Акт № 46 от 05.11.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Смолян, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20255400900024 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ.

Образувано е по предявените от Д. Т. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Ч., ул. „В. Д.“ № 35, В. К. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „В. Г.“ № 13 и Н. К. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, бл. 13А, вх. Б, ет. 2, ап. 28, чрез адв. Р. М. срещу „З. К. Л. И.“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № 67А, обективно и субективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетение в размер на общо 450 000 лв. – по 150 000 лв. на всеки един от тях за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес в резултат на ПТП от 13.06.2024 г., при което е причинена смъртта на К. Н. Г. – съпруг на първата и баща на останалите ищци, ведно със законна лихва за забава върху претендираните главници, считано от уведомяването на застрахователя /20.09.2024 г./ до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 13.06.2024 г. около 9:25 ч. в гр. Ч., на ул. „Й. Д.“ № 1 водачът Д. К. К. на автомобил „М. С.“ с рег. № РВ **** НТ, извършвайки маневра „движение на заден ход“, не се убеждава, че пътят зад него е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, вследствие на което блъска в гръб движещия се пешеходец К.

Н. Г. и преминава със задните си гуми през тялото му, с което причинява смъртта му. Посочено е, че във връзка с произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 17.06.2024 г., като е образувано и досъдебно производство № 76/2024 г. по описа на РУ на МВР – 1

Ч..

Изложени са доводи, че с влязла в сила присъда № 5/10.04.2025 г. по НОХД № 54/2025 г. по описа на ОС – Смолян Д. К. К. е признат за виновен в това, че на 13.06.2024 г. около 9:25 ч. в гр. Ч., на ул. „Й. Д.“, в близост до хранителен магазин „М. С.“, като правоспособен водачът с категории „В“ и „АМ“, при управление на МПС товарен автомобил марка и модел „М. С.“ с рег. № РВ **** НТ, при движение назад, с посока от хранителен магазин „М.

С.“ към центъра на гр. Ч. е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП – преди да започне движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението; разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП – по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, в резултат на което е блъснал движещия се в същата посока зад автомобила пешеходец К. Н. Г. и по непредпазливост е причинил смъртта му, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. Със същата присъда Д. К. К. е признат за невиновен в това, че е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, поради което е оправдан в тази част на обвинението. Направен е извод, че на основание чл. 300 от ГПК и предвид влязлата в сила присъда по делото са безспорни извършеното деяние /процесното ПТП/ от деликвента Д. К., в резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата, неговата противоправност, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между деянието и смъртта на К. Н. Г..

Изложени са аргументи срещу релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалият е преминал покрай товарния автомобил и се е отдалечил на повече от 20 м. преди да бъде застигнат и ударен в гръб от него, а не странично, поради което не е имал време за каквато и да била реакция. Посочено е, че в района на местопроизшествието няма проектиран и обособен тротоар и ударът не е настъпил при пресичане на улицата от пешеходеца, появата на който деликвентът е могъл да възприеме и е бил длъжен да предвиди.

Ищците в настоящото производство сочат, че починалият К. Н. Г. е съпруг на първата от тях и баща на останалите двама, като всички те изключително тежко приемат неговата загуба, тъй като той е бил основен стълб на семейството, много добър и грижовен съпруг и баща, а отношенията им били основани на взаимна любов, уважение и разбирателство. Наведени са доводи, че починалият помагал, уважавал и подкрепял съпругата си, с която живеели щастливи и неразделни, като в същото време дейно участвал в отглеждането и възпитанието на децата си, окуражавал ги, разчитал на тях и дълго време прекарвали заедно.

Посочено е, че ищците имали изградена дълбока емоционална и духовна връзка с починалия, като внезапната му загуба съкрушила Д. С. – тя 2 изпаднала в състояние на шок, непрекъснато мислила за случилото се, постоянно плачела и се тревожила, загубила апетита си и не можела да спи пълноценно, чувствала се самотна и силно ограничила социалните си контакти. Изложени са аргументи, че ответникът признава немуществените вреди и не излага възражения срещу размера на обезщетението, претендирано от съпругата на пострадалия.

Наведени са твърдения, че загубата на баща изключително тежко се е отразила и на двете му деца – ищци в настоящото производство, като В. К. често плачела, чувствала се тъжна, нещастна, подтисната, психически лабилна и се затворила в себе си, а Н. С. станал нервен и неспокоен, разсеян и тревожен, като започнал да се страхува, че може да загуби и другите си близки. Ищците заявяват че ще изпитват болка и ще скърбят до края на живота си, тъй като никой не може да върне обратно отишлия си скъп човек.

На следващо място е отразено, че от представения констативен протокол за ПТП и от справката на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд е видно, че автомобилът, който виновният водач е управлявал в момента на инцидента, е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество с полица № BG/22/*************, валидна за периода от 26.09.2023 г. до 25.09.2024 г.

