Решение № 195 от 17.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. В., 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110105796 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Е.

П. К., ЕГН **********, с адрес: **********, с която против „У.Е.У. Црт.“, вписано в Търговския регистър към Министерство на правосъдието на У. с дружествен номер Cg. **********, със седалище и адрес на управление: У., ********** чрез клона си „У.Е.У. Црт. - клон Б.“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: **********, по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК, е предявен иск за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №581/08.02.2023 г. по ч.гр.д. №1396/2023 г. по описа на ВРС, а именно:

400 евро, представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7, пар. 1, б.

„б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., произтичащо от сключен договор за въздушен превоз, по силата на който „У.Е.У. Црт.“ се е задължил да превози Е. П. К., ЕГН **********, с адрес: ********** с полет номер W**********, излитащ по разписание на 16.12.2022 г., в 05:05 ч. от летище В., пристигащ по разписание в 07.20 ч. на летище Ш. - Б., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищците права:

Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1396 по описа на ВРС за 2023 1 г., за претендираните в настоящото производство суми, както и сторените в заповедното производство разноски.

Заповедта е връчена на длъжника, който в законоустановения срок от съобщаването, депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

Ищецът има качеството на пътник по договор за въздушен превоз, съгласно закупен на нейно име самолетен билет от въздушния превозвач „У.Е.У. Црт.“ за полет с номер W**********, излитащ по разписание на 16.12.2022 г., в 05:05 ч. от летище В., пристигащ по разписание в 07.20 ч. на летище Ш. - Б.. Същият пътува в група с други пътници – 4 пълнолетни лица и 5 деца. На ищеца е издадена бордна карта за полета.

В исковата молба се сочи, че два дни преди осъществяване на пътуването, ищецът е получил електронно съобщение, с което е бил уведомен, че полетът е отменен и няма да се осъществи. Твърди се, че причините за тази промяна не били посочени. Тъй като пътуващите били две семейства, те предварително били резервирали места за настаняване, поради което отмяната на полета довела до голямо затруднение, свързано с необходимостта да бъде организиран алтернативен начин за придвижване.

Твърди, че е отправил покана до ответника, да му заплати обезщетение, като същата е връчена на 24.01.2023 г. чрез ЧСИ Г.К.. Претендираното обезщетение е в размер на 400 евро, на основание чл.7, пар.1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ №261/2004 на Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004 г., относно създаване на общи правила за обезщетяванеи помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск.

Признава, че между страните по делото е имало сключен договор за въздъшен превоз за редовен полет W********** от летище В. до летище Ш., Б., който е следвало да се осъществи по разписание на 16.12.2022 г.

Твърди, че процесният полет е бил отменен поради национална стачка в Б.. Заявява, че за да бъде ангажирана отговорността му по регламента, следва да са налице следните кумулативно изискуеми предпоставки: 1. да е установено наличието на отмяна на полета; 2.пътникът да е направил необходимото за да използва услугата и съответно да се е явил навреме за качване на борда, според обявеното разписание; 3. да е налице валиден договор за въздушен превоз; 4.договорът да попада в приложното поле на Регламента, съгласно чл.3 от същия и 5. да липсват обстоятелства, освобождаващия въздушния превозвач от отговорност, определени в чл.5, ал.3 от Регламента като „извънредни обстоятелства, които не са могли да 2 бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки“. Намира, че в процесния случай, горепосочените кумулативно изискуеми предпоставки не са налице, доколкото твърди, че е налице извънредно обстоятелство, което го освобождава от отговорност, което не би могъл да избегне дори при вземане на всички мерки.

С последваща писмена молба по делото, ответникът заявява, че признава ищцовата претенция. Сочи, че в кратък срок ще заплати претендираните от ищеца суми.

В открито съдебно заседание, ищецът отправя искане за постановяване на решение съобразно направеното признание на иска, на основание чл.237, ал.1 ГПК, като заявява, че до датата на провеждане на съдебното заседание, задължението на ответника не е погасено.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с която е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК.

Предявеният иск е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.

Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №581/08.02.2023 г. по ч.гр.д. №1396/2023 г. по описа на ВРС, а именно:

400 евро, представляваща обезщетение, дължимо на основание чл.7, пар.1, б.

