Определение № 102 от 06.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 102 гр. Варна, 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно частно наказателно дело № 20253100600159 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.

Образувано е по жалба от В. В. М. от гр.Варна, чрез адв. А. Д. срещу определение на РС-Варна рег. № 67/15.01.2025 г. по чнд 135/2025 г., с което е потвърдено постановление на прокурор от РП-Варна от 19.11.2024 г. за частично прекратяване на ДП №1086/2022г. на І РУ ОДМВР Варна за извършено престъпление от общ характер по чл.131 ал.1 т.2 пр.2 и т.7 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК и е спряно същото ДП, а В. В. М. е уведомен, че при разследването е установено, че е налице престъпление по чл.132 ал.2,вр.ал.1 т.2 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия пред РС-Варна и като пострадал може да упражни правата на частен тъжител, съгласно чл.80 от НПК

С жалбата /идентична по съдържание с тази до РС-Варна/ се твърди че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно; районният съдия не бил обсъдил мотивите, изложени в постановлението за предявяване на разследването/?/, а е изградил едностранчиво решение. Формулирано е искане за отмяна на обжалвания акт.

Въззивният съд като взе предвид, разпоредбата на чл. 244 ал.5 НПК, указваща окончателност на акта на първоинстанционния съд при обжалване на постановление на прокурора за спиране на наказателното производство в случаите на чл.244 ал.1 НПК намира, че жалбата на В. М. срещу определението на РС-Варна № 67/15.01.2025 г., в частта касаеща спиране на наказателното производство по чл.132 ал.2 вр. ал.1 т.2 НК, е недопустима и въпреки указаното в диспозитива му не подлежи на въззивен контрол.

Предвид изложеното, съдът след като се запозна с доводите, изложени в жалбата на Вл. М., срещу определението на РС-Варна № 67/15.01.2025 в частта потвърждаваща прокурорския акт за частично прекратяване на ДП за престъпление от общ характер по чл.131 ал.1 т.2 пр.1 и т.7 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, намира същите за процесуално допустими, но по същество неоснователни, предвид следното:

1

Досъдебно производство №1086/2022г. на І РУ при ОДМВР Варна е образувано на 26.07.2022 г. за престъпление по чл.131 ал.1 т.2 пр.1 и т.7 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

След приключване на разследването прокурорът приел, че не са налице доказателства за разследваното престъпление и прекратил частично наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК. Същевременно приел, че с оглед получените от пострадалия наранявания е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана и деянието попада в хипотезата на чл.132 ал.2 вр. ал.1 т.2 НК, поради което и на осн. 244 ал.1 т.1 вр. чл.25 ал.1 т.6 НПК, спрял наказателното производство, водено за това престъпление. Сторил това с постановление от 19.11.2024 г., което е било обект на проверка от РС-Варна

Като изложил мотиви, че изводите на прокурора в проверявания акт по отношение липсата на каквито и доказателства, поведението на обв.Д.М. да е продиктувано от търсена и целена демонстрация на незачитане на правовия ред, и за дръзко и явно пренебрежение на морално-етичните норми и обществени отношения, първостепенният съд приел, че изводът на прокурора за липса на данни за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.2 пр.1 и т.7 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК е законосъобразен и потвърдил това постановление.

В хода на разследването по ДП № 1086/2022 г. на Първо РУ при ОД на МВР-Варна било установено следното:

На 26.07.2022г. около 01:30ч. сутринта, св. М., св. П., св. Д., св. Н. и св. Л. посетили клуб „КУЛТ" находящ се в гр. Варна на Крайбрежната алея.

Около 04:00ч. сутринта на 26.07.2022г. покрай масата на свидетелите минал един от охранителите – обв. М., който работел на трудов договор към „Ат. г." ЕООД. Обв. М. уведомил компанията, че клуба затваря и имат пет минути да напуснат заведението, на което свид. М. отговорил, че иска да останат още двайсетина минути, за да си допие питието. При това обв. М. им казал, че може да останат още 10 минути и си тръгнал. От своя страна св. М. заявил на компанията си, че „май ще трябва да се бия." Обв. М. чул тези думи и дошъл до масата на свидетелите и подканил св. М. да излязат заедно навън. Останалите от компанията ги последвали. Пред заведението казали на пострадалия В. М., които бил видимо пиян да си ходят, но той застанал пред обв. М. и му поискал телефонния номер, за да се оправят като мъже, заявявайки, че иска да се бият. Обв. М. застанал срещу свид. М., при което последният вдигнал ръце пред лицето си в гард и отправил реплика към обвиняемия „Ши са бием ли?".

Обв. М. възприел това действие, като вероятност от нападение и нанесъл удар в лицето на пострадалия. Свид. М. отново се насочил към обв. М., поради което последният нанесъл втори удар с юмрук в лицето му и св. М. паднал на земята. Свид. М. се изправил с помощта на свидетелите П. и Н. и попитал обв. М. „това ли е най силния ти удар". При това стоящите отстрани колеги на обв. М. – свидетелите К., К., П., Б., В. и св. П. се намесили като казали на пострадалия да си тръгва, защото е много пиян. Свид. М. си тръгнал, а обв.

