Определение № 410 от 14.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. Кюстендил, 14.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно наказателно дело № 20251500600417 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Районна прокуратура – Кюстендил (КнРП) срещу Определение № 213 от 28.07.2025 г., постановено по НЧД № 625/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница (ДнРС), с което е отменено постановление на КнРП за прекратяване на наказателното производство по пр.пр. вх. № 2147/2024 г., ДП 767/2024, по описа на КнРП и ДП № 53/2024 г., по описа на ОСлО при ОП-Кюстендил на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

С частния протест се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт, като се изразява несъгласие с извода на съда, че е налице немотивиран прокурорски акт. Изтъква се, че наблюдаващият прокурор се е запознал задълбочено с всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, и след анализ на същите, както и на заключенията на изгответните по делото експертизи, е достигнал до извод за наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК. Подчертава се, че в хода на досъдебното производство са били отделени материали, съдържащи данни за извършено престъпление от общ характер по отношение на Б. К. и Н. К., поради което указанията на съда относно нуждата от анализ на представените от тях медицински свидетелства, са неправилни.

Поддържа се, че в процесния случай са налице фактори обуславящи явно незначителна степен на обществена опасност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Предлага се отмяна на атакувания съдебен акт.

Кюстендилският окръжен съд, като прецени оплакванията, изложени в частния протест, материалите по делото и сам служебно провери изцяло правилността и законосъобразността на атакуваното определение, намира за установено от фактическа и правна страна 1 следното:

Съдебният състав, след като се запозна с подадения протест и след като извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, установи, че същият е депозиран в законоустановения седем дневен срок от получаване на определението на ДнРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустим, и като такъв следва да бъде разгледан по същество.

При извършената проверка въззивната инстанция от фактическа страна установи, че наказателното производство по досъдебно производство № 53/2024 г. по описа на ОСлО при ОП-Кюстендил, пр. вх. № 2147/2024 г., ДП 767/2024, по описа на КнРП, е започнато на 03.06.2024 г., по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, с извършване на първото действие по разследването – разпит на свидетел, за това, че държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на 02.06.2024 г. в с. Д., общ. Д., около 22:30 часа е отправил закани към С. К., ЕГН ********** и ЛЧН ********** от с. Д., общ. Д., с престъпление против нейната личност – казал й „Аз ще те убия и ще си поема отговорността, ще вляза в затвора и ще те излежа“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, като заканването е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.

След провеждане на разследване по наказателното производство и извършване на процесуално-следствени действия, вкл. разпит на свидетели, изпълнение на експертизи и събиране на писмени доказателства, с постановление на водещия разследването от 28.04.2025 г. е повдигнато обвинение срещу Б. Г. К. за това, че на 02.06.2024 г., около 22:30 часа в с. Д., обл. К., в условията на домашно насилие е причинил на съпругата си С. К. леки телесни повреди извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващи се в линейно охлузване по кожата на дясната мишница и две кръгловати кръвонасядания по кожата на дясната предмишница, които увреждания са й причинили болка и страдание – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл.

130, ал. 2 от НК.

Разследването по делото е приключило и материалите по досъдебното производство са изпратени на КнРП, с изразено мнение на водещия разследването от 12.06.2025 г. за предаване на обвиняемото лице на съд за извършено от него престъпление с правна квалификация по чл. 131, ал. 1, т.5а, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.

С постановление на прокурор при КнРП от 07.07.2025 г., наказателното производство по досъдебно производство № 53/2024 г. по описа на ОСлО при ОП-Кюстендил, пр.вх. № 2147/2024 г., ДП № 767/2024 г. по описа на КнРП, е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В „мотивната част“ на постановлението на прокурора при КнРП за прекратяване на наказателното производство е прието, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като по делото са налице фактори, обуславящи явно 2 незначителна степен на обществена опасност на деянието, поради което същото не съставлява престъпление.

Постановлението на прокурора при КнРП от 07.07.2025 г. е обжалвано пред ДнРС в законоустановения срок от пострадалата С. К.. По повод така депозираната жалба е образувано ЧНД № 625/2025 г. по описа на ДнРС.

С атакуваното определение № 213 от 28.07.2025 г., постановено по ЧНД № 625/2025, ДнРС е отменил постановлението на КнРП от 07.07.2025 г., за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № № 53/2024 г. по описа на ОСлО при ОП-Кюстендил, пр.вх. № 2147/2024 г., ДП № 767/2024 г. по описа на КнРП, като неправилно и незаконосъобразно. За да постанови съдебния си акт, ДнРС е приел различна фактическа обстановка от описаната в прекратителното постановление, като е отправил упрек към прокурора за това, че редица обстоятелства не са били подложени на обсъждане, както и че липсва анализ на събраните по делото доказателства.

Преценил е, че отсъства въобще коментар по отношение на твърдените от пострадалата заканителни реплики, отправени й от обвиняемия на инкриминираната дата, по повод на които е било инициирано изначално досъдебното производство по делото. Акцентирал е, че в атакувания прокурорски акт не са анализирани представените от обвиняемия Б. К. и свидетелката Н. К., медицински свидетелства и връзката на описаните в тях наранявани с процесния инцидент. Счел е, че от вниманието на прокурора при КнРП е убегнала и версията за домашно насилие, изразило се във финансово такова, чрез поставяне на пострадалата в положение на икономическа зависимост от обвиняемото лице, като съдът се е позовал на игнорираните от прокуратурата показания на свидетелката

С.

