Решение № 2018 от 28.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2018 гр. София, 28.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20241110203800 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ю. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „М“, бл. , ет., ап. , против електронен фиш серия К № 8658118, издаден от СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр.с ал.1 от ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

4, вр. с чл. 2, т. 2 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.

В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността на атакувания електронен фиш и се прави искане за отмяната му. Поддържа се, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение. Твърди, че не е налице повторност, тъй като ЕФ К/4473162 не е влязъл в сила, тъй като е обжалван. Моли атакуваният електронен фиш да бъде отменен.

За проведеното на 10.04.2024г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателката макар и редовно призована, не се явява и не изпраща представител за откритото съдебно заседание. Въззиваемата страна, макар и редовно призована, не изпраща представител за откритото съдебно заседание.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е частично неоснователна.

От фактическа страна се установи:

Към 10.02.2024г. лек автомобил „Рено Колеов” с ДК № бил собственост на жалбоподателя Ю. Н. К..

На 10.02.2024г. в 12:22ч. въпросният лек автомобил бил управляван по 1

Автомагистрала Хемус, общ. Горна Малина, обл. Софийска. Преминавайки до км31+920 посока София – Варна, скоростта на движение на автомобила била 98 км/ч. /съгласно приспаднат толеранс - 3 км/ч. от отчетената скорост/, при разрешена скорост за движение в рамките на населеното място до 80 км/ч., въведено ограничение с пътен знак B-26.

Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол ARH CAM S1, насочено към гр. Варна, разположено в участъка. Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 07.09.2017г., със срок на валидност на одобрението десет години. Към 10.02.2024г. техническото средство било преминало последваща проверка за изправност на 05.09.2023г.

На процесните време и място било позиционирано от екип на ОПП СДВР.

Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на К., в качеството на собственик на автомобила, било наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП - за извършено в условията на повторност нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал.1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост в населено място с 18 км/ч. В електронния фиш било изрично посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4473162 на 10.02.2023г..

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства, както следва: веществени приложен снимков материал към електронния фиш, и писмени - справка относно собствеността върху лек автомобил „Рено Колеов” с ДК №; електронен фиш Серия К № 8658118; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; протокол за проверка № 122-СГИСИС/05.09.2023г.; протокол-извлечение относно вписан тип средство за измерване; решение за одобрение на типа на уреда за измерване; протокол за използване на АТСС ; ежедневна форма на отчет; както и всички други приложени по делото доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.

Писмените доказателства, и конкретно протокол за използване на АТСС, носи безпротиворечива доказателствена информация относно времето и мястото на позициониране на техническото средство, с което било осъществено заснемането, и по отношение на факта, че в процесния участък е имало поставен знак за контрол на движението, въвеждащ максимално допустима скорост на движение B26, различна от общоважимата за границите на населено място до 80 км/ч. Посредством заверените копия от протокол за проверка и протокол-извлечение относно вписан тип средство за измерване се изяснява, че техническото средство-мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните изисквания. Изискванията относно позициониране на техническото средство и проведен инструктаж на полицейските служители са спазени, видно от протокола за използване на автоматизирано техническо средство и от ежедневната форма на отчет.

По делото въпреки многократните изисквания на материалите от ОДМВР не бяха приобщени като доказателства електронен фиш Серия К № 4473162/10.02.2023г., нито пък справка- картон на водача, от които да може да се установи, че процесното нарушение е извършено при условията на повторност.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се 2 установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил, позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването и измерената скорост на движение.

Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния фиш.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че последният не отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че собственик на МПС е Ю. Н. К.. Описани са извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 1 от ЗДвП, и наложената на основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП глоба в размер на 100 лв. Посочено е също, че нарушението е извършено в условията на повторност - в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4473162. Законът не въвежда изискване в електронния фиш да е посочен типът техническо средство, осъществило заснемането, предвид което липсата на съответно посочване не представлява процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно давността срокове.

Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч под 100 км/ч., което е отчетено от административнонаказващия орган в полза на водача.

С оглед горните съображения съдът прецени, че при издаването на атакувания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

От доказателствата по делото се установи несъмнено, че на 10.02.2024г. в 12:22 ч. лек автомобил „Рено Колеов” с ДК № бил управляван по Автомагистрала Хемус, общ. Горна Малина, обл. Софийска, с посока София-Варна, като преминавайки до до км 31+920 посока София – Варна, се движил със скорост от 98 км/ч. /след приспаднатия толеранс/, при 3 ограничение на скоростта в границите на населено място до 80 км/ч. При това от обективна страна е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 80 км/ч., ограничена с пътен знак B26. Констатираното в случая превишение на скоростта е с 18 км/ч., доколкото лекият автомобил се е движел на посочените в електронния фиш време и място със скорост от 98 км/ч. /след приспаднатия толеранс/.

С оглед на гореизложеното неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че управляваният от него лек автомобил не може да кара с толкова висока скорост, тъй като очевидно от доказателствата по делото, водачът е шофирал с превишена скорост 18 км/ч. над допустимата такава от 80 км/ч.

От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на МПС е жалбоподателят. Следователно именно последният е административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, като отговорността му е обективна, предвид факта, че не е подал в законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго лице е управлявало автомобила.

Видно от съдържанието на електрония фиш е, че с него се налага санкция на жалбоподателя К., именно в качеството му на собственик на лекия автомобил.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗдвП, административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗдвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмените доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците по делото.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.