Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 601 от 12.06.2025, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 398/2025
Вид
Определение № 601
Подписан
12.06.2025
В сила
15.07.2025
Състав
Сияна Стойчева Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 601 гр. Несебър, 12.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20252150100398 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано по искане /молба/ вх. № 5454/05.06.2025 г. на ищцата В. С. Р., чрез процесуалния представител – адв. П. Ж. от АК – София, за провеждане на производство по чл. 248 от ГПК. Твърди се, че е налице основание за изменение на постановеното по делото крайно определение в частта за разноските, като се иска присъждане на сумата от 749,08 лева – заплатен от ищцата адвокатски хонорар, своевременно заявен с искане и списък по чл. 80 от ГПК. Развити са подробни доводи за основателността на молбата и се представят писмени

Ответникът по молбата – ответното дружество „ИзиРентБългария“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Е. Т. от АК – София, депозира писмен отговор по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 от ГПК, с който излага съображения за неоснователност на искането.

Несебърският районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата за изменение на прекратителното определение в частта за разноските е подадена в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 от ГПК, но се явява неоснователна.

Действително, с молба вх. № 4578/12.05.2025 г. - своевременно, представителят на ищцата е заявил искане по разноските, като е представил и списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който е посочен разход от 749,08 лева без ДДС /еквивалента на 383 евро/ – заплатено адвокатско възнаграждение, като е представил доказателства за извършения от страната разход. От своя страна ответникът е възразил за прекомерността на заплатения от ищцата адвокатски хонорар с отговор вх. № 4623/13.05.2025 г.

Съдът, с мотивите на постановеното крайно определение по делото, като е взел предвид направеното възражение от ответника, е счел същото за основателно. След извършена собствена мотивирана преценка за фактическата и правна сложност на спора, съобразявайки решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът е намерил за справедлив и съответен в случая размер на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ищцата сумата от 500 лева, което е възложил в тежест на отвтеника.

Разпоредбата на чл. 248 от ГПК се намира в раздел III на глава осемнадесета от част втора на ГПК, който е озаглавен „Поправяне на решението“. Затова в 1 производството по чл. 248 от ГПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди. /така и Решение № 8009 от 19.07.2023 г. по адм. д. № 2206/2023 г. на Върховен административен съд/.

В светлината на посоченото, настоящият съдебен състав намира оплакванията на молителката, обосноваващи искането за присъждане на договореното по договор от 10.02.2025 г. адвокатско възнаграждение, за несъстоятелни. В случая не са налице грешка или пропуск на съда, които да подлежат на саниране по реда на чл. 248 от ГПК.

Неоснователни са доводите на молителката, че обуславяща преценката на съда следва да бъде методологията на адвокатското дружество за определяне на дължимото по договора възнаграждение, която изключва неоснователното обогатяване. Съдът се солидаризира със становището на ответника по молба, че посочената методология може да служи единствено за отчет по сделката на доверие с представлявания и не обвързва съда. Справедливият и съответен размер на дължимото по делото възнаграждение за представителство от един адвокат подлежи на съдебна преценка при съобразяване критериите заложени от законодателя в чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл.

36 от Закона за адвокатурата. Такава преценка е осъществена от настоящия съд в случая, като допълнителните съображения на молителката не могат да бъдат основание за нейното изменение.

По горните съображения, съдът намира депозираната молба за изменение на постановения по делото краен акт, в частта относно разноските, за неоснователна.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане /молба/ вх. № 5454/05.06.2025 г. на ищцата В. С. Р., чрез процесуалния представител – адв. П. Ж. от АК – София, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение на определение № 557/29.05.2025 г. по гр.д. № 398/2025 г. по описа на НРС, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му в препис на молителя, с частна жалба, пред Окръжен съд - Бургас.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________ 2