Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 08.10.2024, Районен съд - Омуртаг

Съд
Районен съд - Омуртаг
Дело
4/2020
Подписан
08.10.2024

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260003

08.10.2024 година град Омуртаг

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд - Омуртаг на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА

Секретар Диянка Константинова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., с адрес на управление във Франция: гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от Л. Д. и Л. В., чрез „БНП Париба Пърсънъл

Файненс“ С. А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14, със законен представител Д. Д., действащ чрез Н.М. - юрисконсулт, твърди в исковата си молба, че между него и ответника бил сключен бил сключен Договор за потребителски заем № PLUS-15175951 от 28.08.2017 г., по сила на който ищцовото дружество отпуснало на А. паричен кредит в размер на 6000.00 лв. /шест хиляди лева / и за закупуване на застраховка за сумата в размер на 806.40 лв. /осемстотин и шест лева и четиридесет стотинки/.

Сочи се в молбата, че сумата, предмет на описания договор била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.“; - клон България, изпълнило задължението си по него, а усвояването на сумата ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението“. Посочено е в молбата, че въз основа на чл. 3 от същия договор за ответника възниквало задължение да погаси заема на 24 месечни вноски - всяка в размер на 378.41 лв. Твърди се в молбата, че на 20.11.2017 г. ответникът преустановил плащането на дължимите вноски по договора, като към тази дата била погасена една месечна вноска. Сочи се в молбата, че на основание чл. 5 от договора вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Поради това ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 8130.64 лв., но не изпълнил задължението си. Алтернативно ищецът счита всички претендирани суми за дължими, на основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по погасителния план към договора, която била на 20.09.2019 г., преди датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Сочи се в молбата, че ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва - сумата в размер на 1062.67 лв. /хиляда шестдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки /, за периода от датата на настъпване на изискуемостта на кредита - 20.12.2017 г. до 03.09.2019 г. Посочено, че А. дължал на ищцовото дружество общо сумата в размер на 9193.31 лева, от които главница в размер на 6126.00 лв., възнаградителна лихва в размер на 2004.64 лв. и законна лихва за забава в размер на 1062.67 лева. В исковата молба е посочено, че ищецът подал в PC - Омуртаг заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано ЧГД № 345/2019 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение против ответника в полза на ищеца за процесните суми по настоящото дело, но същата била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца се пораждал правен интерес от завеждане на исковете, по които е образувано настоящото дело. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че съществуват следните негови вземанията от ответника, произтичащи от Договор за потребителски заем № PLUS-15175951 от 28.08.2017 г.: сумата в размер на 6126.00 лв. / шест хиляди сто двадесет и шест лева/ - главница; сумата в размер на 2004.64 лв./ две хиляди и четири лева и шестдесет и четири стотинки/ - възнаградителна лихва; сумата в размер на 1062.67 лв.

/хиляда шестдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/ - законна лихва за забава за периода от 20.12.2017 г. до 03.09.2019 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира присъждане на деловодните разноски, направени по заповедното и настоящото производства. В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител.

Ответникът Е.Б.А., с постоянен и настоящ адрес:***, се представлява от назначения му особен представител – адв. И.И. ***, който пледира исковете да бъдат отхвърлени, тъй като не било ясно дали сумата по кредита била изплатена на А.. Алтернативно, в случай, че се приеме, че А. е получил сумата по кредита, прави искане да бъде отхвърлена ищцовата претенция за застрахователна премия, включена в главницата, тъй като нямало никакви доказателства, че ищецът е заплатил от името на А., претендираната сума. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК особеният представител на ответника е подал писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК и в който посочва, че исковете са допустими, но неоснователни. Излага становище, че в приложенията към исковата молба липсват доказателства относно представителната власт на Е. Е. Б., подписала процесния договор за кредит от името на кредитора, доказателства за усвояване на кредита и за заплатените от ответника погасителни вноски, както и доказателства за заплащане на сумата по кредита за закупуване на застраховка „Защита на плащанията“, от ищеца на застрахователния агент. Изтъкнато е, че договорът е бланкетен и неясен за потребителя, както и че е налице неяснота относно това как са формирани размерите на месечните погасителни вноски и крайната дължима сума по договора. Изложени са подробни съображения в подкрепа на становището, че клаузата от договора регламентираща предоставяне на кредит за закупуване на застраховка „Защита на плащанията“ е неравноправна и съответно нищожна.

Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените по делото доказателства приема за установено следното:

По подадено от кредитора заявление по чл. 410 от ГПК, е образувано ЧГД № 345/2019г., по описа на РС – Омуртаг, по което съдът е издал Заповед за изпълнение № 830 от 30.09.2019г., с която е разпоредил длъжникът Е.Б.А., да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., Париж, рег. № *********, чрез

„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, следните суми: сумата от 6126.00 лева - представляваща главница по Договор за потребителски заем № PLUS-15175951 от 28.08.2017 г.; сумата от 2004.64 лева представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.09.2019г., сумата от 1062.67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2017 г. до 03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата общо в размер 233.87 лева, от които 183.87 лева направени разноски за платена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е била указана възможността да предяви установителни искове и в законовия едномесечен срок кредиторът е предявил настоящите установителни искове.