М. се прибрал в клуба. За случилото се св. М. сигнализирал органите на полицията и било започнато досъдебното производство.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза на св. М. са установени 2 следните травматични увреждания: - травма в областта на устата; - оток и охлузване на горната устна, разкъсноконтузна рана по лигавицата подлежащо, оток на венеца на горната челюст; - счупване на коронките на горните първи ляв и десен резец; - охлузвания по кожата на лактите и поясната област. Установените увреждания в областта на устата са получени по механизма на увреда от твърдите тъпи предмети, а именно чрез удар/и с/върху такива. Такъв предмет може да бъде и човешката ръка свита в юмрук. Охлузванията по лактите и поясната област най-вероятно са резултат от удар/триене с/върху твърд тъп предмет, като разположението и морфологията им са характерни за увреждания получени от падане назад от собствения ръст. Сам св. М. сочи в предварителните данни, че горните първи резци са били с метало-керамични коронки, захванати за корените с щифтове, като експертизата не разполага с обективни данни за подобна интервенция. При този вид стоматологично лечение, естествената коронка на зъба е „облечена" с изкуствена (която може да е изработена от различни материали) и е захваната за естествения корен на зъба посредством щифт. Така естествената структура и функция на зъба не може да се счита за изцяло загубена, а всъщност е била подпомогната. В случая при удара не са отпаднали само изкуствените коронки на зъбите, а е нарушена анатомичната цялост на естествените подлежащи структури, които са служили за тяхна основа. Това е опорочило, всякакво консервативно лечение на зъбите и е наложило пълното им отстраняване. Уврежданията в областта на устата и в частност на зъбите са обусловили трайно затруднение на дъвкателната функция и говора. Охлузванията по кожата на лактите и пояса са обусловили болка и страдание у пострадалия.

В хода на ДП са извършени редица процесуални действия: разпитани са обвиняемия, а като свидетели: жалбоподателя В.М., Ж.П., Д.Д. Г.Н., Ел.Л., В.Господинов, Ал.К., Р.К., П.П., Бр.Б., Д.В. и Ат.П., изготвени са СМЕ и СПЕ, и са приложени писмени доказателства.

В конкретния случай безспорно е установено, че на свид. В.М. е причинена средна телесна повреда, чрез нанесен удар с юмрук в лицето от обв.Д.М.. Анализът на доказателствената съвкупност обаче сочи на извод, че пострадалият е предизвикал обвиняемия с реплики и заставане в гард пред него. Възприемайки това поведение като заплаха, обв. М. счел за нужно да се защити от замахващия срещу него свид. В.М.. При липсата на доказателства, че поведението на обвиняемия е продиктувано от целена демонстрация на незачитане на правовия ред и на явно пренебрежително отношение към морално етичните норми и обществени отношения, преквалифицирането на обвинението телесната повреда да е нанесена при условията на неизбежна отбрана е законосъобразно.

Наведените в жалбата твърдения срещу този извод, настоящият състав на съда намери за доказателствено необосновани, респ. неоснователни.

Следва да се отбележи, че анализът на събраните доказателства, направен от прокурора, е обстоен и в резултат на него правилно е приложен процесуалния закон.

Вътрешното убеждение на прокурора е обективирано ясно и е основано на доказателствата по делото, като са посочени приетите за установени факти и доказателствата, въз основа на които са изведени съответните им правни изводи. Безспорно прокурора има право да подлага 3 на собствен анализ доказателствата, както и да изгражда фактически и правни изводи относно наличието или отсъствието на обективни и субективни признаци на деяние, и в случая това му правомощие е упражнено в съответствие със закона, поради което постановения акт не е незаконосъобразен.

Предвид изложеното въззивният съд прие, че събраните в хода на разследването доказателства са напълно достатъчни, за да обусловят извод за липсата на състав на престъпление по см. на чл.131 ал.1 т.2 пр.1 и т.7 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Това не налага събирането на допълнителни доказателства за установяване на релевантни за това престъпление факти, поради което определението на Районен съд-Варна следва да бъде потвърдено в тази му част и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на РС-Варна рег. № 67/15.01.2025 г. по чнд 135/2025 г. в частта с която е потвърдено Постановление на прокурор от РП-Варна от 19.11.2024г. за частично прекратяване на ДП №1086/2022г. на І РУ ОДМВР Варна, водено за престъпление по чл.131 ал.1 т.2 пр.2 и т.7 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. М. срещу определението на РСВарна рег. № 67/15.01.2025 г. по чнд 135/2025 г., в частта с която е оставено в сила Постановление на прокурор от РП-Варна от 19.11.2024г. за спиране на наказателното производство по чл.132 ал.2 вр. ал.1 т.2 НК

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4