Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3248 от 19.06.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7501/2022
Вид
Решение № 3248
Подписан
19.06.2023
В сила
19.06.2023
Състав
Красимир Мазгалов, Силвана Гълъбова, Гюлсевер Сали

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, предл.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3248 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100507501 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20011174 от 08.02.2022г., постановено по гр.дело №16241/2021г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в, е отхвърлен предявения от Р. П. Е., ЕГН********** против „С.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, иск с правно основание чл.79, предл.2 ЗЗД за сумата от 5000 лева като част от сумата 25000 лева- обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника на сключен между страните договор за покупко-продажба на лек автомобил №СА/09.11.2018 г. за покупка на лек автомобил NEW OPEL INSIGNIA INNOVATION 2.0 TURBO GRAND SPORT 4x4, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 22.03.2021 г. до окончателното изплащане. Със същото решение ответникът „С.А.Б.“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца Р.

П. Е., на основание чл.55, ал.1, предл.З-то ЗЗД, сумата от 958,36 лева- получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 22.03.2021 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за сумата над 958,36 лева до сумата от 5000,00 лева като част от сумата от 25 000 лева. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 207 лева разноски, съразмерно на уважената част от иска, а ищецът- да заплати на ответника 468,83 лева разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „С.А.Б.“ ЕАД.

Жалбоподателят поддържа, че договорът между страните не е развален или прекратен и основанието не е отпаднало. Твърди, че оборудването за системата Опел ОнСтар продължава да е монтирано в автомобила, не е дефектно или с липсващи елементи и имуществото на ищеца не е намаляло. Претендира отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на иска изцяло и присъждане на разноски.

В останалата (отхвърлителна) част първоинстанционното решение е влязло в сила 1 като необжалвано.

Ищецът не е подал в срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Според разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Съгласно константната практика на ВКС по сходни казуси, искът по чл. 55 ЗЗД е един, като с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Ако основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката), искът е неоснователен.

В случая между страните не се спори относно сключването на договора за покупкопродажба на автомобил от 09.11.2018 г. с предмет нов лек автомобил, без регистрация в България и чужбина, марка NEW OPEL INSIGNIA INNOVATION 2.0 TURBO GRAND SPORT 4x4, за сумата от 67900 лева, която е заплатена изцяло от купувача. В приложение № 1 към договор (описание на автомобила- марка, модел, трансмисия, шаси, двигател, мощност, цвят екстериор, обем на двигателя, брой места и допълнително оборудване) процесната система за персонална комуникация, мобилни услуги и изпращане на SOS сигнал „Opel OnStar“ не е посочена, но наличието на такава се установява от представената оферта за нов автомобил- в графа „Стандартно оборудване“ е описана система Opel OnStar (уникална система за персонална комуникация, мобилни услуги и изпращане на SOS сигнал). Между страните не се и спори, че същата е монтирана в автомобила и е била използвана от купувача- ищец до 31.12.2020г. безспорно е между страните и обстоятелството, че от 01.01.2021г. ищецът не използва тази система и подсигурената от нея услуга, поради преустановяването и от доставчика на същата, който е трето за спора лице.

Видно от заключението на вещото лице но АТЕ стойността на системата „Opel OnStar“ е 490 евро или 958,36 лева.

От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че доколкото ищецът е заплатил, а ответника е получил изцяло договорената продажна цена на автомобила в размер на 67900 лева, част от която е и цената на въпросната система „Opel 2

OnStar“, а именно 958,36 лева, при преустановяване на услугата и съответно- обезсмисляне наличието на хардуер за същата в автомобила, независимо по каква причина е преустановяването, ответното дружество дължи връщане стойността и на купувача- ищец поради отпадане на основанието за задържане на същата като част от общата цена на автомобила и независимо, че договорът като цяло не е развален или прекратен. Чия е отговорността за преустановяване на услугата е ирелевантно, доколкото между страните не се спори, че стойността за тази услуга е изцяло предплатена именно на продавача- ответник.

Както е посочил и първостепенният съд, в случай че ответникът не носи отговорност за преустановяване на услугата, то след връщане на стойността на системата на ищеца, ответникът разполага с регресен иск към съответното дружеството, по чиято вина ползването е било преустановено.

Предвид гореизложеното са налице всички предпоставки за уважаване на евентуалния иск до сумата от 958,36 лева съгласно приетата по дело САТЕ относно стойността на процесната система за персонална комуникация, мобилни услуги и изпращане на SOS сигнал „Opel OnStar“. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на разноски в размер на 417 лева за адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна помощ и списък по чл.80 от ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20011174 от 08.02.2022г., постановено по гр.дело №16241/2021г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „С.А.Б.“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на Р. П. Е., ЕГН********** сумата от 417 лева (четиристотин и седемнадесет лева)- разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3