доказват извършено плащане, тъй като не са изпълнени изискванията на договора за предаване на строителна площадка, двустранни протоколи и други. Освен това са нищожни поради липса на предвидената в закона форма, тъй като не съдържат изискуемите реквизити за първичен счетоводен документ по чл. 6, ал. 1 от ЗСч., нито предвидените реквизити по чл. 35, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В тях липсва изявление за получена сума, поради което нямат характер на разписка по ЗЗД. Оспорва истинността на касовата бележка от 10.01.2023 г. и моли да бъде представена в заверен препис или в оригинал. Оспорва истинността на касовата бележка от 22.02.2023 г., тъй като е издадена с предварително поставена дата и подпис на касиер, след което е поставена под индиго и е дописана сумата 2 000 лв.

Счита, че претенцията за некачествени работи, посочени в становището, изразяващи се в две криви колони, крива стена и изменение на стреха, в общ размер 1 651 лв., следва да се удовлетвори чрез изпълнение на договорната гаранция, законовата гаранция по ЗУТ или поправяне на работата по чл. 256 от ЗЗД. Ако възложителят поиска заплащане на разходите, необходими за поправката, прави възражение за прихващане със сумата от 23 500 лв., представляващо неизплатено възнаграждение по договора. Отрича да има некачествени работи, изразяващи се в крива стена. Признава, че има некачествени работи, изразяващи се в две криви железобетони колони, но те не са изпълнени от него. Отрича да има некачествени работи, изразяващи се в счупена стреха, като твърди, че е отрязана стрехата на основната съществуваща сграда, което е възложено от ищеца. Оспорва истинността на всички касови бележки, тъй като не носят подписа на страната. Ангажира доказателства.

С Определение № 3128 от 08.12.2023 г. в настоящото производство е 4 приет за съвместно разглеждане предявеният от ответника с отговора на исковата молба инцидентен установителен иск за съществуване между страните на трудово правоотношение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищецът чрез пълномощника си адвокат В. намира този иск за недопустим, неоснователен и недоказан по основание и по размер, тъй като между страните е бил сключен договор за строителство, което се установява от представените писмени доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

На 20.01. (не е посочена година) между С. С. в качеството на възложител и Б. Б. в качеството на изпълнител е сключен договор за строителство, с който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да организира и извърши строително-монтажни работи на обект: с. Мокрище, ул.