Ищците навеждат доводи, че на 20.09.2024 г. са предявили пред застрахователя молба-претенция с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, но отговор или плащане не са направени, което е обусловило завеждане на настоящото дело. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците обезщетения за претърпените неимуществени вреди по повод смъртта на съпруга /за първата ищца/, респективно баща им /за останалите ищци/ в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях, като справедливи, съобразени със застрахователното покритие и съответни на социално-икономическата обстановка, ведно с нормативно определената законна лихва за забава от датата на уведомяването на застрахователя /20.09.2024 г./ до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

В предвидения от закона срок ответното дружество, чрез ст. юрисконсулт З. Т., е оспорило исковете по основание и размер, като единствено е представило полицата за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил, валидна към датата на инцидента.

Ответникът е оспорил твърденията на ищците за болките и страданията им във връзка със смъртта на К. Г., за наличието на причинно-следствена връзка между претендираните вреди и леталния изход на техния близък роднина, когото не са подкрепили, придружавайки го предвид напредналата му възраст и който движейки се като пешеходец е можел да избегне произшествието, както и да осигури безопасна маневра на водача, но е проявил небрежност. Оспорено е и наличието на причинно-следствена връзка между пътния инцидент и смъртта на пострадалия, чиято смърт е причинена от крехкото му здравословно състояние и падане на твърда повърхност.

3

Релевирано е възражение за съпричиняване от страна на К. Г., който не е ударен с предна или задна броня на автомобила, а странично, като той на собствен ход се е доближил до движещия се автомобил, ходейки не по тротоар, а по пътното платно зад товарния автомобил, в мъртвата зона на видимост за водача, в продължение на поне 20 м. без да се огледа, в нарушение на чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от ЗдвП. Посочено е, че именно поради високия принос на пешеходеца водачът на автомобила е наказан по административен ред.

На следващо място ответникът е оспорил размера на исковите претенции, като несъобразени с критерия справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, вкл. и предвид високата степен на съпричиняване. Направено е оспорване и на претенцията за лихви, като са изложени доводи, че към датата на уведомяване на застрахователя за конкретното събитие – 20.09.2024 г. вредите не са имали характера на ликвидно и изискуемо задължение, тъй като не са били установени по основание и размер, и не е била предоставена банкова сметка на пострадалото лице.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, допълнителната искова молба, писмения отговор и допълнителния писмен отговор, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.06.2024 г. около 9:25 ч. в гр. Ч., на ул. „Й. Д.“ № 1 при маневра „движение на заден ход“ с постоянна скорост от около 7.40 км/ч, предприета от водача Д. К. К. на автомобил „М. С.“ с рег. № РВ **** НТ задната дясна вертикална част на товарния фургон нанася удар в дясната раменна/гръбна област на движещия се с около 2.99 км/ч по края на пътното платно пешеходец К. Н. Г., поваля го по очи на асфалта, задната дясна гума преминава върху и през тялото, което се заклещва и бива принудително влачено по настилката на разстояние от 2.05 м. От настъпилото контактно ПТП са причинени масивни фрактура на таза и гръдния кош, довели до смъртта на пострадалия.

Механизмът на процесния инцидент е установен с разпит на свидетеля, участвал в него – Д. К. К., назначената в настоящото производство автотехническа експертиза, както и с приложените към НОХД № 54/2025 г. по описа на ОС – Смолян /по обвинението, повдигнато срещу водача Д. К. К./ писмени документи.

Свидетелят Д. К. разказва, че често преди инцидента е зареждал магазина със стока, като на 13.06.2025 г. преди да тръгне на заден ход се е огледал на страничните огледала на буса и тъй като не е имало човек зад него е започнал придвижването с около 5-10 км/ч, но след като е усетил удар във вратата отзад, веднага е спрял, слязъл е и видял пешеходецът да лежи на земята, като част от тялото му е било зад буса, а другата част от тялото му - отстрани на буса. Свидетелят сочи, че веднага се е обадил на тел. 112, линейката е дошла бързо, но спешният екип е констатирал, че пострадалият е починал.

С влязла в сила Присъда № 5/10.04.2025 г. по НОХД № 54/2025 г. по 4 описа на ОС – Смолян подсъдимият Д. К. К. е признат за виновен в това, че на 13.06.2024 г. около 9:25 ч. в гр. Ч., обл. Смолян, на ул. „Й. Д.“, в близост до хранителен магазин „М. С.“, като правоспособен водач с категории „В“ и „АМ“ при управление на МПС – товарен автомобил марка и модел „М. С.“ с рег. № РВ **** НТ, собственост на фирма „Т. 07“ ЕООД, с ЕИК **********, при движение назад, с посока от хранителен магазин „М. С.“ към центъра на гр. Ч. е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП – преди да започне движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП – по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, в резултат на което е блъснал движещия се зад автомобила пешеходец К. Н. Г. и по непредпазливост е причинил смъртта му – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.