Предметът на настоящото исково производство е да се установи наличието на визираните в издадената заповед за изпълнение вземания. Като доказателства по делото са приети и приложени материалите по ЧГД № 345/2019 г., по описа на РС – Омуртаг, по което е издадената цитираната по – горе заповед за изпълнение. Приложени са и представените от ищеца с исковата молба документи, а именно: Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-15175951/28.08.2017 г., ведно с медицински въпросник за приемане за застраховка, Сертификат № PLUS-15175951, общи условия, Сертификат № CARD-15175951, декларация за предоставяне на лични данни, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, удостоверение за банкова сметка ***.08.2017 г., извлечение по кредит PLUS-15175951, извлечение от основно вписване в търговския и фирмения регистър към 13.03.2018 г., нотификация за презгранично сливане от 10.03.2018 г., придружително писмо на Търговски съд гр. Париж. От приложения е договор за потребителски заем е видно, че същият е сключен на 28.08.2017 г. между ищеца, в качеството на кредитор и ответника, в качеството на кредитополучател и по сила на същия кредиторът отпуснал на А. кредит в размер на 6000.00 лв. В раздел „Параметри и условия“ на същия договор е уговорена такса ангажимент в размер на 210.00 лева, като и застрахователна премия в размер на 806.40 лв., но липсват данни тази сума да е предоставена на А. от ищеца. Съгласно уговорения погасителен план кредита следвало да бъде погасен от кредитополучателя чрез 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 378.41 лева и с падеж на 20-то число от съответния месец, като падежа на последната погасителна вноска бил на 20.09.2020 г. Видно е от договора, че на кредитополучателя не е отпуснат кредит за застраховка „Защита на плащанията“. В договора се съдържа декларация от кредитополучателя, с която същият декларира, че предоставя доброволно банкова сметка ***: ***: BPBIBGSF, открита в „Юробанк България“ АД, както и че сметката е лично негова и има достъп до средствата в нея. Видно е от приложеното удостоверение за банкова сметка, *** „Е. Трансфер“ ЕООД, с ЕИК *********. По делото е извършена справка в ТР, от която се установява, че отв. А. е едноличен собсвеник на капитала и управител на дружеството. От приложения по делото Сертификат № PLUS-15175951 се установява, че застрахователите CARDIF

ASSURANSES VIE SA, FRANCE, ЧРЕЗ КЛОНА СИ „Кардиф Животозастраховане, клон България“, ЕИК ********* и CARDIF ASSURANSES RISQUES DIVERS SA, FRANCE, чрез клона си „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ ЕИК *********, са се съгласили срещу заплащане на застрахователна премия, да застраховат А., съгласно приложени Общи условия за застраховка „Защита на плащанията на кредитополучателя“ по пакет „Стандарт“ и „Комбинирана защита“, като застрахователните покрития са подробно описани в сертификата. Приложени са Общи условия към посочената застраховка, съгласно чл. 7 от които дължимата месечна застрахователна премия се заплаща заедно с месечната погасителна вноска по кредита, като при дължима месечна застрахователна премия застрахователите осигуряват 30-дневен гратисен период, през който застрахователното покритие остава активно, но в случай, че премията не бъде заплатена в 24.00 часа на деня, в който изтича гратисния период, се прекратява автоматично. Приложено е извлечение по кредита, в което са отразени погасителния план и са отразени получените и разнесени плащания.

Според заключението по извършената по делото съдебно – счетоводна експертиза /СЧЕ/, на 29.08.2017 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е превело в банковата сметка на „Е. Трансфер“ ЕООД, с IBAN: ***, сумата от 5 790.00 лв., като основание за превода било записано „Съгл. Договор PLUS-15175951. Сочи се в заключението, че преведената сума била с 210.00 лв. по-малко от размера на договорения кредит, като така била прихваната таксата за ангажимент, която било договорено да бъде платена от кредитополучателя при усвояване на кредита. Според заключението към 25.09.2019 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, непогасените задължения на А. по процесния Договор за потребителски заем № PLUS-15175951/28.08.2017 г. били следните: 5

924.40 лв. неплатена главница по кредита; 2 004.64 лв. неплатена възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.09.2019 г.; 1 059.90 лв. мораторната лихва за забава за периода от 20.12.2017 г. до 24.09.2019 г., включително. Уточнено е в заключението, че в претендираната главница по кредита - 6 126.00 лв., дружеството-ищец е включило и сумата от 201.60 лв., представляваща неплатени шест месечни застрахователни премии, всяка в размер на 33.60 лв., чиито падежни дати били на 20.11.2017 г., на 20.12.2017 г., на 20.01.2018 г., на 20.02.2018 г., на 20.03.2018 г. и на 20.04.2018 г. (5 924.40 лв. + 201.60 лв.), но от приложения по делото Сертификат PLUS-15175951 било видно, че застраховката била сключена между А. и две застрахователни дружество при общите условия на групов застрахователен договор № 5/2010 г., като в чл. 5.6 на Общите условия било записано, че застраховката се прекратява ако застрахованият не плати в уговорените срокове една месечна застрахователна премия и след като изтече регламентирания в чл. 7 от ОУ период, ако в този период застрахованият да е заплатил всички дължими застрахователни премии. Поради тези обстоятелства експертът е посочил, че определянето на размера на дължимите месечни застрахователни премии има правен характер и не може да даде заключение по него. Уточнено е, че страните по договора за застраховка са се договорили застрахователната премия да бъда платена чрез 24 броя месечни застрахователни премии от по 33.60 лв., всяка, а А. заплатил само първата застрахователна премия, чиито падеж е настъпил на 20.10.2017 г. Според заключението, тъй като след издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПк А. не извършил никакви плащания по кредита, непогасените задължения на ответника по процесния Договор за потребителски заем № PLUS-15175951/28.08.2017 г., са следните: 5 924.40 лв. неплатена главница по кредита; 2 004.64 лв. неплатена възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.09.2019 г.; 2 440.74 лв. мораторната лихва за забава за периода от 20.12.2017 г. до 13.03.2022 г. (датата на изготвяне на заключението), включително, като е уточнено, че при пресмятане на размера на мораторната лихва е изключен периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., през който не се дължат лихви по кредити, предоставени от банкови институции, определен със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.