Решение № 761 от 15.12.2021, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Сливен, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20212230104360 по описа за 2021 година

Предмет на производството е предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за недължимост на сума в размер на 1382,39 лв., от която 1128 лв., главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2011г. до окончателното изплащане; 129,39 лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2009г.- 27.05.2011г. и 125 лв. по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3442/2011г. на СлРС.

Ищецът твърди, че със Заповед за изпълнение па парично задължение № 2811/29.05.2011г., издадена по ч.гр.дело № 3442/2011г. по описа на СлРС, въз основа на документ по реда на чл.410 ГПК бил издаден изпълнителен лист, с който било разпоредено да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр.София, следните суми: главница в размер на 1 128 лв., ведно със законната лихва от 27.05.2011г. до изплащане на вземането; мораторна лихва за периода 01.07.2009г. до 27.05.2011г. в размер на 129.39 лв. и разноски 125 лв.

Сочи, че с договор за цесия кредитора по изпълнителния лист прехвърлило вземането на ответното дружество, произтичащо от Договор за потребителски кредит № C A S H - 04413365. Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на ответника от 23.04.2018г. било образувано 1 изп.дело № 20189150401159 по описа па ЧСИ Гергана Грозева, с взискател ответното дружество и длъжник - ищеца.

Ищецът опирайки се на разпоредбата на чл. 110 ЗЗД счита, че задължението му е погасено по давност с изтичане на пет годишен давностен срок, тъй като изпълнителния лист бил издаден на 11.11.2011г. и от тогава задължението станало изискуемо и съответно правото на принудително удовлетворяване било погасено по давност към датата на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното производство през 2018г. През изтеклия период от време сочи, че не били предприемани действия, спиращи или прекъсващи течението на давността.

Тъй като ответното дружество образувало изпълнително дело срещу ищеца, същия счита, че има правен интерес от завеждане на настоящия иск, въз основа на факти, настъпили след приключването па съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Иска се от съда да признае за установено, че ищеца не дължи на ответника следните суми: главница в размер на 1 128 лв., ведно със законната лихва от 27.05.2011г. до изплащане на вземането; мораторна лихва за периода 01.07.2009г. до 27.05.2011г. в размер на 129.39 лв. и разноски 125 лв. по ч.гр.д. № 3442/2011г. на СлРС, поради погасяване на задължението по давност.

Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество депозирало отговор. Счита претенцията за допустима, но неоснователна.

Твърди, че на 18.06.2009г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник е "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна и ищецът, в качеството му на Кредитополучател, от друга бил подписан Договор за кредит № CASH04413365. По молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на 06.06.2012г.било образувано изп, дело № 504/2012 г. по описа на ЧСИ Надя Гангалова, с per. N9 836 към КЧСИ и бил приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист от 11.11.2011г. Така с молбата за образуване на това изпълнително дело била прекъсната погасителната давност, доколкото взискателя възложил правомощията по чл.18 ЗЧСИ на ЧСИ Надя Гангалова / 2 съобразно тТълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС/.

Сочи, че през август 2015г. последвало и депозиране на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, което действие отново прекъсвало давността.

След като изп. дело № 504/2012г. било прекратено, взискателят изтеглил процесния изпълнителен лист и на 23.04.2018г. депозирал молба за образуване на ново изпълнително производство, а именно изп. дело № 1159/2018 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева, с което отново била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител били възложени правомощия по чл.18 ЗЧСИ, като било направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия.

На 15.05.2018г. по делото бил присъединен взискател - ТД на НАП относно публични задължения, което също прекъснало давността. На 16.05.2018 г. по делото бил насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника. На 13.03.2019 г . взискателят е депозирал молба с искане за извършване на справка в ел. регистър на БНБ за налични банкови сметки на името на длъжника и съответно искане за налагане на запор. Тъй като такива не са били открити, взискателят поискал нова актуална справка с депозирана на 17.03.2020 г., като отново било поискано и налагането на запор. Идентична молба била депозирана и на 22.06.2021 г., като в условията на евентуалност е отправено искане и за насрочване на опис на движими вещи. В резултат на това, на 02.07.2021 г. е бил насрочен опис на движими вещи. Така според ответника всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането.

Ответното дружество счита, че към датата на образуване на първото изпълнителното дело било в сила и се прилагало ППлВС № 3/1980г., съгласно което образуването на ИД прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не тече. Според ответникът т. 10 от TP № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС не следвало да се прилага към казуса, тъй като нямало обратно действие, а се прилагало от датата на приемането му занапред. Ето защо според ответника до датата на приемане на това ТР 3

26.06.2015г. по първото ИД от 2012г. по описа на ЧСИ Надя Гангалова давност не е текла.

