Решение № 4178 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4178 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело № 20261100505704 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на С. В. Б. – длъжник по изпълнителното производство по изп.дело № 20197910400433 на частен съдебен изпълнител Т.А.-В. срещу постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното дело от 03.12.2025 г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. В жабата се излагат доводи, че взетите предвид от частния съдебен изпълнител действия на взискателя не представляват такива свързани с искане на конкретни изпълнителни действия, а имат справочен и подготвителен характер.

Взискателят НАП не взема становище по жалбата.

В мотиви си частен съдебен изпълнител Т.А.-В. сочи, че от момента на образуване на изпълнителното производство, взискателят периодично, в период по-кратък от 2 години е правил искания за предприемане на изпълнителни действия, поради което счита жалбата за неоснователна.

Съдът, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на НАП, подадена на 19.09.2019 г., като на 26.09.2019 г. са изпратени запорни съобщения до „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и „БАНКА ДСК“ ЕАД, както и запорно съобщение до дружеството, което длъжникът управлява „ИНТЕР ЕВРО ЛУКСУРИ“ ЕООД, в качеството му на работодател и покана за доброволно изпълнение до длъжника на настоящия му адрес. Поради нефективност на тези изпълнителни способи, на 02.07.2021 г. взискателят е направил искане до ЧСИ на основание чл. 18, т.1 ЗЧСИ за предприемане на нови изпълнителни действия, като след установяване липсата на други сметки извън вече запорираните е насрочен опис на движими вещи на длъжника на 13.04.2022 г., който опис поради нередовно призоваване на длъжника е 1 отложен. На 15.05.2023 г. е подадена нова молба от взискателя, в която е посочено, че при наличие на недвижими имоти на длъжника се иска принудителното изпълнение да бъде насочено срещу тях, както и да бъде извършена нова справка за сметки и имущество. Получена е справка от 01.06.2023 г., според която длъжникът притежава недвижими имоти – земи и гараж. На 14.06.2023 г. е изпратено запорно съобщение до „Изипей“ АД, като според отговора липсват вземания от това лице. На 14.06.2023 г. е получена справка, че длъжникът получава осигурителен доход като управител и едноличен собственик на капитала на „ИНТЕР ЕВРО ЛУКСУРИ“ ЕООД.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника едва на 12.09.2023 г., когато за справка в кантората на ЧСИ се е явил негов представител – Б.Н..

На 28.04.2025 г. е подадена нова молба от взискателя за предприемане на изпълнителни действия – опис на опис на движимото му имущество, намиращо се на настоящия му адрес, както и да се наложи запор на вземания на длъжника от трети лица. Поискано е и извършването на нови справка за доходи, сметки и имущество.

На 28.11.2025 г. от длъжника е подадена молба за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

С постановление от 03.12.2025 г. молбата е отхвърлена.

Според разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС перемпцията настъпва по право, без да е необходим акт на съдебния изпълнител. В мотивите на тълкувателното решение по тази точка е посочено, че не всички действия, извършени от съдебния изпълнител са относими към прекъсване на давността, респективно срока по чл.433, ал.1, т.8 ТЗ, а само тези, които са част от конкретен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

При преценка наличието на основание за формално прекратяване на изпълнителното дело /предвид настъпването на перемпцията по право/ настоящият състав изхожда от становището, застъпено в решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/2020 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, че дори и при изтичане на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК следваща молба на взискателя, съдържаща искане за извършване на изпълнителни действия, следва да се счита за надлежно сезиране за образуване на изпълнително дело за целите на принудителното изпълнение, респективно 2 след подаване на такава молба няма основание за прекратяване на изпълнителното дело, като последиците от предходно настъпилото прекратяване са отпадане на последиците от наложени запори и възбрани, евентуално във връзка с изтичане на погасителната давност за вземанията.

Посочено е, че перемпцията не настъпва ако след поискване на изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, ако през това време се е осъществявал друг изпълнителен способ, преди приключване на разпределението от който не може да се прецени наличието на необходимост от следващ, както и че „Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане“. Това разрешение е възприето и в мотивите по т. 3 на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящия случай е налице активност от взискателя, като липсата на ефективни изпълнителни действия първоначално се дължи на невъзможността за уведомяване на длъжника, а след надлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника и неговото представителство по изпълнителното дело - на бездействието на ЧСИ във връзка с направени конкретно искания за извършване на опис на движими вещи, за налагане на възбрана върху недвижим имот и за запор на вземания от трети лица, за каквито данни са налице – от дружеството, на което длъжникът е управител и едноличен собственик на капитала.

Предвид изложеното, обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА по жалба на С. В. Б. Постановление за отказ за прекратяване на изпълнителното дело № 20197910400433 от 03.12.2025 г на частен съдебен изпълнител Т.А.-В. на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3