Решение № 1118 от 03.08.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1118 гр. Русе, 03.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20234520100272 по описа за 2023 година

Oбразувано e пo предявени от “Спириев“ АД с ЕИК:117599580 със седалище и адрес на управление гр.Русе, чрез пълномощника адв.Везирова в условията на първоначално обективно и субективно кумулативно съединяване положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между ищеца и ответника „Логистик център Д“ с ЕИК:202704521 със седалище и адрес на управление гр.Габрово, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007г. на Изп.директор на АК, с адм.адрес: гр. Русе, ***, ет. 1, обект 1, самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор *** с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: инфраструктурен обект в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 153кв.м. ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия 1 етаж: ***, под обекта: няма. над обекта: няма, както и иск по чл.108 от ЗС съдът да осъди „ЛОГИСТИК ЦЕНТЪР Д" ЕАД гр. Габрово да предаде на ищцовото дружество държането върху самостоятелния обект, включително като освободи обекта от свои движими вещи, ако такива се намират в него.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответни ка е депозирал писмен отговор, с който са развити съображения за неоснователност на предявените искове.

В срока за отговор на исковата молба е направено искане на основание чл.219 от ГПК за привличане на трето лице помагач на стрА.та на ответника – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" ЕАД, с ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, „Варна Тауърс".

Развити са съображения, че е налице интерес на ответника от привличането на третото лице, поради специалния статут на процесния имот - енергиен обект, така и от специалния статут /също енергиен обект/ на вещите, които ищецът иска да бъдат премахнати от считания за собствен, процесен имот. Твърди се, че „ех-lege” правоотношенията между спорещите дружества са опосредени от самостоятелни права и задължения на електроразпределителното дружество вкл. вменени му но ЗE и подзаконовите нормативни документи в областта на енергетиката. Обосновава се искането с това, че в случай на уважаване на заявения от ищеца иск за премахване на вещите, ответника ще може да изиска от третото лице да ги премахне на свой риск и за своя сметка.

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" ЕАД, с ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, „Варна Тауърс" е конституирано в качеството на трето лице помагач на стрА.та на ответника.

В отговора на исковата молба от ответното дружество и третото лицепомагач са изложени възражения, че ищецът не е придобил собствеността върху процесния обект, тъй като по предназначение обектът представлявал трафопост, и по отношение на него била налице частична нищожност на нотариален акт № 23/28.02.2014г. на нотариус рег. № 630 с район на действие РС Русе.

Ответникът „ЛОГИСТИК ЦЕНТЪР Д" ЕАД намира, че нотариален акт № 23 е частично нищожен, тъй като процесният трафопост бил построен през 1988г. и приложимите към онзи момент разпоредби на Закона за 2 електростопанстовото не допускали електроенергийни обекти да са собственост на граждани и обществени организации, освен по изключение.

Като се сочи, че единственото изключение била разпоредбата на чл. 2 ал. З от закона.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 о т ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна стрА.:

От събраните по делото доказателства се установява, че по силата на нот.акт № 23 том I рег. № 481 дело №15/28.02.2014г. на 630-ти нотариус РС Русе, вписан в СВ Русе с вх.рег. № 2412/28.02.2014г., акт № 134 том 6, дружеството ищец е придобило собствеността върху Поземлен имот с идентификатор *** с площ 14558кв.м, находящ се в гр. Русе, бул.

„Трети март" № 46, съответно и върху всички построени в имота сгради, една от които е описА. като промишлена сграда - склад за амбалаж, зарядно и трафопост с идентификатор ***, със застроена площ от 534кв.м.

Впоследствие, през 2020-2021 г. дружеството ищец, като собственик, е предприел действия и извървял процедура за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри и от тази „сграда" са обособени две сгради съответно с идентификатори *** с площ 230 кв.м, предназначение: складова база, склад, и сграда с идентификатор *** с площ 303 кв.м, предназначение: друг вид производствена сграда, складова, инфраструктурна сграда. Съответно в сграда *** са нанесени в кадастралната карта двата съществуващи обособени самостоятелни обекти: *** и ***.

Предмет на иска по чл.108 о т ЗС е самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007г. на Изп.директор на АК, с адм.адрес: гр. Русе, ***, ет. 1, обект 1, самостоятелният обект се намра на етаж 1 в сграда с идентификатор *** с предназначение: други вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: инфраструктурен обект в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 153кв.м.

3

Относно възраженията на ответника за частичната нищожност на нотариален акт № 23.

Възражението е неоснователно. Посочената „ЛОГИСТИК ЦЕНТЪР Д" ЕАД в тази насока съдебна практка датира от преди повече от десет години.

Впоследствие установената трайна практика на съдилищата в стрА.та, многократно потвърждавА. и от ВКС, е отразена в Определение № 60779 от 15.11.2021г. по гр.д. № 2214/2021г. на ВКС, П1ГО, както и Определение № 363 от 11.05.2022г. по гр.д. № 2872/2021г. на ВКС, 1УГО; Определение № 1164 от 08.05.2024 г. по т. д. № 1180 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, и тя потвърждава действителността на договора за продажба, по силата на който доверителите ми са придобили собствеността върху процесния обект. Посочените актове на ВКС са напълно приложими към конкретния правен спор, като установените в производството по гр.д.

272/2023г. РРС факти изцяло се субсумират от обсъжданите в тях приложими правни норми, съответно постановени решения.

