Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 164 от 20.02.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2082/2023
Вид
Решение № 164
Подписан
20.02.2024
В сила
08.11.2024
Състав
Светла Величкова Пенева, Мирела Огнянова Кацарска, Красимир Тодоров Василев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Варна, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100502082 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано за проверка на решение № 122 от 18.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 1202 по описа за 2022 г. на Районен съд – Провадия, пети състав.

М. С. М. чрез адвокат Д. Ч. обжалва решението в следните части: с която е определен режим на лични отношения на бащата М. С. М. с детето С.

М.ов М. ЕГН **********, както следва: до навършване на тригодишна възраст - всяка сряда от 17 часа до 18,30 часа, както и всяка събота и неделя от 15,30 часа до 17 часа; на личните празници на детето /рожден ден/ – за един час без присъствието на майката, в удобно за детето време, а при липса на разбирателство – от 17 часа до 18 часа; на рождения ден на бащата – за два часа в удобно за детето време, а при липса на разбирателство – от 15,30 часа до 17,30 часа; след навършване на тригодишна възраст - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, с преспиване, без присъствието на майката; на рождения ден на детето /16 май/ – всяка четна година от 11 часа на 16 май до 10 часа на следващия ден, с преспиване; на рождения ден на бащата /30 декември/ – от 10 часа на 30 декември до 10 часа на 31 декември с преспиване; през коледната ваканция всяка четна година от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 25 декември с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 31 декември до 18 часа на 01 януари с преспиване; през великденските празници – всяка нечетна година от 10 часа на Великден до 19 часа на Светли понеделник; през лятната ваканция, 1 когато майката не ползва платен годишен отпуск – 20 дни, разделени на два пъти по 10 дни, като при липса на разбирателство относно конкретните дни – от 10 часа на 01 юли до 19 часа на 10 юли и от 10 часа на 01 август до 19 часа на 10 август ; при изпълнение на режима на лични отношения бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща в дома на майката, находящ се на ***; в частта, с която е осъден М. С. М. да заплаща на детето С. М.ов М.

ЕГН ********** чрез неговата майка, месечна издръжка в размер на 300 лева, платима до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от 25.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка една закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й; а също така и в частта за разноските.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението в атакуваните му части, както и за постановяването му не в интерес на детето С.. Сочи се, че е недопустимо родителите на детето да бъдат измествани от прародителите и, че за правилното емоционално и психическо развитие на детето е то да общува актувно с баща си, което би се постигнало с разширен режим на лични отношения, а не с ограничен, каковто е наложил първоинстанционния съд.

Излага се, че е силно завишена опредЕ.та месечна сума за издръжка на детето на 700 лева, като същевременно не са взети предвид податните възможности на бащата, поради което и месечна издръжка в размер на 300 лева е непосилна за бащата. Поради това се иска решението в частта относно режима на лични отношения да бъде изменено съобразно изложеното във въззивната жалба, както и да се отмени решението досежно издръжката, като се отхвърли иска за разликата над 200 лева до присъдените 300 лева.

Х. Х. И. чрез адвокат И. В. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна. По отношение на оспорвания режим на лични отношения на детето с бащата излага, че последният не разполага с капацитет, за да може да се справи с гледането на детето С. за по-дълго време, като се акцентира върху възрастта му. Освен това се набляга и върху цялостното поведение на бащата.

Във връзка с размера на издръжката се навеждат премери за това какви разходи се правят за детето на една година, като се излага, че дори 300 лева месечна издръжка е недостатъчна. Желае се потвърждаване на решението в тази му часкт. Също така се възразява против исканото събиране на доказателства, като се сочи, че по отношение на някои от тях е настъпила преклузия, че детето не посещава детско заведение поради ниската си възраст и се иска допускане до разпит на един свидетел при положение, че се допусне такъв на въззивника.