Иска се от съда отхвърляне на претенцията, като неоснователна.

Претендират се деловодни разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца с искане за редуцирането му до минималния размер.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 11.11.2011г., издаден по ч.гр.д. № 3442/2011г. на СлРС по реда на чл.410 ГПК, ищецът И. бил осъден да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД гр.София следните суми: 1128 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 27.05.2011г. до изплащане на вземането; 129,39 лв. –мораторна лихва за периода 01.07.2009г.

– 27.05.2011г. и 125 лв. разноски по делото.

Видно от акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение от 09.05.2018г., чгд № 3442/2011г. по описа на СлРС било унищожено.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист и по молба от 06.06.2012г. на взискателя - към него момент БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД гр.София, било образувано ИД № 20128360400504 по описана ЧСИ Н.Гангалова с район на действие СлОС. По делото не са извършвани валидни изпълнителни действия. Поискано е от взискателя предприемане на необходимите изпълнителни действия срещу длъжника без да са посочени точно какви действия, а с възлагане по чл.18 ЗЧСИ. По делото са извършвани множество справки, няма данни покана за доброволно изпълнение да е била връчена на длъжника. С молба от 14.09.2015г. ответното дружество поискало конституирането му като взискател по делото, въз основа на осъществена цесия на вземането на първоначалния кредитор. С молби от 31.05.2017г. първоначалния кредитор и ответното дружество поискали прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК и връщане на оригинала на изпълнителния лист. С постановление от 20.06.2017г. ЧСИ прекратил изпълнителното производство по ИД № 20128360400504 по искане на взискателя- основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК и върнал изпълнителния лист с протокол от 15.09.2017г.

4

Ответното дружество депозирало молба на 23.04.2018г. пред ЧСИ Г.Грозева с район на действие СлОС с искане за образуване на изпълнително производство срещу ищеца, въз основа на изпълнителния лист от 11.11.2011г.

Посочен е конкретен изпълнителен способ - насрочване дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи, находящи се на адреса на длъжника. Представен е договор за цесия от 15.05.2015г., потвърждение за извършената цесия, пълномощно от първоначалния кредитор към ответното дружество цесионер за уведомяване на длъжниците и представляване на първия кредитор пред различни институции в страната.

С Разпореждане от 16.05.2018г. на ЧСИ било образувано ИД № 20189150401159 по описа на ЧСИ Г.Грозева с район на действие СлОС с взискатели ответното дружество и ТД НАП Бургас, офис Сливен и е насрочена дата 27.06.2018г. от 16:30ч. за опис на движимите вещи на адреса на длъжника.

С молба на ответното дружество-взискател по ИД от 17.09.2020г. е поискано извършване на справка за налични банкови сметки на длъжника и налагането на запор. Същото е поискано и по-късно с молба от 22.06.2021г. С Резолюция е насрочена от ЧСИ нова дата 18.08.2021г. за опис на движими вещи.

Съобщенията за насрочените по-горе описи не са връчени на длъжника.

Такова съобщение му е връчено едва на 21.09.2021г., чрез пълномощник адвокат.

Исковата молба е депозирана на 27.09.2021г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е допустим. Искът е предявен от лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо недължимостта на това вземане на ответника, поради несъществуването му или погасяването му по давност.

5

Правният интерес на ищеца е продиктуван от обстоятелството, че е налице висящ изпълнителен процес срещу него.

При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.

Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца да установи възраженията си за неговата недължимост.

В конкретния казус ищецът се позовава на изтекла погасителна вземането давност, настъпила след издаването на изпълнителния титул, т.е. поради настъпване на пет годишна давност от издаването на изпълнителния лист.

Ответното дружество от своя страна застъпва становище, че давността не е изтекла и била прекъсната с образуване на изпълнителното дело от 2012г., както и с приложението /към него момент/ на ППлВС № 3/1980г., съобразно което образуването на изпълнително дело прекъсва течението на давността и по време на процеса давност не тече.

Съдът намира, че не следва да се прилага ППлВС №3/1980г. към настоящия казус, тъй като с ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК ВКС РБ същото е изгубило значение. По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му има образувано ново тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК ВКС РБ, но настоящият съд няма правомощия да спре производството на това основание.

Настоящият съдебен състав не споделя виждането на съдебните състави, постановили решенията посочени от ответника за прилагане на ППВС № 3/18.11.1980 г., тъй като не се касае за промяна на правна норма, а само на начина на тълкуването й. Разпоредбата на чл.116 б.“в“ ЗЗД не е била променяна от законодателя. Променено е единствено тълкуването, дадено от ОСГТК ВКС, съпоставено с това на ПлВС. Тъй като въпросът за прекъсването на давността в минал момент, предшестващ постановяването на 6