Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5945 от 02.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 70349/2022
Вид
Решение № 5945
Подписан
02.04.2024
Състав
НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5945 гр. С., 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110170349 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т., с която са предявени срещу В. П. П. обективно кумулативно съединени осъдителни искове за сумата от 1201,91 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., сумата от 25,28 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 208,54 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 16.11.2022г. и сумата от 5,80 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2019г. до 16.11.2022г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми, след изтичането на който е изпаднал в забава. Претендира да се осъждането на ответника да заплати претендираните суми, както и разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. П. П., с който оспорва да е била в облигационно отношение с ищеца, както и да е потребител или клиент на ТЕ за исковия период. Оспорва да я обвързват общите условия, при които се извършва продажба на топлинна енергия от ищеца. Оспорва избора на лице, извършващо услугата „дялово разпределение“. Оспорва дължимостта на сумите по основание и размер. Възразява срещу изправността на уредите за отчитане на доставяната топлинна енергия. Оспорва ползването на топлинна енергия в количествата, твърдени в исковата молба, както и извършването на 1 услугата дялово разпределение. Оспорва редовността на воденето на счетоводните книги на ищеца. Прави възражение за погасяване на част от задълженията по давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за производството.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т. не взема становище по същество на делото.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Ищецът претендира вземания, произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия.

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 18.12.1987г. М. и Н. са закупили недвижим имот, представляващ апартамент № ., комплекс „Х.“, за който по делото няма спор, че е идентичен с процесния имот с актуален адрес: гр. С., с абонатен номер 1.. Установява се от представените с исковата молба удостоверения за наследници, че М. и Н. са починали преди процесния период като са оставили за свой наследник по закон низходящия П. – техен син. Установява се, че П. е починал на 17.07.2017г. и е оставил за свои наследници по закон низходящите си Н. П. П. и ответницата В. П. П.. Н. П. П. е починала на 22.06.2022г. и неин единствен наследник по закон съгласно изисканото удостоверение за наследници се явява ответницата В. П. П.. С оглед изложеното се установява, че за процесния период ответницата В. П. П. се е легитимирала като собственик на ½ ид.ч. от процесния имот по силата на наследствено правоприемство, а собственик на останалата ½ ид.ч. е била собственост на сестра й Н. П. П.. Същата е починала след исковия период, но за задълженията й през него отговаря ответницата В. П. П. като единствен наследник по закон, който е наследил и нейните задължения. Следователно ответникът се 2 явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т. на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), с оглед на което е неоснователно възражението на ответника срещу приложимостта им по отношение на процесното правоотношение.

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвана за исковия период от третото лице-помагач „Т.. Възражението на ответника срещу валидността на взетото решение за избор на ФДР от етажните собственици не следва да се разглежда в настоящото производство, доколкото е налице специален ред и преклузивен срок за оспорване на решенията на Общото събрание на ЕС, като ответникът не твърди, нито установява да е оспорвал решенията в рамките на такова производство и в предвидения срок. Отделно от това се установява, че за исковия период е осигуряван достъп до имота за отчитане на уредите за дялово разпределение, поради което съдът приема, че ответникът не е оспорвал извън процеса извършването на услугата дялово разпределение. Независимо от изложеното за процесния период дяловото разпределение е извършвано от ФДР и по възлагане на ищеца съгласно сключен договор при общи условия от 03.06.2020г.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. и Наредба № Е-РД 04-1/12.03.2020г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Измерванията са извършвани със сертифициран и преминал задължителна периодична метрологична проверка топломер, като пропускането на нормативно определения срок за проверка годността на топломера през 2020г. в случая не се е отразила на точността на извършените с него измервания, доколкото проверката, извършена 5 месеца след срока, е дала заключение за съответствието му с нормативните изисквания. С оглед изложеното са неоснователни възраженията на ответника срещу верността на извършваните измервания.

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответника е начислявана ТЕ за отопление на имот за ТЕ, отделена от щранг-лира без ИРРО, за която е начислявана ТЕ по максимален специфичен разход на сградата. Вещото лице е установило, че изчислената топлинна енергия за ТЕ от лирата съвпада с отразеното от ФДР, но че последното е заложило силно завишена топлинна мощност на същата от 728 вата, което представлява завишение с 14,75 %. Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.

Начислява е и ТЕ за БГВ по показанията на 1 брой водомер, на който е извършен реален отчет, като показанията в главните отчети съответстват на посоченото в изравнителните сметки. Начислено е допълнително количество БГВ на абонатите, пропорционално на тяхното потребление, което е в съответствие с нормативната уредба. За процесния период е извършван реален отчет на водомера, като подписите в главните отчети не са оспорени от 3 ответника в производството. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 1201,90 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – суми за доплащане и сума за получаване. Неоснователни са възраженията на ответника срещу доказателствената стойност на заключението, обосновани с факта, че вещото лице е работило и по документи, които не се намират в кориците по делото, тъй като не е налице правна норма, която да задължава съда да приема всички доказателства, които преценява вещото лице при изготвяне на експертизата, като е допустимо същото да прави проверки и на документи, намиращи се в държане на страните или трети лица, които са относими към релевантните по делото въпроси, чийто отговор дава експертизата.