Х. Х. И. чрез адвокат И. В. е депозирала насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението в частта досежно режима на лични отношения на детето като неправилно, като се иска да бъде определен такъв по следния начин: за срок от една година от влизане в сила на решението – от 10 часа до 14 часа всяка нечетна събота и неделя в присъствието на майката, а след изтичане на този срок – всяка първа и трета седмица от месеца от 17 часа в 2 петък до 17 часа в неделя с преспиване и без присъствието на майката, както и десет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

М. С. М. чрез адвокат Д. Ч. е оспорил насрещната въззивна жалба като неоснавателна.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред въззивната инстанция спорът между страните е относно режима на лични отношения между бащата и детето и относно размера на дължимата от него издръжка за непълнолетното дете, доколкото постановеното първоинстанционно решение в частта досежно предоставяне упражняването на родителските права на майката и определяне местоживеенето на детето е влязло в сила като необжалвано.

Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните правнозначими обстоятелства с оглед интереса на детето, които бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането на лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с оглед създаване на възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето.

Стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен 3 критерий за това са интересите на детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на детето.

Също така следва да се наблегне и върху обстоятелството, че родителят, комуто не са предоставени родителските права по отношение на децата не изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения.

Въззивникът М. М. твърди, че целта на майката е бащата да е максимално ограничен да вижда детето С. и то в минимално време в нейно присъствие, когато тя прецени, използвайки това като наказание за него.

Майката излага, че бащата не може да се справя сам с грижите за детето дори и по време на срещите си в рамките на режима на личен контакт, като основно грижите се полагат от неговата майка.

От събраните пред двете инстанции доказателства /писмени и гласни/ се установява по категоричен начин, че диалог между родителите на детето С. липсва - те са в тежък конфликт, понякога водят разговори, касаещи детето, но това неминуемо води до нови конфликти, в тази вражда са намесени и разширените семейства на всеки един от тях, които допълнително усложняват и без това комплицираните отношения. И двамата родители на думи се „борят“ за детето си, но няма никакво съмнение, че под "борба за детето" нито един от тях не разбира предприемане на действия и готовност за компромиси в името на неговото добруване, а по–скоро означава надделяване над другия в резултат на влошените им взаимоотношения. Всеки от родителите преследва цел, която по никакъв начин не е свързана с грижите и добруването на детето. Противоречието между думи и дела прави голословно патетично заявеното, че това се прави в името на детето.

Раздялата на родителите, липсата на разговори помежду им и изолирането на отсъстващия родител изключително зле влияят на детската психика, още повече, че родителят, комуто са присъдени родителските права, се насочва към детето по силата на съдебното решение и най-вече поради възможността да споделя ежедневието си с него. Това неминуемо води до липса на баланс в отношението на детето и родителя, който не е носител на родителските права.

Констатирано е, че и двамата родители показват положително отношение и приемане на детето, разпознават индивидуалните му характеристики и нужди, стараят се да ги удовлетворяват; имат съхранен родителски капацитет, поради което и всеки от родителите е способен да полага адекватна грижа за детето, както и да взема адекватни решения във връзка с отглеждането и възпитанието му. Родителите са силно привързани към С., обичат го, а детето от своя страна показва доверие и обич и към двамата. Липсват данни за рисково поведение на майката или бащата спрямо детето.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че бащата разчита на помощта на своите родители, разполага с добри условия за детето.

4

С оглед възрастта на детето /същото още не е навършило две години/ и обстоятелството, че майката се е преместила да живее заедно с детето в град Варна, а бащата живее в град Провадия, който е на разстояние от около 50 км, е целесъобразно да бъде определен режим на лични контакти, който да избегне пътуването на това разстояние през сравнително кратки интервали от време, тъй като би било твърде натоварващо физически и психически за малкото дете. Ниската възраст на детето, невъзможността му към настоящия момент да се обслужва и да изрази посредством слово желанията си, несъгласията си или състоянието си и необходимостта от присъствието на майката изключват то да бъде отделено от майката за вечерния период и то на такова разстояние. По тази причина съдът намира, че са налице предпоставки за определяне на режим на лични контакти с преходен период.

Обстоятелството, че за осъществяване на режима на лични отношения е необходимо пътуване в рамките на 40-50 минути следва да бъде отчетено при определянето на начален и краен час на режима, съобразявайки необходимото време за подготовка на детето преди пътуването и почивка след пътуването.

Поради изложеното настоящият състав на съда намира, че следва да определи следният режим на лични отношения на бащата с детето:

1/ До навършване на тригодишна възраст: