Решение № 930 от 17.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. Варна, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина П.а при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело № 20243110106383 по описа за 2024 година

Предявен е иск от С. М. Д. срещу З. М. Р. и Н. П. Р. с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Ищецът излага, че е брат на ответницата З. Р.. На 09.04.2012г. е починал баща им М. Д. И., а на 25.03.2023г. е починала майка им Ж.С. Д.а.

Твърди се, че приживе родителите са прехвърлили на З. Р. ½ ид.ч. от жилище в гр.Варна, ведно с 1/8 ид.ч. от дворното място срещу издръжка и гледане, по нот.акт №**, т.*, д.**/1987г. на ВН. Сделката е осъществена по време на брака на З. Р. с Н. Р..

Ищецът твърди, че сестра му не е изпълнявала задълженията си по договора за издръжка и гледане на родителите си. Счита, че за баща му се е грижела майка му, а след неговата смърт, тя е живяла в същата къща заедно с неговото семейство и инцидентно е посещавана от сестра му.

Твърди се, че през 2021г. по време на ковид-пандемията, майката Ж. Д.а се преместила да живее в имот в с. Орешак, който ответницата придобила пак от родителите си, за да се опази от заразяване. През този период, ищецът сочи, че майка му е живяла сама, издържала се е сама, като сестра му я посещавала не повече от два пъти седмично,често само през уикенда. Твърди се, че поради това старата жена си е счупила крайник и е починала в резултат на счупването в болницата.

Ищецът намира, че сестра му не е престирала нищо по договора за издръжка и гледане, като съпругът й сам е болен и на легло и изобщо няма възможност да се включи в изпълнението на договора.

1

Моли съда, да постанови решение, с което да се допусне разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот.акт №197, т.2, д.664/1987г. на Варненски нотариус в частта му с която Ж.С. Д.а е прехвърлила срещу издръжка и гледане на дъщеря си З. М. Р. собствеността върху 1/8 ид.ч. от жилище на първи етаж на жилищна сграда с идентификатор ****23.2.2, построена в дворно място с идентификатор ****23, цялото с площ 336 кв.м., находящо се в грВ., ведно с ¼ ид.ч. от тоалетна и баня, както и по отношение на прилежащата 1/32 ид.ч. от дворното място.

Ответницата с молба вх.№61210/29.07.24г. ответниците З. Р. и Н. Р. оспорват иска. Възразяват, като сочат, че ответниците, който са приобретатели по договора за издръжка и гледане са изпълнявали задълженията си по договора, тъй като са поели изцяло издръжката и гледането на прехвърлителите от момента на сключването на договора до смъртта на двамата прехвърлители.

Излагта, че след прехвърлянето на имота до смъртта на прехвърлителя М. Д. И., той и съпругата му са живеели преимуществено в с. Орешак, област Варна, в имот който е собственост на ответницата З. М. Р.. Почти всеки ден обаче ответницата е посещавала родителите си. Едва след смъртта на съпруга си Ж.С. И.а е заживяла в гр.

Варна в жилището, което се намира на сутеренния етаж на жилищната сграда в гр. В..

Ответниците са заплащали всички разходи за ток, вода, храна и лекарства.

Ответницата З. М. Р. е приготвяла храната и е перяла редовно дрехите на родителите си, полагала е грижи за чистотата на жилището, в което те са живеели и винаги ги е придружавала при посещенията им при лекари.

В отговора ответниците излагат, че помощ в полагането на грижи са оказвали дъщеря им и нейния съпруг. Ответниците също така са извършили със свои средства основен ремонт на жилището, в което са живеели прехвърлителите.

Сочат, че ищецът е имал много лошо отношение към майка си родителите си, и най-вече към майка си, а също така към ответницата. Възпрепятствал е също така нормалния достъп на сестра си до жилището, което е било прехвърляно на двамата от родителите им.

Твърди се, че лошото отношение на ищеца към майка му станало причина тя да пожелае през 2020 г. да заживее отново в жилището на ответниците в с. Орешак, област Варна. И след това ответницата ежедневно посещавала майка си в с. Орешак и продължавала да полага изцяло грижите за нея. Здравословното състояние на ответника Н. Р. П. се е влошило от 2-3 години. Освен това съпругата му З. М. Р. е поела изцяло задълженията по договора за издръжка и гледане, но и двамата съпрузи са вземали участие в набирането на разходите, правени за издръжката и гледането на прехвърлителите. Считат, че няма пречка при наличие на договор за издръжка и гледане само един от съпрузите да поеме изцяло всички грижи. В случая 2 приобретателите по договора са поели едно неделимо задължение и затова няма пречка единият от съдлъжниците да престира дължимото и в този случай другият съдлъжник се освобождава от задълженията си.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна и прави следните правни изводи:

С договор от 24.02.1987 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №**, т.*, дело №**/1987г. на нотариус Л. Гонова при ВРС, М. Д. И. и съпругата му Ж. С.Д.а продават на дъщеря си З. М. Р. срещу задължението да ги гледа и издържа, докато са живи, като им осигури сносен и нормален живот, какъвто са водели до сега, а на сина си С. М. Д. даряват следния свой собствен недвижим имот, представляващ тяхна семейна имуществена общност: на всеки един от тях по 1/8 ид.ч. от дворно място, цялото от 336 кв.м., находящо се в гр.В., сътавляващо имот с пл.№9 в кв.582 по плана на 41 подрайон на града., както и на всеки един от тях по ½ ид.ч. от първия етаж от жилищна сграда, построена в това дворно място откъм ул. ***, състояща се от: дневна,спалня, кухня, килер, коридор, както и по ¼ ид.ч. от тоалетна и по ¼ ид.ч. от банята.

