Решение № 441 от 06.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Пазарджик, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500778 по описа за 2024 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик ,постановено по гр.д.№ 1125 по описа за 2023 година по предявените от С. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Стрелча, ул. „Стара Планина“ № 9 чрез пълномощника си адвокат А. Д. от САК, с адрес за кореспонденция: град София, улица „Рикардо Вакарини“ №14 Б. офис 2, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: град София, булевард „Генерал Николай Апостолов“ № 21 искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 250 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 24.03.2023 г. е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г.

Столетов” № 21, да заплати на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл.

178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, на С. А. Б., ЕГН **********, с 1 постоянен адрес: гр. Стрелча, ул. „Стара Планина“ № 9, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 346,17 лева, от които 11,72 лева за второто тримесечие на 2021 г. /от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г./, 55,15 лева за четвъртото тримесечие на 2021 г.

/от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г./, 11,31 лева за първото тримесечие на 2022 г.

/от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г./, 11,77 лева за второто тримесечие на 2022 г.

/от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г./, 133,32 лева за третото тримесечие на 2022 г.

/от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г./ и 122,90 лева за първото тримесечие на 2023 г. /от 01.01.2023 г. до 24.03.2023 г./, както и обезщетение за забава в размер на 16,57 лева за периода от 26.07.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2023 г., до окончателното изплащане.

Отхвърлен е иска за главница над присъдената сума в размер на 346,17 лева до претендирания размер от 1500 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 16,57 лева до претендирания размер от 250 лева и за период от 01.04.2020 г. до 25.07.2021 г., като неоснователни.

Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, да заплати на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град София, улица „Рикардо Вакарини“ № 14 Б. офис 2, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 55,33 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.

Осъден е С. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Стрелча, ул.

„Стара Планина“ № 9, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 187,28 лева.

Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 15,90 лева.

В срок така постановеното решение е обжалване от С. Б..

2

Решението е обжалвано от С. Б. в частта , с която е отхвърлен иска за разликата над 346,17 лева до пълния претендиран размер от 1 500 лева, както и иска за обезщетение за забава за разликата над 16,57 до претендирания размер от 250 лв.

Оплакванията са ,че в тази част съденият акт е незаконосъобразен, неправилен и немотивиран, постановен в противоречие с материалния закон.

Искането е решението в тази част да бъде отменено и постановено друго ,с което иска уважен в пълен размер.

Правилно първоинстанционният съд се произнесъл относно основателността на предявения от ищеца иск на основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС във вр.с чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД , от гледна точка на наличието на необходимите предпоставки за уважаване на иска, а именно: наличието на трудово правоотношение между страните, реалната продължителност на всяко едно дежурство, наличието на реално положен извънреден труд, който е останал незаплатен от работодателя.

Жалбоподателят споделя правните изводи на съда относно всички събрани по делото доказателства, с изключение на това , че съдът е ценил приетата по делото съдебно- икономическа експертиза.

Въпреки че с назначаването на експертизата на вещото лице бил поставен конкретен въпрос: „Колко часа извънреден труд е положил ищецът през всеки отчетен период през исковия период, като приеме, че положеният извънреден труд за всяко едно дежурство 12/24 е 30 минути?“, точен отговор не бил даден в заключението, тъй като вещото лице е дал отговор на този въпрос като е смятал допълнителните 30 минути като отработено време, а не като извънреден труд. Поради това и експертизата била оспорена и било поискано назначаването на повторна такава, с която да бъде даден точен отговор на въпроса като бъдат извършени изчисления за положен извънреден труд за всеки наряд. Съдът не уважил това доказателствено искане с мотиви, че би могъл сам да изчисли каква е левовата равностойност на положения извънреден труд за всеки наряд (протокола от 20.06.24г). Вследствие на погрешно извършените изчисления в приетата по делото експертиза, съдът извел погрешно своите правни изводи и неправилно е определил сумата от 346,17 лв. главница, както и обезщетение за забава в размер на 16,57 лв..

Безспорен бил по делото е фактът, че всяко едно дежурство на ищеца надвишава установената със закон 12 или 24 часова продължителност с поне 30 мин. (които са определени със Заповедта на началника). С оглед събраните доказателства по делото, първоинстанционният съд приел, че реалната продължителност на всяко едно дежурство при 12 часов наряд е била 12 часа и 55 минути, а при 24 часов наряд е била 24 часа и 55 минути. Приемат изводите на съда , че това са реално отработени часове, свързани с носенето на дежурството и че този труд подлежи на заплащане. Не споделят изводите, че 3 допълнителни минути/часове труд над 12 и 24 часа следва да бъдат включени в отработеното време за всеки отчетен период и едва при наличие на положен труд над сумираните часове за тримесечен период, същият да бъде заплащан на ищеца като извънреден труд.

