Решение № 6079 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6079 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110143105 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е предявило срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове по чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 518,58 лева (265,15 евро) - невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение за щети върху лек автомобил марка „Ф**“, модел „Т**“ с рег.

№ В **, обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0866779, които щети са настъпили при ПТП от 31.08.2024г. в гр. Варна, по вина на водача на МПС „Д**“ с рег. № В **, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (11.08.2025г.) до окончателното плащане и за сумата от 43,39 лева (22,19 евро) - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 03.01.2025г. - 10.08.2025г., вкл.

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, предмет на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция за възстановяване на сумата в размер на платеното застрахователно обезщетение ответникът не извършил плащане в указания срок. Търси се невъзстановената сума за платено застрахователно обезщетение и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че водачът на автомобила, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието, е ответникът, няма вина за настъпване на пътния инцидент. Възразява, че двустранният констативен протокол, съставен при процесното ПТП, няма обвързваща доказателствена сила по отношение на изложените в него факти. Произшествието било настъпило по изключителна вина на водачката на МПС марка „Ф**“, модел „Т**“ с рег. № В**, която била допуснала 1 нарушение на нормата на чл.95 ЗДвП и същата можела да предотврати настъпването на инцидента, ако отваряйки вратата на автомобила си, се е била огледала и уверила, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Водачката на посочения автомобил не била съобразила приближаването на друг автомобил, влизайки в собствения си автомобил. В условията на евентуалност ответникът прави възражение за съпричиняване.

Оспорва размера на претендираното обезщетение по аргумент, че не всички твърдени от ищеца вреди са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за вреди, които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието е ответникът, както и действителният размер на причинените вследствие на процесното събитие вреди към датата на събитието.

Съдът приема за установено, че на 31.08.2024г. около 11:30 ч. в гр. Варна на ул.

„Железни врата“ № 1 в района на паркинг при блок № 26 л.а. „Ф** Т**“ с рег. № В ** е бил паркиран, като водачът му е влезнал в автомобила през шофьорската врата и е оставил вратата отворена за няколко секунди. По същото време водачът на л.а. „Д**“ с рег. № В ** е предприел маневра за паркиране, при което с предна дясна габаритна част на автомобила е ударил отворената предна лява врата на спрелия л.а. „Ф** Т**“.

За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани свидетелски показания чрез разпит на участниците в произшествието.

Свидетелят В. Д. – водачът на л.а. „Д**“, заявява, че в деня на инцидента е имал намерение да премине през паркинг срещу магазин „ЦБА“, за да завие наляво и да направи обратен завой, но не успял да премине поради наличие на друг спрял автомобил. Взел решение да паркира автомобила на възприето от него свободно място. За целта привел автомобила в движение на заден ход, като извършил маневрата рязко, вследствие на което се доближил до съседния автомобил отдясно. В същото време свидетелят не забелязал как се е появила водачката на съседния автомобил и същата отворила вратата на автомобила си.

Когато водачката отворила вратата на автомобила си, при завоя при рязкото потегляне на управлявания от свидетеля автомобил, за да паркира, свидетелят с предна дясна част на управлявания от него автомобил ударил отворената лява врата на другия автомобил. Преди да извърши маневрата, свидетелят се огледал наляво и надясно, но потеглил рязко и управляваният от него автомобил се ударил в отворената врата на съседния автомобил.

Свидетелят вече бил потеглил и като завил, тъй като вече бил развил скорост, възприел, че вратата е отворена. Другият автомобил бил позициониран отпред вдясно спрямо управлявания от свидетеля автомобил. Щетите върху управлявания от свидетеля автомобил били пукнат фар и вдлъбната броня. Нямало спор с другия водач по отношение на това кой водач е виновен за възникналия инцидент.

Свидетелката Д. Д. посочва, че в деня на инцидента гостувала при родителите си, които живеели в блока в близост до настъпилото произшествие. Когато се качила в колата си, същата посегнала да остави чантата си на съседната седалка и оставила вратата отворена в рамките на пет - шест секунди. Водач на друг автомобил опитал да премине, но не успял и се врязал в отворената лява врата на автомобила, управляван от свидетелката. Вратата на автомобила, управляван от свидетелката, бил с отворена врата, когато другият водач привел автомобила си в движение на заден ход и ударил отворената врата на автомобила на свидетелката. След инцидента другият водач слезнал от автомобила си, като поднесъл извинение на свидетелката и признал вината си за инцидента. Тъй като свидетелката имала предстоящ ангажимент, свързан с точен час, същата заявява, че бърза и с другия водач 2 направили уговорка на следващия ден да подпишат двустранен констативен протокол. След няколко часа съсед на свидетелката й изпратил видеоклип, заснет от камера на автосервиз, който се намирал срещу паркинга, на който е настъпил инцидентът и на който видеозапис се виждало, че другият автомобил се удря в отворената врата на управлявания от свидетелката автомобила. На следващия ден при уговорената среща с другия водач, последният заявил, че свидетелката е виновна за инцидента, защото била отворила вратата в последния момент.