Събраните по делотото доказателства относно историята на построяване, на придобиване на процесния обект, съответно неговото предназначение и последваща приватизация, налагат напълно противороположен на наведения от ответника извод. А именно, от събраните по делото доказателства /писмени, гласни и приети експертизи/, както и при точно приложение на закона, може да се направи само един безспорен извод — ищецът е придобил собствеността върху процесния обект въз основа на действителна разпоредителна сделка и от собственик, което на свой ред е направило „СПИРИЕВ" АД собственик, легитимиран да иска всяко трето лице да му предаде държането на сградата, включително и като я освободи от свои находящи се в нея вещи.

Действително процесният обект е изграден в периода 1987-1988г. на територията и единствено за нуждите на съществувалата по онова време Фабрика за бутилиране на пиво в терен предоставен от държавата за нуждите на предприятието. Трафопостът е част от имуществото на Предприятие за бутилиране на пиво. Относно времето на изграждане на трафопоста по делото се събраха безспорни доказателства: разрешение за строеж № 411 от 31.05.1985г. от ОНС Русе за построяване на „Пълначна зала", „Палетизация и депалетизация"' и „Склад за амбалаж и готова продукция" към обект „РМР 4 фабрика за бутилиране на пиво - Русе", издадено на „Фабрика за бутилиране на пиво-Русе"; справка за съществуващите сгради на територията ПБП-Русе т. VI. сграда за амбалаж, зарядно и трафопост с посочване, че сградата е строена 1988г.; доклад за оценка на недвижимо имущество „Земя на производствена площадка" на Държавно притежавА. фирма „Русенско пиво" ЕООД Русе - стр. З т. 1 б. „г".

За установяване на времето на построяване и предназначението на сградата по делото е разпитан и св.Д. Н., който е работил в бирената фабрика от 1987-1992г. Свидетелят установява, че през септември-октомври 1988г. пуснали новия завод за бира. Имало и стар, но понеже имало повече мощности в новия и направили още една сграда, в която се помещавала работилница за ремонт на камиони и зареждане на електрокари. В същата сграда имало и трафопост. Тя била изградена заедно с новия завод и „новият завод тръгна с този трафопост". До момента бирената вземала ток от друг трафопост. „Други не са се захранвали от този трафопост." Посредством тези доказателства се установява, че процесният трафопост е бил изграден от и използван единствено за нуждите на тогавашното предприятие за бутилиране на пиво и не е обслужвал други потребители. Следователно, приложима е практиката на съдилищата, потвърдена и от определения на различни на състави на ВКС, с които не е допуснато касационно обжалване на въззивни решения, а именно: Определение № 60779 от 15.11.2021 г. по гр.д. № 2214/2021г. на ВКС, 1ПГО, както и Определение № 363 от 11.05.2022г. по гр.д.

№ 2872/2021г. на ВКС, 1УГО: Определение № 1164 от 08.05.2024 г. по т. д. № 1180 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение. В цитираните актове ВКС посочва, че в случаите, в които следва да се прилагат разпоредбите на Закона за електростопанството от 1976г., следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 8 ал. 1 и ал. 2. В чл. 8 енергийните обекти електрически уредби и мрежи, се диференцират на общи и вътрешни - като се разпорежда, че общите са тези, които захранвят няколко потребители, поради което те се изграждат и поддържат от Асоциация „Енергетика", а вътрешните „Електрическите уредби, мрежи и вътрешни инсталации на потребителите на електрическа енергия и необходимите съоръжения за свързването им с електроенергийната система, включително и заводските централи, се изграждат и поддържат от потребителите". Те обслужват само един потребител и се изграждат и поддържат от него. Отделно, съгласно чл. 2 ал. 2 5 от Закона за електростопанството кооперациите и други обществен организации могат да придобиват и притежават отделни енергийни обекти за собствени нужди. При изграден вътрешноведомствен енергиен обект за задоволяване на собствените потребности от ел. енергия /какъвто безспорно е процесният случай/, той попада в изключенията по чл.2, ал.2 и чл. 8, ал. 2 от Закона за електростопанството /отм./.

Налице е трайна и непротиворечива практика на ВКС, съобразно която Законът за енергетиката от 1948 г. /отм./ и Законът за електростопанството от 1976 г. /отм./ са предвиждали възможност кооперации и обществени организации да придобиват и притежават собственост върху отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си нужди, както следващите закони -Закон за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г. /отм./, Закон за енергетиката от 2003г. и Закон за енергийната ефективност от 2004г. не променят правния режим на съществуващите към 16.07.1999г. енергийни обекти, като няма законова забрА. постройката, в която са монтирани съоръженията и земята под нея да принадлежат на друго лице, различно от енергийното предприятие.

По арг. от пар. 67 ал. 2 и ал. 7 от ПЗР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност от 1999г., задължение енергийните предприятия имат да изкупуват само, когато енергийните обекти представляват елементи от общата съответно преносна и разпределителна мрежа, когато чрез тях се снабдява с енергия повече от един потребител, но не и когато се касае за изградени като вътрешни електрически уредби и мрежи, както и за необходимите съоръжения за свързването им с електроенергийната система.

В настоящия случай е установено по безспорен начин, че изграденият трафопост е изграден от Фабрика, впоследствие Предприятие за бутилиране на пиво /видно от съхранените документи за строителство и справки за съществуващи сгради на територията на предприятието/.