В разпоредбата на чл.143 от КТ било дадено легално определение на извънредния труд. По дефиниция извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Всичко над 12 часа следва да се зачита като извънреден труд. Приемат доводите на ответника, че часовете се смятат сумарно, но преди да се сумират часовете, този допълнителен един час, приет от съда следва да бъде отчетен не просто като отработено време, а като извънреден такъв.

Категоричен в тази посока бил текста на чл. 16 е от ППЗИПЗС.

Акцентират върху разпоредбите на ал.З и ал.4 от този текст, съгласно която при 12-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа отработено време, а при 24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и доплащат 24 часа отработено време, а не 12ч. и 30 мин. или 24 ч. и 30 мин. отработено време, както е пресметнало вещото лице, насочен от ответника. Щом се отчитат 12 или 24 часа отработено време, то това автоматично означавало, че всички часове труд над 12 и 24 часа следва да бъдат отчитани и заплащани като извънреден труд.

Действително ППЗИНЗС позволява работното време на служителите в наряд да бъде различно от това на останалите държавни служители, но никъде в ППЗИНЗС и никъде в нито една от Заповедите на Началника на Затвора не се установявал начина на заплащане на това удължено работно време. На практика такава законова разпоредба липсва. В специалния Закон за Министерство на вътрешните работи и в издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове липсва изрична правна разпоредба, предвиждаща начина на заплащане на часовете труд над 12/24 часа. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за заплащане на тези часове като извънреден труд, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време и на неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, следвало субсидиарно да се приложи КТ и всичко над 12/24 часа да се отчита и заплаща на служителите като извънреден труд.

Не споделят изводите на съда на стр.12 от съдебното решение, че в исковата молба липсвали твърдения за полагане на извънреден труд за всяко едно дежурство. Такива твърдения били изложени на стр.3 от исковата молба Предвид факта, че според българското законодателство най-малката единица за труд в България е един час, молят и второстепенният съд да приеме, че ищецът е полагал минимум един час извънреден труд за всеки един 4 наряд. Още повече, тълкувайки разпоредбата на чл.16д от ППЗИНС „работното време на държавните служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период.

Във въззивната жалба са изложени доводи и относно размера на присъдено възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца при условията на чл.38 от ЗА.

Направено е доказателствено искане за допускане на повторна експертиза ,която да даде отговор на задачата : „Колко часа извънреден труд е положил ищецът през всеки отчетен период през исковия период, като приеме, че положеният извънреден труд за всяко едно дежурство 12/24 е един час?“, като този път в изчисленията си да приеме, че се полага извънреден труд при всеки наряд, а не просто да добавя отработено време към всеки наряд, което искане е направено пред първоинстанционният съд и той е оставил без уважение

Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и постановено друго ,с което исковете да бъдат уважени изцяло , претендират разноски.

В срок е постъпил отговор на тази жалба ,неправилно възприета от ответника като насрещна такава.

В откритото съдебно заседание жалбата е оттеглена ,като се подържа искането за произнасяне от въззивния съд относно разноските.

Жалбоподателят подържа искането си за намаление на разноските ,присъдени в полза на ответника и за коригиране на присъденото адвокатско възнаграждение на адвоката , представлявал ищеца по чл.38 от ЗА.

В оттеглената въззивна жалба се съдържат само доводи относно определения размер на възнаграждението на адвоката , представлявал ищеца, поради което и съдът е постановил определение по реда на чл.248 от ГПК само по това искане. Това определение е обжалвано с частна жалба и както съдът е посочил изрично в прекратителното си определение в производството дължи произнасяне само по тази частна жалба.

Решението е обжалвано и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията „ към МВР в осъдителната част относно главница и лихви.

Считат ,че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Първоинстанционния стигнал до погрешни изводи, не съобразил действителната фактическа обстановка и доказателствата по делото.

След 2019 година след проведени съдени производства била издадена заповед , според която се заплащат допълнително по 30 минути към всеки отработен наряд. Това било действителното време, което е необходимо за сдаването и приемането на едно дежурство. Изключение от това нравило имало само за Затвора София, където допълнителното заплащано време било 45 минути. Във всички останали затвори и арести в страната допълнителното 5 време било 30 минути .