К.. Според първоинстанционният съд, немотивирано е останало и крайното решение на прокурора да приеме, че престъплението, за което обвиняемият К. е привлечен в това процесуално качество, е с явно незначителна обществена опасност.

Същевременно и на свой ред, ДнРС е изразил несъгласие с този извод на наблюдаващия прокурор, като е изложил съображения, с които е мотивирал неприложимост към процесния случай на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. В заключение, решаващият съд е преценил, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано, поради липса на прецизен и пълен анализ на доказателствения материал по делото, необходим с оглед и правилното приложение на материалния закон, и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на етапа на разследването.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намери от правна страна следното:

Въззивният съд при извършената от него проверка на първоинстанционното определение, следва да посочи на първо място, че в производството по чл. 243, ал. 5 от НПК, съответният произнасящ се съдебен състав по въпросите, свързани със законността и обосноваността на атакувания акт на държавното обвинение, е ограничен при изпълнение на тези 3 си правомощия от фактическите и правни доводи, изложени в този акт. В рамките на тези ограничения, решаващият съд не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства (в този смисъл и решение № 60/2003 г. на І-во н. о. на ВКС). В настоящия случай, неправилно ДнРС е извел нова фактическа обстановка, различаваща се от тази, въведена с атакуваният пред него прекратителен прокурорски акт. Ако съдът е счел, че изложената в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка е формирана въз основа на грешни фактологични изводи, той не е следвало самостоятелно да я изменя, а да отмени контролирания акт на това основание, като посочи в какво се състои констатираното нарушение при оценката на събрания доказателствен материал. Независимо от изложеното, напълно съответно с оглед съдържанието на прокурорския акт от 07.07.2025 г., ДнРС в атакуваното определение е приел, че е налице формално произнасяне от страна на прокурора, което не съответства на изискванията за мотивиране на постановяваните от държавното обвинение актове.

В продължение на гореизложеното, въззивната инстанция следва да отбележи, че изложената в обстоятелствената част на постановлението на КнРП за прекратяване на наказателното производство, фактическа обстановка е изградена изцяло и буквално възпроизвежда показанията на обвиняемия К., дадени на досъдебното производство в качеството му на свидетел, т.е. преди привличането му в процесуалното качество на обвиняем. Въззивният съд държи да подчертае, че в правната теория и практика не е имало никога спор по въпроса, относно процесуалната недопустимост на приложения от държавното обвинение подход. Настоящата инстанция намира за необходимо да припомни, че само изявления на обвиняемото лице, дадени в отговор на повдигнатото му обвинение, имат доказателствена стойност и могат да се ползват при постановяване на прокурорския акт. Всички предходни изявления на лицето, дадени преди привличането му в качеството на обвиняем, се явяват процесуално недопустими и не могат да бъдат ползвани за изграждането на каквито и да е било фактически изводи. При това положение, следва да се приеме, че прекратителният прокурорски акт, е необоснован, като постановен при фактическа обстановка, изградена изцяло на недопустими доказателствени източници – показанията на обвиняемия Б. К., депозирани от него в качеството на свидетел, което нарушение на процесуалните правила е особено съществено и абсолютно основание за отмяна на същия.

На следващо място, въззивният съд споделя изцяло доводите на първоинстанционния съдебен състав, че атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство страда от порока фактическа липса на мотиви, което не дава възможност на страните и контролиращите съдебни инстанции да разберат действителната воля на наблюдаващия прокурор при КнРП, касателно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Макар и на пръв поглед в „мотивите“ на прокурорския 4 акт да се съдържа коментар на събрани по делото доказателства, то и след обстоен прочит е видно, че наблюдаващият делото прокурор се е задоволил единствено да преразкаже показанията при това на избрани свидетели – И. Д., Н. Й. и П. Д., като без внимание, анализ и оценка, са останали показанията на останалите разпитани по делото свидетели – пострадалата С. К., Б. Я., Г. Я., Е.

К., Н. К., Г. К.., З. Д., Т. П. и С. К.. В този смисъл, напълно основателни се явяват изводите на районния съд, че липсва анализ на свидетелските показания, тъй като в атакуваното пред съда постановление, е отдаден приоритет на преразказ на казаното от трима свидетели, пред коментар на гласните доказателствени средства и противоречивия характер на информацията, която носят, респ. пред задължението на прокурора като ръководно-решаващ орган във фазата на досъдебното производство да обсъди обстойно и задълбочено липсата или наличието на противоречия между показанията на различните свидетели, както и да изложи съображения при това положение кои от тях кредитира, в коя част и по какви съображения.

По аналогичен начин прокурорът е постъпил и с писмените доказателства, както и с изготвените по делото експертни заключения обобщил е изводите на вещите лица, без да обсъди тяхната релевантност за предмета на доказване. Тук е мястото да се посочи, че в кориците на делото не се съдържат твърдените в частния протест постановления за отделяне на материали от процесното досъдебно производство за извършени посегателства над Б. К. и Н. К.. Доколкото посоченото отделяне на материали по делото не се установява да е налице, то настоящия съдебен състав следва да сподели изложените съображения на ДнРС в насока, че прокурорът е оставил без коментар и представените от посочените лица медицински документи. Решаващият първоинстанционен съд е изложил доводи в тази насока, с които въззивната инстанция изцяло се солидаризира, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.