Решение № 1532 от 02.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1532 гр. Варна, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20223110117069 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Г. Н.

Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****, с която против Г. Ф., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 14690,08 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца л.а. „Датсун Нисан 280 З“ рег. ****, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.11.2021 г., в гр. Варна, на бул. „Осми Приморски полк“, ведно със законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

На 14.11.2021 г., около 14.15 ч., в гр. Варна, на бул. „Осми Приморски полки“, възниква ПТП между собствения на ищеца л.а. „Датсун Нисан 280 З“ рег. **** и л.а. „Мерцедес ГЛ“ рег. № *****, увравляван от , управляван от Д.

Д. В., вследствие на което, на първото превозно средство са нанесени материални щети. Произшествието настъпва по вина на водача на л.а.

„Мерцедес ГЛ“, който при извършване на маневра удря паркираното превозно средство, собственост на ищеца. На 17.11.2021 г. застраховател извършва опис 1 по претенция № ***** г., при който са констатирани уврежданията по л.а.

„Датсун Нисан 280 З“. На 18.11.2021 г. е извършен втори оглед, съставен е втори опис, при който са установени допълнителни увреждания. В исковата молба се сочи, че увреденият автомобил е произведен през 1976 г., като цената на същия в запазено и оригинално състояние, какъвто е бил процесният, е в размер над 30000 евро. До датата на процесния инцидент, по превозното средство не е имало удари, респективно оригиналните части не са били подменяни.

Според ищеца, за възстановяване на автомобила ще е необходима сумата от около 15000 – 16000 лева. Сочи, че по негова молба с пр. основание чл.207 ГПК, пред ВРС е било образувано ч.гр.д. № 52/2022 г. по описа на съда, като в хода на същото е проведена съдебно-автотехническа експертиза, съгласно заключението по която, общата стойност на уврежданията – поотделно и като обща сума, възлиза на 12004,41 лева, а стойността на труда – 1227,84 лева.

Отделно, според ищеца, при изготвяне на експертизата е бил съобразена цената на единствения преден десен калник, за който вещото лице е намерило обява – 3135,54 лева, като същият не бил в добро състояние. След изготвяне на заключението, ищецът представил доказателство за друг такъв елемент, който бил на стойност 4593,37 лева. Поради това, намира, че ответникът следва да му заплати разликата между двата елемента, а именно – 1457,83 лева.

В исковата молба се сочи, че процесното произшествие е причинено от превозно средство, по отношение на което не е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Отделно, твърди, че на виновния водач бил съставен АУАН, издадено е и наказателно постановление. Макар да е следвало да заплати обезщетение на ищеца, ответникът неправомерно е отказал плащане с твърдение, за липса на доказателства за противоправното поведение на делинквента. При горните доводи настоява за уважаване на претенцията му.

В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва основателността на предявения иск по основание и размер. Оспорва изложените фактически твърдения в исковата молба, в т.ч. сочения от ищеца механизъм на ПТП.

Намира, че съставеният протокол за ПТП не обвързва съда с материална доказателствена сила, поради което намира, че чрез същия не може да се 2 установи дали е настъпило ПТП, както и дали соченият от ищеца водач има вина за същото. Оспорва уврежданията, заявени за обезщетяване да са в резултат на описаното произшествие, като намира, че част от тях са нанесени преди процесния инцидент, а по други са с многократно завишена стойност.

Намира, че превозното средство не е ретро автомобил, както твърди ищецът, а дори да попада в тази категория, шасито му е крайно компрометирано. Сочи, че за превозното средство не е била полагана съответната грижа, като твърди, че по автомобила имало редица увреждания – резултат от лоша експлоатация от страна на собственика. Отделно, по автомобила били установени липси на елементи, добавяне на неоригинални елементи, както и ръжда. Намира, че претенцията на ищеца няма за цел репариране на имуществени вреди, а цели облагодетелстване в икономически план. Според ответника, претенцията е в изключително завишен размер, от гледна точна на изискванията по действащата Методика на ГФ, както и че е в разрез с Наредба № 49/16.10.2014 г.

Със становище по делото третото лице помагач на страната на ответника, оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва размера на претенцията, като намира, че същият е изключително завишен. Сочи, че ищецът не е заявил обстоятелства относно механизма на настъпване на ПТП.

Оспорва автомобилът на ищеца да е ретро автомобил, като твърди, че в СРМПС на превозното средство липсва отбелязване „историческо превозно средство“. Навежда твърдения, че съгласно чл.140, ал.8 ЗДвП, „...Исторически превозни средства се регистрират при условия и по ред определени с наредбата по ал. 2. При регистриране на историческо превозно средство се представят документ за собственост и идентификационна карта, издадена от Международната федерация за старинни автомобили или от друга упълномощена от нея организация на територията на държава - членка на Европейския съюз...”. Заявява, че съгласно чл.143, ал.14 ЗДвП, „...По искане на собственика регистрираното пътно превозно средство може да бъде пререгистрирано като историческо превозно средство, при условията и по реда за регистриране на такива превозни средства, определени с наредбата по чл. 140, ал. 2. В този случай предоставените при първоначалната регистрация оригинални документи за регистрация на пътното превозното средство може да бъдат върнати на собственика...” Сочи, че с пар. 6, т.67 ДР на ЗДвП е дадено определение за „Историческо превозно средство”, според което това е 3 механично задвижвано пътно превозно средство, което е минимум 30годишно, не се използва за ежедневен транспорт, запазено и поддържано в исторически коректно състояние, част е от световното техническо и културно наследство и за което има издадена идентификационна карта от Международната федерация за старинни автомобили (ФИВА) или от друга упълномощена от нея организация на територията на държава — членка на Европейския съюз...” В унисон с тези изменения на ЗДвП е изменена и Наредба за регистрация на МПС, като с чл. 12в, ал.1 е определен редът за първоначална регистрация на историческо превозно средство. Сочи изискванията и реда за издаване на ФИВА идентификационна карта. Навежда твърдения, че картата се издава само след физическата инспекция на превозното средство, за да се потвърди съответствие с Техническия кодекс на ФИВА. Заявката за регистрация се изпраща към националния представител, като процедурата се различава в различните страни. ФИВА ИД картата е предназначена само за превозни средства на възраст 30 и повече години.

