Решение № 3052 от 12.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3052 гр. Варна, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело № 20233110115253 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава „Тринадесета” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „****” АД, ЕИК *****, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на „******-Н“ ООД, ЕИК ******, че съществува присъденото с издадена по ч. гр. д. №****/2023 г. на РС - Варна заповед по чл. 410 ГПК вземане за сума в размер на 237,79 лв., представляваща неплатен остатък от задължение по Договор за покупко-продажба на ел. енергия при Общи условия по фактури ******/16.06.2023 г. и *****/13.07.2023 г., за обект с адрес: *******, с аб. № ИТН ******; кл. № **********, и сума в размер на 4,30 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава върху неплатените суми по всяка една от фактурите, за периода от датата на падежа й до 01.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2023 г. до окончателното заплащане на задълженията.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: „*****" АД било доставчик от последна инстанция /ДПИ/ съгласно чл. 104 ПТЕЕ - лице, на което била издадена лицензия съгласно Закона за енергетиката и което доставяло електрическа енергия в случаите, когато основният доставчик по силата на договор за покупко-продажба или на договор за комбинирани услуги не бил в състояние да продължи да извършва доставка поради обявяване в несъстоятелност, ликвидация, отнемане на лицензия или всякакво друго събитие, довело до временно или трайно преустановяване на доставката на електрическа енергия, както и на крайни клиенти, които не можели да бъдат клиенти на крайния 1 снабдител до избора на друг доставчик. Ответникът бил „небитов клиент“ по см. на § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ - купувал електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Считано от 01.10.2020 г. с изменение на чл.94а ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител били изключени всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени. Страните били страни съобразно подадено заявление от ответника на 08.06.2023 г. и сключен с ищеца договор на същата дата при общи условия /ОУДПЕЕ/ за продажба на ел. енергия от доставчик от последна инстанция. Продавачът – ищец доставил уговорената стока до обект на ответника – купувач с адрес: *******, с аб. № ИТН ******; кл. №********** за период от 01.05.2023 г. до 30.06.2023 г., но ответникът не платил дължимата цена за ел. енергия и мрежови услуги в уговорените срокове. Поради неплащането на задължението върху стойността му било начислено и обезщетение за забава считано от падежа по всяка издадена фактура. Предвид неизпълнението на задължението за плащане кредитора инициирал заповедно производство, в хода на което било уважено заявлението му и била издадена заповед по чл. 410 ГПК, с която била присъдена претендираната цена, като в срок срещу заповедта било подадено възражение. На това основание от съда, издал заповедта за изпълнение, били дадени указания на ищеца да предяви иск да бъде установено съществуване на вземането, присъдено с нея. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който оспорва иска. Сочи, че през претендирания период не е бил абонат на ищцовото дружество и не е бил собственик на обекта на потребление. Договорът от 13.06.2023 г. помежду им бил влязъл в сила на 01.07.2023 г., което било видно от съдържанието му.

Посочените в исковата молба фактури се различавали от представените като доказателство, като всички били с посочен получател предишния собственик на имота. Те не били изпращани на ответника и той бил узнал за тях с връчването на заповедта по чл. 410 ГПК. Считано от 01.07.2023 г. Бил заплащал всички задължения за потребяваната в обекта ел. енергия, посочени в издавани от ищеца фактури на него като получател. Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са приобщени Фактура № ****/16.06.2023 г. ведно с приложение А към нея, с която на ***** е начислена сума в размер на 67,42 лв. с ДДС, представляваща стойност предоставена през м. май 2023 г. мрежова услуга - достъп средно/ниско напрежение, на обект с адрес: *******, с аб. № ИТН ******; кл. № **********, и Фактура №****/13.07.2023 г., ведно с Приложение А към нея, с която на ***** е начислена сума в размер на 171,79 лв. с ДДС, представляваща стойност на потребена през м. юни 2023 г. ел. енергия за същия обект, акциз по ЗАДС и мрежови услуги – достъп високо напрежение, пренос високо напрежение, достъп средно/ниско напрежение и пренос ниско напрежение.

Видно от Извлечение за фактури и плащания за период към 24.10.2023 г. за обект с аб. № ИТН ****** и кл. № ********** сумите по фактури 2

******/16.06.2023 г. и *****/13.07.2023 г. не са платени.

Според представената Справка за потреблението през последните 12/24/36м към дата 24.10.2023 г. за обект с адрес: *******, аб. № ИТН ****** и кл. № **********, през м. юни 2023 г. е потребена ел. енергия.

На 08.06.2023 г. „****** Н“ ООД е депозирало Заявление за достъп и пренос през електроразпределителните мрежи на „***** Север“ АД при Общи условия по отношение на съществуващ обект с адрес: *******, аб. № ИТН ****** и кл. № **********, който преди се е използвал от *****.

