Решение № 596 от 26.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Бургас, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.А Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от П.А Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20262120200957 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от П. И. И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 26-4058-000111 от 05.03.2026 г., издадено от началник сектор в ОД на МВР – Бургас, сектор „Специализирани полицейски сили“, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 105, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 49,99 лева/25.56 евро и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева/102.26 евро.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП. Жалбоподателят, редовно уведомен, явява се лично, заедно с адв. П..

Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи, като навежда възражение, че затъмнението на стъклата не е било измерено с техническо средство. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

1

На ******** г. около 15:40 часа жалбоподателят управлявал в гр. Бургас, бул. „Т.“ срещу ***, с посока на движение от бул. „С.С.“ към ул. „П. З.“ лек автомобил „БМВ Модел Х РЕИХЕ“ с рег. № *******, собственост на П.К.Д.. Автомобилът е бил спрян за извършване на проверка от полицейски служители на сектор „СПС“ към ОД на МВР – Бургас, в това число и свидетелят П. М.. При извършване на проверка се установило, че върху предните странични стъкла на автомобила имало допълнително залепено затъмнително фолио. Свидетелят М. съставил срещу жалбоподателя АУАН за това, че стъклата са били с ограничена видимост, както и че е било нарушено качеството им при натрошаване, парченцата от счупеното стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален – нарушения по чл. 105, ал. 1 ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Впоследствие на 05.03.2026 г. било издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля М. са логични, последователни, обективни и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

По нарушението по чл. 105, ал. 1 ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП предвижда, че се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. В случая от събраните по делото доказателства – писмени и гласни се установява, че на ******** г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ Модел Х РЕИХЕ“ с рег. № ******* с допълнително залепено фолио на предните странични стъкла на автомобила. В чл. 105, ал. 3 ЗДвП е допуснато от законодателя изключение на забраната по ал. 1 на същата норма, а именно намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В посоченото правило в Приложение 21, Разпоредби 2 за монтажа на безопасни стъкла на превозни средства, в т. 4.1.1 е предвидено, че нормалната светлопропускливост на предните стъкла трябва да бъде не по-малка от 70 %. В случая от показанията на свидетеля М. се установява, че не е бил измерен процентът на намалената светлопропускливост на стъклата с техническо средство. Единствено визуално е било констатирано от контролния орган, че има залепено допълнително затъмнително фолио. Следователно след като не е била измерена с техническо средство пропускливостта на предните стъкла на автомобила, управляван от жалбоподателя, обективно не е възможно да се прецени дали към датата на проверката (******** г.) светлопропускливостта на автомобила е била намалена под изискването от 70 %, и в тази връзка не е категорично установено, че поставеното допълнително фолио на предните странични стъкла на процесния автомобил е било в нарушение на Правило № 43 на ИКЕ на ООН. Ето защо съдът намира за недоказано от обективна страна извършено нарушение по чл. 105, ал. 1 ЗДвП от жалбоподателя. Следователно в тази част НП следва да бъде отменено.

По нарушението по чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Видно от съдържанието на нормата на чл. 10, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, законодателят е предвидил множество повреди и неизправности, групирани в 12 точки, които определят МПС като неизправно. В случая от обстоятелствената част на АУАН и НП, потвърдена по делото от събраните доказателства и в частност от показанията на свидетеля М., полицейските служители са установили при извършване на проверката, че на предните стъкла на автомобила на жалбоподателя е било залепено допълнително фолио. По делото не са били ангажирани доказателства от жалбоподателя, които да установяват, че поставеното допълнително затъмнително фолио отговаря на стандартните изисквания на Правило № 43 на ИКЕ на ООН. Съгласно т. 6. 1 от Правило № 43 на ИКЕ на ООН, всички материали за остъкляване, в т. ч. и тези за производството на предни стъкла, трябва да бъдат с такива характеристики, че опасността от наранявания в случай на разрушаване да бъде намалена възможно най-много. Материалът за остъкляване трябва да бъде достатъчно устойчив на произшествията, които се очаква да възникват в условията на нормално пътно движение, както и на въздействието на атмосферни и температурни условия, химикали, горене и абразивно износване. В т. 6. 2 се посочва, че материалите за безопасно остъкляване трябва да бъдат и достатъчно прозрачни, да не предизвикват забележими оптични изкривявания на наблюдаваните през предното стъкло обекти и да не създават объркване по отношение на използваните за целите на пътната сигнализация цветове. В настоящото производство жалбоподателят не е доказал, че поставеното допълнително фолио на управлявания от него автомобил е било съобразено с предписанията на Правило № 43 на ИКЕ на ООН. Следователно автомобилът е технически неизправен по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП, тъй като формално не отговаря на изискванията за безопасно остъкляване с ъ гл а с н о стандартизационните документи, което нарушава качеството на стъклата при натрошаване, рискът от нараняване 3 от парченцата да е минимален. Този вид техническа неизправност е определена като значителна в т. 3.2, б. „б“ от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните технически прегледи за техническата изправност на МПС. В този смисъл е Решение № 246/18.01.2023 г. по к.а.н.д. № 255/2022 г. на Административен съд – Сливен. След като на ******** г. жалбоподателят е управлявал технически неизправен автомобил, същият е осъществил състав на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

При така установеното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, АНО е приложил относимата санционна норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП и на жалбоподателя е било наложено наказание „глоба“ от 200 лева/102.26 евро., който размер е фиксиран от законодателя и не подлежи на изменение. В тази част НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид извода за частична основателност на подадената жалба в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени половината от претендирани разноски в размер на 300 евро, платени в брой съгласно представен договор за правна защита и съдействие, а именно сумата от 150 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-4058-000111 от 05.03.2026 г., издадено от началник сектор в ОД на МВР – Бургас, сектор „Специализирани полицейски сили“, в частта, в която на П. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 185 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 105, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 49,99 лева/25.56 евро.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-4058-000111 от 05.03.2026 г., издадено от началник сектор в ОД на МВР – Бургас, сектор „Специализирани полицейски сили“, в частта, в която на П. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева/102.26 евро.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да плати на П. И. И., ЕГН ********** сумата от 150 евро, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5