Определение № 886 от 04.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 886 гр. Пловдив, 04.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500807 по описа за 2024 година

Частна жалба на основание чл. 278, ал.1 и сл., вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано е по въззивна частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. З. Ц., САК, против Разпореждане от 06.03.2024 г., обективирано в Заповед за изпълнение № 2085 по ч. гр. д. № 1202/ 24 г по описа на ПРС-Х гр.с. , в обжалваната му част, в която се отхвърля заявлението му за издаване на заповед за изпълнението по чл. 410 от ГПК против В. Д. Г., ЕГН:********** за претендираните от заявителя суми за неустойки, както следва: 133,55 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623824748 от 20.10.2020г. изм. с доп. споразумение № 058764504 от 06.10.21г. за мобилен номер *********; - 315,88 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 624402032 от 15.03.2021г., изм. с Допълнително споразумение № 051452115 от 20.04.2021г.; - 122,26 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625528299 от 03.12.2021г. за мобилен номер **********; - 173,99 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625528513 от 03.12.2021г., за мобилен номер ********.

В частната жалба се излагат съображения, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяна в тази част и уважаване на заявлението по чл.410 ГПК и в тази му част.

1

Изразява се несъгласие като неправилни мотивите на заповедния съд относно приетото от заповедния съд, че така клаузата, в която е уговорена процесната неустойка противоречи на добрите нрави и е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване, нарушава принципа на справедливост, както и поради което е налице обосновано предположение за противоречие на тази клауза с чл.143, ал.2, т.5 и т.15 ЗЗП, както и заобикаляне на разпоредбата на чл.143, ал.2, т.15 ЗЗП, поради задължение на потребителя да изпълни задължение без операторът реално да предоставя мобилни услуги за този период.

Възраженията на частния жалбоподател се

Оформят въз основа на доводите за това, че е била демонстрирана двустранна воля за съгласие с процесната клауза и за последиците, която тя предвижда, същата не противоречи на добрите нрави, изцяло съвместим с общоприетите житейски норми за добросъвестност, не се намира наличието на кумулативност на предпоставките за приемане на клаузите за неравноправни, поради което да се окачествят за неравноправни. Прави се довод с позоваване на разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД относно възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договора задължения.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.

Заповедното производство е образувано по заявление от 23.01.2024 г. от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, включващо вземания за сумите , претендирани за : неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 624402032 от 15.03.2021г., изм. с Допълнително споразумение № 051452115 от 20.04.2021г.; - 122,26 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625528299 от 03.12.2021г. за мобилен номер **********; - 173,99 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625528513 от 03.12.2021г., за мобилен номер ********.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че претендираната сума за неустойка, съгласно представените договори, се дължи за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги, като размерът на неустойката е равен на сбора от всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца, а в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти се дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора. При така заявен начин на формиране на неустойката, клаузата, въз основа на която се претендира тя, противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, 2 обезщетителна и санкционна функции, предвид задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с които съдилищата следва да се съобразят. В случая процесната неустойка дава право на оператора да получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяване на правоотношението. Тоест, операторът се стреми да капитализира приход, който дори би бил по- значителен от този, който би получил, ако договорът не бе предсрочно прекратен ( доколкото неустойката се формира от стандартни месечни такси, съобразно тарифата на оператора, а не от преференциални такива ). Това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава принципа за справедливост. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, съдът приема още, че е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП. Целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди от съответното неизпълнение. В случая обаче е неясно по какъв начин процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора. В този порядък, неустойка в размер на три месечни абонаментни такси , съответно по стандартни условия на оператора, а не преференциални такива, задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение. Получаването на неустойката пък, предвид начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не договорените/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период.

Въззивният състав на съда съобразно приложените в заповедно производство доказателства, намира частната жалба за неоснователна. Длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедният съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен 3 и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното законодателство, не само в цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и в предходните разпоредби,

И поради това въззивният състав последователно приема също така, че процесните клаузи се явяват нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като са извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010г. по т. д.

№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. (в този см. решение № 193/09.05.2016г. по т. д.

№ 2659/2014г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016г. по т. д. № 203/2015г. на ВКС, I т. о.), както правилно е отчел и заповедния съд.

По горните съображения и от въззивния съд не се намира за основателен доводът в частната жалба относно принципната разпоредба на чл.92, ал.1 ЗЗД в насока функцията на неустойката, когато същата е извън пределите на регламентираното й значение за регулиране гражданското правоотношение между страните, по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Това е така, тъй като в случая основният мотив на съда за прилагане правните последици на чл.22 ЗПК се свързва с начина на формиране на неустоечното задължение, така както обосновано в тази насока са и правните извод на заповедния съд, споделяйки вече мотивираното в предходна съдебна практика от настоящия въззивен състав. Това не означава, че се отрича принципно правото на съответната страна за уговаряне на неустойка, както и договорната свобода между страните при уговаряне на клауза за неустойка, която обаче следва да бъде съответна на обезпечителната и обезщетителната й функция, по смисъла на посоченото тълкувателно решение, за което заповедният съд е обвързан със задължение за преценка и проверка по императивното изискване на чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК. За пълнота следва да се 4 отбележи и това, че не са налице данни за упражняване правото на кредитора за прекратяване на договора, принципно с оглед така претендираното прилагане на уредените правните последици в договора при проявен правопораждащ юридически факт.

По така изложените съображения обжалваното разпореждане ще се потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно. Водим от горното, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 06.03.2024 г., обективирано в Заповед за изпълнение № 2085 по ч. гр. д. № 1202/ 24 г по описа на ПРС-Х гр.с. , в обжалваната му част, в която се отхвърля заявлението му за издаване на заповед за изпълнението по чл. 410 от ГПК против В. Д. Г., ЕГН:********** за претендираните от заявителя суми за неустойки, както следва: 133,55 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623824748 от 20.10.2020г. изм. с доп. споразумение № 058764504 от 06.10.21г. за мобилен номер *********; - 315,88 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 624402032 от 15.03.2021г., изм. с Допълнително споразумение № 051452115 от 20.04.2021г.; - 122,26 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625528299 от 03.12.2021г. за мобилен номер **********; - 173,99 лева – неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 625528513 от 03.12.2021г., за мобилен номер ********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5