Решение № 416 от 10.04.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ V – 63

10.04.2020г.

В И М Е Т

О НА

Н А Р О Д А

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на девети март две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя

Белева

2.Мл.с. Ваня

Ванева при секретаря Таня

Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №313 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №1967/30.01.2020г., подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, представлявана от главен комисар Николай Николов – директор, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, с която се обжалва Решение №3743 от 23.12.2019г., постановено по гр.д. №6311/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение районният съд e осъдил Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, ул.“Пиротска“ 171а, да заплати на Н.П.С., ЕГН ********** *** сумата от 1782.79 лева /хиляда седемстотин осемдесет и два лева и седемдесет и девет стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 263.12 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.04.2016г. до 30.06.2019г., 1840 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 254.71 лева /двеста петдесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода до 30.07.2019г.

Осъдена е Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, ул.“Пиротска“ 171а, да заплати на Н.П.С., ЕГН ********** *** сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/ съдебно-деловодни разноски.

Осъдена е Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, ул.“Пиротска“ 171а да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 121.31 лева /сто двадесет и един лева и тридесет и една стотинки/ и 180 лева /сто и осемдесет лева/ разноски за експертиза.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Сочи се, че приложението на общите правила по ЗДСл

(и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.187, ал.9 от ЗМВР 2014г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.

Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл.

187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита се, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна практика.

Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли изцяло. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай, че същото надвишава минималните размери, определени в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения №1/2004г. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли се делото да се гледа в отсъствие на въззивника. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Н.П.С., чрез адвокат Георги Стоянов - БАК, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение.

Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски. Иска се от съда да не приема представената правна консултация от проф. Васил Мръчков като доказателство по делото.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В съдебно заседание за въззивника „Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението“ не се явява представител.

В съдебно заседание за въззиваемия Н.П.С. се явява адв. Стоянов, който оспорва въззивната жалба.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:

Районният съд е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл.187, ал.5, т.2, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от Н.П.С., чрез пълномощника адв. Стоянов, срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1434 лв., представляваща дължимото допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2016г. до 30.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане; сумата от 550 лв., представляваща мораторна лихва върху всяка една от главниците за периода 01.04.2016г. – 30.06.2019г. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд на длъжността „старши пожарникар“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Бургас, при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, като се посочва, че същият е със статут на държавен служител.

Посочва се, че за периода от 01.04.2016г. до 30.06.2019г. ищецът е положил общо 1672 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1911 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване води до 239 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.

Посочен и е размерът на задължението – 1434 лв.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Посочва се, че ищецът е държавен служител в МВР и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, поради което е неприложима НЗОРЗ, касаеща трудовите правоотношения на работници и служители по КТ. Сочи се, че за периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на МВР, регламентиращи, че полаганите от държавните служители в МВР часове труд през нощта не следва да надвишават сред 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187, ал.3 ЗМВР, поради което няма основание да се прилага общата НСОРЗ, а специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР. Посочва се още, че положеният от ищеца нощен труд му е заплатен като такъв и не се явява извънреден труд, като превръщането на часовете нощен труд в дневен е установено единствено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден такъв. Оспорва се и акцесорната претенция за лихви.

За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са представени множество писмени доказателства.

В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 28.11.2019г., ищецът е изменил претенцията си на 1782,79 лв. – главница, за положен извънреден труд от 263,12 часа и 254,71 лв. - мораторна лихва.

Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото, че през процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.

Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за периода от 01.04.2016г. до 30.06.2019г., ищецът е положил 1840 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 1840 часа става на 2103,12 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен труд е 263,12 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд от 263,12 часа възлиза на 1782,79 лв. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е заплатена от работодателя като извънреден труд. Лихвата за забава върху главницата, изчислена за всеки месец поотделно от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, до датата на предявяване на иска, възлиза на 254,71 лв.

При така установената фактическа обстановка районният съд е уважил предявените искове.

На основание чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. По наведените от въззивника оплаквания за неправилност намира следното:

Разпечатката съдържа 46 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8dd2dd7c-488d-436c-a03c-0a25af486894