Оспорва твърдението на ищеца, че цената на процесния автомобил е била над 30000 евро. Заявява, че преди представяне на становището по настоящото дело е направил проучване и установил, че за продажба се предлагат 12 автомобила като процесния, на цена от 1800 евро до 32000 евро. Оспорва претенцията за заплащане на „вежда карбон“ на преден десен калник. Сочи, че съгласно експертизата, приета по ч.гр.д. № 52/2022 г. по описа на 39 състав на ВРС „...Вежда преден десен калник не са налице разходни документи за придобиването му... Вежда преден десен калник не е заводски монтиран детайл, а е поставен в последствие. Монтирането му се извършва към калник преден десен посредством алуминиеви нитове и при неправилен монтаж би могло да се случи образуването на ръжда по калник преден десен на мястото на монтажа. При извършения оглед на калник преден десен не се установиха следи от ръжда по детайла на местата, на който са захванати монтажните нитове...” Намира, че липсата на документи за придобиването на „вежда карбон“ води до липсата на доказателство дали процесната вежда е от PVC или от карбон, дали е оригинално изделие или е изделие заместител, поради което намира, че по никакъв начин не може да се определи цената на това изделие, за да бъде претендирана настоящото производство. Заявява, че оригиналният автомобил „Нисан Датсун 280 3” е без каквито и да са вежди на калниците, били те от ПВЦ или от карбон. Оспорва претенцията на ищеца за 4 закупуване и подмяна на преден десен калник. Твърди, че от експертизата по ч.гр.д. №52/2022 г. на ВРС се установява леко хлътване в зоната на мигача, което представлява средна по степен, деформация, поради което автомобилният детайл следва да се отремонтира, а не да се подменя. С експертизата в производството по чл.207 ГПК е намерено, че при евентуален ремонт на калник преден десен, същият е възможно да бъде възстановен до степен, при която визуално няма да има следи от извършен ремонт, но в процеса на ремонт ще бъде използван кит в зоната на деформациите, като при последващо замерване на дебелината на лаковото покритие след приключването на ремонта ще се установява по- дебел слой нанесен върху детайла в тази област, което ще показва, че автомобилът е ремонтиран в тази си част. Оспорва сочената от ищеца цена за автомобилни части, които касаят други модели автомобили. Оспорва претенцията за присъждане на обезщетение за подмяната на основата на десен фар и ремонт на предната греда, деформациите, за които ищецът твърди, че са увредени при процесното ПТП, като намира, че вредите са нанесени при предходно произшествие.

С представеното по делото писмено становище, третото лице оспорва сочения от ищеца механизъм на ПТП. Намира, че липсват доказателства за обстоятелствата, при която е настъпил инцидентът, в т.ч. дали става въпрос за движение на заден ходи или за самопотегляне на автомобила. Оспорва протокола за ПТП, като намира, че същият не е доказателство за вина. Заявява, че в писмения документ погрешно са обективирани основните елементи на настъпилото ПТП. Липсва информация за вертикалната пътна сигнализация и хоризонталната пътна маркировка, както и за механизма на настьпване на пътния инцидент.

Твърди съпричиняване от страна на ищеца и които водят до намаляване размера на евентуално присъдено, в негова полза, обезщетение. Намира, че преди настъпване на произшествието, автомобилът на ищецае бил паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1, чл. 98, ал. 1, т. 6 и чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП, поради което сам е станал причина за възникване на инцидента. Заявява, че претендираното обезщетение е в силно завишен размер. Цитира заключението на САТЕ, прието по ч.гр.д. № 52/2022 г. на ВРС, 39 с-в, според което „...Допълнително поставените са: вежди на калниците, подменени са джанти на колелата, допълнително поставен е спойлер в задната част на автомобила и допълнително поставено е удължение под предната част на автомобила...“.

5

Иразява предположение, че с допълнителното поставянето на тези елементи, ищецът е целял неговият автомобил да наподоби на л.а. „Datsun 280Z” модел от 1997 г. Сочи, че двете огледала за обратно виждане, които са монтирани на предните калници не са заводски монтирани детайли, а са поставени по-късно.

Заявява, че колекционерски автомобил, който е с максимален брой оригинални части е с по-висока стойност, като поставянето на допълнителни елементи занижава същата.

Оспорва твърдението, че процесното превозно средство е ретро автомобил, тъй като попадал в група 4, съгласно „InterClasik” на компанията „Е. S.”. Намира, че на автомобила следва да се направи пълна и детайлна реставрация, да се спазят всички технологични изисквания на завода производител, за този модел и едва тогава да се квалифицира, като запазен и поддържан автомобил в исторически коректно състояние, който е част от световното техническо и културно наследство, т.е. „Историческо превозно средство“.