Видно от удостоверение за наследници изх.№****/16.03.2023г. Ж.С. Д.а е починала на ****. и оставила като наследници З. М. Р. –дъщеря и С. М. Д.-син.

Гореизложеното обуславя извода, че между Ж.С. Д.а от една страна и ответникът З. М. Р. от друга страна е налице валидно сключен договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане. Видно от съдържанието на договора, приобретателят се е задължил да поеме „задължението да ги гледа и издържа, докато са живи, като им осигури сносен и нормален живот, какъвто са водели до сега на прехвърлителите МД. И. и съпругата му Ж.С. Д.а. Това е пълното съдържание на престацията на ответника З. М. Р., срещу недвижимия имот, който Ж.С.

Д.а е прехвърлила по процесния договор. По правоотношението възникнало от договора, безспорно е установено, че М.Д. И. и съпругата му Ж.С. Д.а са прехвърлили правото на собственост върху процесния имот, а ответникът Р. е приел собствеността, срещу насрещната престация да гледа и издържа Ж.С. Д.а до края на живота й. Със сключването на договора за гледане и издръжка като особен вид алеаторен договор, е настъпил транслативния ефект на сделката - правото на собственост върху имота е преминало от прехвърлителя към приобретателя, с което първият е изпълнил задължението си по договора.

Съгласно константната съдебна практика/решение № 26 от 06.02.2009 г. по гр. д.

№ 5524/2007 г., ІІг. о./ за да се прецени налице ли е неизпълнение на договора, съдът следва да прецени обема на договорните задължения, тълкувайки клаузите на договора; да дефинира същността на поетото задължение за гледане и издръжка, 3 съпоставено с конкретните нужди на кредитора, като съобрази възрастта му и здравословното му състояние в рамките на срока, за който се поддържа, че е налице неизпълнение. Задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на утоварянето му до смъртта на прехвърлителя, т. е. касае се до задължение с продължително изпълнение, което трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично.

По отношение на обема и същността на поетото от приобретателя задължение да осигури на прехвърлителя грижи и изръжка следва да се посочи, че съдебната практика е категорична, че същите следва да се определят от постигнатото между страните съгласие (Решение № 15 от 11.02.2010 г. по гр. д. № 46/2009 г., ІІІ г. о. на ВКС). При тълкуването на волята им съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се приема, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи (Решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение № 26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 70 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ г. о. ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС).

Ако в договора задължението на приобретателя е описано като "издръжка и гледане", издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си) и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам (Решение № 20/22.07.2015 по гр. д. № 1853/2014 IV г. о. на ВКС). Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора.

Престацията дължима от ответниците ежедневно, със собствени грижи и средства, да издържат и гледат прехвърлителя, съобразно нуждите му, е изискуема ден по ден и всяко последващо неизпълнение е нов правопораждащ юридически факт за правото по чл.87, ал.3 ЗЗД. Престацията дължима от ответниците е преди всичко със собствени сили да гледат прехвърлителя, съобразно нуждите му, както и да му дават натурална издръжка. Задължението по договора за издръжка и гледане трябва да бъде изпълнявано точно по вид, обем и качество. По своята същност и характер изпълнението не търпи забава, трябва да се изпълнява цялостно, системно и непрекъснато.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, а именно, че всяка страна носи доказателствената тежест, относно фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно затова претендира като настъпили - в тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за издръжка и гледане, а ответника следва да установи, че е изпълнявал задължението си да издържа и гледа прехвърлителя до края на живота му. В тежест на 4 ответниците е да установят при условията на главно и пълно доказване изпълнението на поетото с договора задължение за издръжка и гледане към прехвърлителя на имота, тъй като същото обстоятелство обуславя изхода на спорното правоотношение.

Въпреки, че ответник а Н. Р. не е бил страна по сделката, при възмездно придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона на основание установения в чл. 21, ал. 1 СК режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. В случая договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка е сключен по време на брака на З. Р. с ответника Н.

Р., което не е спорно по делото, следователно и доколкото договорът, макар и алеаторен, е възмезден, то и правото на собственост върху същия е било придобито в режим на съпружеска имуществена общност, предвид липсата на твърдения по отношение на това имущество да се е прилагал различен режим на имуществени отношения между съпрузите.

При така събраните доказателства съдът намира за установено, че след извършеното прехвърляне на имота грижи за праводателя Ж.Д.а са осигурявани до смъртта й от дъщеря й З. Р..

Твърденията на ищеца, че след сключването на договора наследодателят не е получавал ежедневните, цялостни и непрекъснати грижи, обуславящи възмездният характер на алиаторното задължение за гледане и издръжка, са опровергаха от събраните по делото доказателства.

По искане на ищеца са разпитани свидетелите С. С.ов Д. и Т.Д.Г., а за установяване полаганите грижи от ответниците са разпитани свидетелите А.А.М. и В.Ж.Т..