Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 35574 от 03.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25466/2023
Вид
Определение № 35574
Подписан
03.09.2024
Състав
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35574 гр. София, 03.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110125466 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

Постъпила е молба от ответника Б. С. чрез упълномощения представител адв. О. от 12.07.2024г. с искане за изменение на решението в частта на разноските. Счита за неправилно присъждане на разноски на ответника, вместо на ищеца, като акцентира на обстоятелството, че доброволното плащане на претендираното задължение е извършено след получаване на препис от исковата молба, като датата на плащането е след изтичане на предвидения в закона срок за доброволно плащане.

Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е подал отговор, с който счита искането за неоснователно, като намира, че не е дал повод за завеждане на делото, след като искът е предявен преди изтичане на законоустановения срок, считано от извънсъдебно предявената покана.

Софийски районен съд, след като взе предвид искането по чл.248, ал.1 ГПК, отговора на ответната страна и доказателствата по делото, намира следното:

Искането е процесуално допустимо

– подадено в законоустановения срок от легитимирана страна и по същество – основателно.

В произнасянето си в частта за разноските съдът е приел, че е налице хипотеза на нормата на чл.78, ал.2 ГПК, като е намерил, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и разноските по делото са възложени върху ищеца. Съдът намира, че следва да ревизира това свое произнасяне.

Искът е предявен преди изтичане на срока по чл.511, ал.3, вр. чл.496, ал.1 КЗ за произнасяне по извънсъдебно предявената спрямо ответника претенция. В случая обаче плащането на претендираното задължение е извършено извън законоустановения тримесечен срок, считано от датата на предявената извънсъдебна претенция. Последната е заявена на 22.03.2023г., а плащането е извършено извън законоустановения срок за доброволно плащане, а именно на 01.09.2023г., след получаване на препис от исковата молба заедно с приложенията, които книжа са връчени на ответника на 07.08.2023г. При това съдът 1 намира, че плащането на задължението, което по същество е признание на иска по смисъла на чл.78, ал.2 ГПК, е провокирано от завеждане на настоящото дело. Извод за това е обстоятелството, че задължението не е заплатено в срока за доброволно плащане по извънсъдебно предявената претенция - чл.511, ал.3, вр. чл.496, ал.1 КЗ, а едва след получаване на книжата по делото в срока за отговор на исковата молба. При това, след като плащането е извършено в хода на висящ процес извън срока по чл.511, ал.3, вр. чл.496, ал.1 КЗ, следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и не следва да се ползва от разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. При това ответникът носи отговорност за разноски. Своевременно е направено искане за присъждане на разноски от страна на ищеца, на който се следват разноски от 50 лева за държавна такса. Адв. О., предоставил безплатна правна помощ и съдействие на ищеца, видно от представения договор за правна защита и съдействие (л.45 от делото), е направил искане за присъждане на адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Искането следва да бъде уважено, като съдът определя размерът на възнаграждението по минимума в размер на 480 лева с ДДС (предвид представените доказателства за регистрация по ЗДДС) – чл.7, ал.2, т.1, вр. пар.2а ДР на НМРАВ.

С оглед горното на основание чл.248 ГПК решението следва да се измени в частта за разноските, като същото следва да се отмени в частта, в която ищецът е осъден да плати разноски на ответника в размер на сумата от 480 лева, и вместо това разноски да се присъдят съгласно изложеното по - горе.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА по реда на чл.248 ГПК изменение на решение от 17.06.2024г. по гр.д. № 25466 по описа за 2023г. на СРС, 64 – ти състав, I I ГО В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, В КОЯТО ЧАСТ Б. Н. С., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. **************** – адв. В. О., е осъден да плати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ : 130764706, адрес : гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, на основание чл.78, ал.2 ГПК сумата от 480 лева – разноски.

ОТМЕНЯ решението

ПОСТАНОВЯВА: в посочената по

– горе част и ВМЕСТО ТОВА

ОСЪЖДА „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ :

130764706, адрес : гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 да плати на Б. Н. С., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. **************** – адв. В. О. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 50 лева – разноски.

ОСЪЖДА „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ :

130764706, адрес : гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, да плати на адвокат В. В. О., САК, адрес на упражняване на дейността : гр. *************, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 480 лева – адвокатско възнаграждение.

2

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3