Свидетелката му показала заснетия видеоклип и той се съгласил, че е виновен за настъпилото събитие.

Като доказателство е приет двустранен констативен протокол за ПТП от 31.08.2024г., съставен от двамата водачи, в който водачът на л.а. „Д**“ е отбелязал, че е виновен за произшествието. При разпита си свидетелят Д. (водач на л.а. „Д**“) потвърди, че е изписал ръкописния текст и се е подписал в протокола за превозно средство „А“.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Д., като същите са последователни и съответни на отбелязванията върху двустранния констативен протокол, съставен на основание чл.2, ал.1, т.3 Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. Поначало двустранният констативен протокол не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно причините за произшествието, съставен при предвидените в закона предпоставки (липса на спор между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети, - арг. чл.5, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., вр. чл.125а, ал.2 ЗДвП). В случая следва да се има предвид че водачът на л.а.

„Д**“ (разпитаният като свидетел Д.) е посочил в протокола, че е виновен за произшествието. Последното се подкрепя от показанията на св. Д., която посочва, че ударът между двете превозни средства е настъпил, след като свидетелката Д. (водачът на лекия автомобил „Ф**“) е влезнала в автомобила си и за няколко секунди е оставила шофьорската врата отворена, докато се е намествала в автомобила си, като в същия момент другият водач е извършвал маневра с цел да паркира и се е ударил в отворената шофьорска врата на управлявания от св. Д. автомобил. По отношение на конкретния механизъм на ПТП и по спорния въпрос дали шофьорската врата на л.а. „Ф** Т**“ е била отворена, в момента в който водачът на л.а. „Д**“ е захождал с цел да паркира автомобила си, съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. (водачът на л.а. „Д**“). Последният съобщава, че в хода на извършваната от него маневра водачката на другия автомобил се е появила и е отворила шофьорската врата. От кредитираните от съда показания на св. Д. следва, че при настъпване на инцидента същата се е намирала вътре в автомобила си, поради което и същата не е пострадала от удара в отворената шофьорска врата. Отделно от това при разпита си св. Д. признава, че след като е развил скорост, за да завърши маневрата си паркиране, тогава е възприел отворената врата.

Предвид изложеното съдът не кредитира показанията на св. Д. относно причините за пътния инцидент – същите са непоследователни и нелогични, а и противоречащи и на признанието му за вина за настъпило събитие, което е направил в двустранния констативен протокол. При разпита си свидетелят не е съобщил да е бил принуден да признае вина в протокола за ПТП, без да е имал вътрешно убеждение за извършено от него противоправно поведение.

От приетото от фактическа страна следва, че произшествието е настъпило поради противоправното поведение на водача н а л.а. „Д**“ с рег. № В **, който е допуснал нарушение на нормата на чл.25, ал.1 ЗДвП. Водачът на посочения автомобил, преди да извърши маневрата си - паркиране, е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, като в случая е следвало да наблюдава превозните средства от страни и е могъл и е бил длъжен да възприеме отворената врата на съседния автомобил. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да опровергаят 3 презумпцията за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД.

Съдът намира за недоказано възражението на ответника за съпричиняване, обосновано с това, че водачката на л.а. „Ф**“ е допринесла за настъпване на вредносния резултат, като е отворила вратата на своя автомобил, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението (нарушение по чл.95, ал.1 ЗДвП). Както се посочи по – горе, не е доказано водачката на л.а. „Ф**“ да е отворила внезапно шофьорската врата, докато водачът на л.а. „Д**“ е извършвал своята маневра. Установено е по делото, че вратата на л.а. „Ф**“ е била вече отворена, когато водачът на л.а. „Д**“ е преминал покрай спрелия отдясно л.а. „Ф****“.

Няма спор по делото, че към датата на произшествието застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водача на л.а. „Д**“ с рег. № В ** е ответното застрахователно дружество.

Няма спор по делото и за това, че към датата на процесното събитие л.а. „Ф** Т**“ с рег. № В ** е бил обект на сключен при ищцовото застрахователно дружество договор по застраховка „каско“, обективиран в застрахователна полица № 0306X0866779, както и че процесното събитие е покрит по застраховката риск.

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства (доклад по щета № 0000419265, възлагателно писмо от 10.09.2024г. от ищеца до „Автосервиз Шама 2“ ЕООД, приемо - предавателен протокол, фактури и платежно нареждане от 18.11.2024г.) се установява, че по повод щета, образувана във връзка с процесното събитие, л.а. „Ф** Т**“ с рег. № В ** е бил отремонтиран за сметка на ищеца за сумата от 518 лева.