От заявлението от 08.06.2023 г. се установява още, че „****** Н“ ООД се легитимира като собственик на обекта с нот. акт №***, том I, рег. №2750, дело №125/2023 г., вписан видно и от представената по делото Справка №****/08.09.2023 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1993 г. до 08.09.2023 г., за юридическото лица „******-Н“ ООД, от Агенция по вписванията с вх. рег. №***/26.05.2023 г., акт №103, том XXXVIII, дело 8666.

С Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция от 08.06.2023 г. „****“ АД в качеството на доставчик от последна инстанция се задължава да осъществява дейността „доставка на електрическа енергия от доставчик на последна инстанция“, а „****** Н“ ООД в качеството на клиент се задължава да заплаща цена за предоставяните услуги.

Видно от Фактура №****/14.08.2023 г. ведно с приложение А към нея и, Фактура №*****/14.09.2023г. ведно с приложение А към нея, за предоставянето на ел. енергия на обект с адрес: *******, на клиент „****** Н“ ООД е издаден нов кл. №****.

Представената по делото Фактура №***/14.06.2023 г., ведно с Приложение А към нея, е неотносима към спора, макар с нея да е начислена сума, представляваща стойност на потребена през м. май 2023 г. ел. енергия за обект с адрес: *******, с аб. № ИТН ******; кл. №**********.

Неотносими са и потвърждения за плащане на сумите по нея и проверка на сметка и плащане, тъй като не касаят процесните вземания и периоди.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявените обективно и кумулативно съединени установителни искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, 1) че ответникът има качеството на потребител по договор за продажба на ел. енергия за процесния период за процесния обект на потребление, 2) че ищецът е изправна страна по възникналото облигационно правоотношение с ответника, включително възникване на предпоставките да начисли претендираните суми за мрежови услуги за процесния период, както и 3) техния размер. По акцесорния иск в тежест на ищеца е да установи още че ответникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.

В случая по делото са спорни всички правнорелевантни факти, включително относно качеството на потребител на ответното дружество по договор за продажба на ел. енергия на небитов клиент.

3

Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия намира правната си уредба в Закона за енергетиката.

Между страните по делото липсва спор, , че ищецът в качеството си на краен снабдител по смисъла на чл. 98а ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Съгласно т. 6, §1 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия "Мрежови услуги" са всички услуги, свързани с достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи. Задължението за заплащане на начислената такса за достъп произтича от нормата на чл. 28, ал. 1 ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.

„Небитов клиент“ по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за небитови нужди, „потребител на енергийни услуги" съгласно § 1, т. 41, б. „б“ на ДР на ЗЕ е а) краен клиент, който купува енергия и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия, а „краен клиент“ по смисъла на § 1, т. 27, б. „г“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване. Според чл.

4, ал. 2 от Общите условия, приети от Управителния Съвет на "****" АД с протокол №12/28.06.2007 г. и одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на „***** Север” АД и което купува електрическа енергия за стопански нужди.

От горното следва, че по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ „потребител” на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител, ел. енергия и услуги, включително мрежови услуги по смисъла на т. 6, § 1 от ДР на ПТЕЕ, е собственикът на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „***** Север” АД или носителят на ограничено вещно право на ползване на имота или физическото/юридическото лице, което е сключило с крайния снабдител договор за доставка на електроенергия до него.

В конкретния случай процесните фактури от 16.06.2023 г. и от 13.07.2023 г. са издадени за потребени през м. май, съотв. м. юни 2023 г., услуги.

Безспорно е, а и се установява от справка от АвП по партида на ответното дружество и от заявление от 08.06.2023 г., че ответникът е придобил право на собственост върху ****снабдения обект с адрес: ******* и с аб. № ИТН ****** на 26.05.2023 г. От тази дата между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение по покупко-продажба на ел. услуги.

През периода на потребление от 01.05.2023 г. до 25.05.2023 г., когато собственик на имота е *****, облигационно правоотношение между страните по делото не е налице, поради което за посочения период за ответника не е възникнало задължение за заплащане на цената на потребените ел. енергия и услуги.

През отчетните периоди от 26.05.2023 г. до 31.05.2023 г. и м. юни 2023 г. собственик на ****снабдения обект е ответникът и поради това той има качеството на потребител на доставяните от ищцовото дружество ел. енергия 4 и услуги и дължи заплащане на цената им.

Извод за противното не следва от обстоятелството, че задълженията на ответника се отчитат по нов клиентски номер. Задължението за плащане на потребявани услуги не следва от това кой е титуляр на партидата, а от това има ли той качеството „потребител“. За да възникне правоотношението по покупко-продажба на ел. енергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона /чл.91, ал.1 вр. чл.92, т.1 ЗЕ и чл. 97 и чл. 98а ЗЕ/. Ето защо е ирелевантна уговорката на страните относно датата, на която договорът влиза в сила.