Решение № 212 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100505147 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20115747/12.02.2024 г., постановено по гр.д. № 38045/2020 г. по описа на СРС, 26 състав, е оставено без уважение искането на С. Г. Ч. да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 20080537/22.02.2023 г. по гр.д. № 38045/2020 г. по описа на СРС, 26 състав, изразяваща се в това, че в същия е посочено името на наследодателя на молителя – първоначалния ищец Г.П. Ч., починал в хода на процеса.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.

№ 25006562/07.03.2024 г. от един от ищците в първоинстанционното производство – С. Г. Ч..

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно не е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка. Посочва се, че в хода на процеса първоначалният ищец е починал и на основание чл.

227 ГПК на негово място са конституирани наследниците му С. Г. Ч. и К. Г.

Ч.а, но в решението си по делото съдът не е съобразил това обстоятелство, 1 като е посочил името на Г. Ч.. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а очевидната фактическа грешка – поправена.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2015791/17.08.2020 г., депозирана от ищеца Г.П. Ч., с която са предявени срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД частичен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1136,73 лв., част от 5969,33 лв., представляващи начислена и претендирана за периода 01.07.2015 г. – 30.04.2020 г. сума за аб.

№ 281030.

В хода на процеса е установено, че ищецът Г.П. Ч. е починал на 06.06.2020 г. На негово място с Определение № 20213688 по гр.д № 38045/2020 г. по описа на СРС, 26 състав, са конституирани наследниците му по закон С. Г. Ч. и К. Г. Ч.а.

С Решение № 20080537/22.02.2023 г. по гр.д № 38045/2020 г. по описа на СРС, 26 състав, районният съд е признал за установено, че първоначалният ищец Г. Ч. не дължи на ответника сумата от 1127,73 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., и сумата от 9 лв., представляваща част от обща сума в размер на 4841,60 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 29.02.2020 г., всички суми по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

2

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно в обжалваната част.

Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Законът не е дефинирал понятието „очевидна фактическа грешка“, но както доктрината, така и константната съдебна практика са единодушни, че то представлява „всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението“ („Българско гражданско процесуално право”, десето преработено и допълнено издание, Ж.С., А.М., В.П., О.С., Р.И., изд. „Сиела Норма” АД, гр. София, 2020 г., стр. 509). Същото се възприема и в Решение № 50055 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2018 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, Решение № 50050 от 03.05.2023 г. по гр. д. № 2389 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, Решение № 77 от 14.06.2022 г. по т. д. № 1023 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и много други. Като примери за ОФГ в доктрината и практиката са посочени погрешно посочване на имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума, погрешните пресмятания на суми, пропускания да се отразят в диспозитива становища на съда, личащи от мотивите – произнасяне по отхвърлената част от иска, по един от исковете, по солидарния характер на осъждането. Във всички тези случаи действителната воля на съда е формирана в мотивите към съдебното решение, но същата или не е отразена частично или изцяло в диспозитива на решението, или е отразена погрешно. Поправката на 3

ОФГ става от постановилия решението съд, тъй като не се променя волята, изразена в акта, а се привеждат в синхрон мотивите и диспозитивът на решението, т.е. забраната на чл. 246 ГПК не действа.

В настоящия случай в мотивите към основното първоинстанционно решение не е отразено правоприемството в хода на процеса, но данните за ОФГ се черпят както от мотивите на съдебното решение, така и от досието по делото. С Определение № 20213688 по гр.д № 38045/2020 г. по описа на СРС, 26 състав, са конституирани наследниците му по закон С. Г. Ч. и К. Г. Ч.а.

Същите са призовавани за съдебни заседания, въззивникът С. Ч. е участвал в заседанията чрез процесуални представители, а К. Ч.а не е изпращала представител. Участието на С. и К. Ч.и е безспорно по делото, поради което, макар правоприемството да не е отразено в мотивите към основното съдебно решение, е налице очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена. Обжалваното решение следва да бъде отменено и да бъде допусната поправка на ОФГ.

По разноските:

Въззивникът претендира разноски в размер на 15 лв. за държавна такса.

Процесуалният му представител е направил искане за присъждане на сумата от 100 лв., представляваща адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ. Съдът намира исканията за основателни, поради което същите следва да бъдат уважени.

Съдът констатира, че по делото е заплатена държавна такса в размер на 15 лв. Тъй като делото не е образувано по частна жалба, а по въззивна жалба срещу решение на районен съд по чл. 247 ГПК, на основание чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за въззивно обжалване се дължи държавна такса в размер на 50 % от тази пред първоинстанционното производство, но не по-малко от 25 лв. На основание чл. 77 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да доплати държавна такса в размер на 10 лв. в полза на съда.

С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Решение № 20115747/12.02.2024 г., постановено по гр.д. № 38045/2020 г. по описа на СРС, 26 състав, с което е оставена без уважение молбата на С. Г. Ч. да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 20080537/22.02.2023 г. по гр.д. № 38045/2020 г. по описа на СРС, 26 състав, изразяваща се в това, че в същия е посочено името на наследодателя на молителя – първоначалния ищец Г.П. Ч., починал в хода на процеса, като вместо това постановява:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл.

247, ал. 1 ГПК, като вместо „Г.П. Ч., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ…“ (ред 1 и 2 от диспозитива на решението) СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕ „С. Г. Ч., ЕГН **********, и К. Г. Ч.а – М., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖАТ…“.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на С.

Г. Ч., ЕГН **********, сумата от 15 лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на адв. К. Б. сумата от 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за въззивното производство съобразно уважената част от въззивната жалба.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 10 лв., представляваща част от държавна такса за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5