„б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., произтичащо от сключен договор за въздушен превоз, по силата на който „У.Е.У. Црт.“ се е задължил да превози Е. П. К., ЕГН **********, с адрес: ********** с полет номер W**********, излитащ по разписание на 16.12.2022 г., в 05:05 ч. от летище В., пристигащ по разписание в 07.20 ч. на летище Ш. - Б., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските, сторени в заповедното производство.

В исковото производство, ищецът претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично изпълнение по чл.410 ГПК.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по настоящото дело са приети следните обстоятелства: ищецът има качеството на пътник по договор за въздушен превоз, сключен с превозвача „У.Е.У. Црт.“, за полет с номер W**********, излитащ по разписание на 16.12.2022 г., в 05:05 ч. от летище В., пристигащ по разписание в 07.20 ч. на летище Ш. - Б.. Полетът не е осъществен на 16.12.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.

3

Съдът, намира че в процесния случай не са налице отрицателните предпоставки, посочени в нормата на чл.237, ал.3 ГПК, определяща хипотезите, при които съдът не може да постанови решение при признание на иска, а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, страната няма пречки да се разпорежда с него. Следва да се посочи още, че признанието на иска не може да бъде оттеглено, поради което съдът намира, че не са налице пречки да се произнесе с решение по реда на чл.237 ГПК.

Обстоятелството, че ответникът признава дължимостта на сумите, за установяване дължимостта, на които е образувано настоящото производство, както и че същите не са били заплатени към датата на подаване на исковата молба, сочи, че именно неговото поведение е дало повод на ищеца за образуване на настоящото дело. До приключване на съдебното дирене, ответникът не представи доказателство да е заплатил претендираните от ищеца суми. Тук следва да се посочи, че дори, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски /дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск/ – определение №31/06.02.2020 г. по д. №2017/2018 г. на ВКС, ІV г.о.; определение №2020/09.05.2018 г. по д. №1172/2018 г. на ВКС, І т.о.; определение №277/14.05.2014 г. по д. №2432/2014 г. на ВКС, I г.о.; определение №98 от 20.02.2009 г. по гр.д.№91/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; определение №518 от 15.06.2012 г.по ч.т.д.№156/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение №1176 от 28.12.2012 г. по ч.т.д.№560/2012 г. на ІІ т.о.; определение №767/05.09.2012 г. по ч.т.д.№251/2012 г. на ІІ т.о.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се следват сторените разноски по делото, в общ размер на 25 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 25 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. М. Т. – ВАК, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за настоящото производство, както и адвокатско възнаграждение за заповедното производство, в размер на 400 лева, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 ЗА.

Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: IBAN **********, открита в „********** Б.“ АД, с титуляр - адв.Д. Т..

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, съдът РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК, в отношенията между страните по делото, че „У.Е.У. Црт.“, вписано в Търговския регистър към Министерство на правосъдието на У. с дружествен номер Cg. **********, със седалище и адрес на управление: У., ********** чрез клона си „У.Е.У. Црт. - клон Б.“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: **********, ДЪЛЖИ на Е. П. К., ЕГН **********, с адрес: **********, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №581/08.02.2023 г. по ч.гр.д. №1396/2023 г. по описа на ВРС, а именно: 400 евро, представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., произтичащо от сключен договор за въздушен превоз, по силата на който „У.Е.У. Црт.“ се е задължил да превози Е. П. К., ЕГН **********, с адрес: ********** с полет номер W**********, излитащ по разписание на 16.12.2022 г., в 05:05 ч. от летище В., пристигащ по разписание в 07.20 ч. на летище Ш. - Б., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „У.Е.У. Црт.“, вписано в Търговския регистър към Министерство на правосъдието на У. с дружествен номер Cg. **********, със седалище и адрес на управление: У., ********** чрез клона си „У.Е.У. Црт. клон Б.“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление:

**********, ДА ЗАПЛАТИ на Е. П. К., ЕГН **********, с адрес: **********, сумата от 25 лева, представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 25 лева - разноски по ч. гр. дело № 1396/2023 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „У.Е.У. Црт.“, вписано в Търговския регистър към Министерство на правосъдието на У. с дружествен номер Cg. **********, със седалище и адрес на управление: У., ********** чрез клона си „У.Е.У. Црт. клон Б.“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: