Решение № 494 от 06.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Русе, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520106698 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Дженерали Застраховане” АД против „Водоснабдяване и канализация“ ООД Русе и в условията на евентуалност срещу Община Сливо поле, в която се твърди, че по силата на застрахователна полица от 10.06.2020г., с ищцовото дружество бил сключен договор за имуществена застраховка „Дом“ от Н. М., с предмет застраховане на недвижим имот и имущество, находящи се на адрес село ****, област Русе, **********. Твърди се, че на 29.09.2020г., в периода на действие на застраховката, в резултат на аварирал уличен водопровод в село ****, представляващ част от В и К мрежата, управлявана, поддържана и стопанисвана от първия ответник в качеството на оператор на същата, е изтекло значително по обем количество вода, което е наводнило помещение на приземния етаж на застрахованата жилищна сграда на посочения адрес и са причинени значителни имуществени вреди на собственика на движимото и недвижимото имущество Н. М.. След настъпването на застрахователното събитие, застрахованото лице подало писмено уведомление до ищцовото застрахователно дружество, в следствие на което пред него била заведена преписка от същата дата. Причинените имуществени вреди на застрахованото 1 лице били подробно описани в съставен за случая от експерт на застрахователя оглед на място, констативен протокол от 04.10.2020г. и опис на повреденото или унищожено имущество, което било оценено на 1264,41лв. Това обезщетение било изплатено от ищцовото дружество на Н. М. на 24.11.2020г. с платежно нареждане по банков път.

По силата на разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането, с плащането на това обезщетение дружеството встъпило в правата на увреденото лице спрямо „Водоснабдяване и канализация“ ООД до размера на платеното и обичайните разноски за определянето им.

Отговорността на ответника се основавала на обстоятелството, че увреждането на застрахованото имущество се дължало на неизправност на уличната водопроводна инсталация, изградена и поддържана от ответното дружество, което не е изпълнило задължението си да стопанисва същата с грижата на добър стопанин. С писмо от 29.01.2021г. на основание чл. 410 от Кодекса за застраховането ответното дружество било поканено да заплати сумата от 1279,41 лв., представляваща платеното обезщетение на пострадалото лице, както и обичайните разноски за неговото определяне от 15,00 лв. Писмото било получено на 01.02.2021г., но плащане на регресната претенция не последвало.

Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД бъде осъдено да заплати сумата от 1279.41 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 496.00 лева - мораторна лихва върху посочената по-горе главница за период от три години, считано от 24.11.2022г. до датата на завеждане на исковата молба. Претендира се присъждане и на разноските по делото.

В случай, че искът против първия ответник бъде отхвърлен или производството по отношение на него бъде прекратено, се моли в условията на евентуалност да се разгледа същата искова претенция против втория ответник – Община Сливо поле, чиято отговорност се основавала на обстоятелството, че причина за настъпване на застрахователното събитие се дължала на неизправност на уличната водопроводна инсталация чийто собственик е евентуалния ответник, който следва да заплати същите суми, посочени по-горе по претенцията към първия, главен ответник.

2

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, е постъпил отговор от ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция.

Същата се счита за погасена по давност, тъй като за нея важала общата 5 годишна давност. Деликтът бил настъпил на 29.09.2020г., а към датата на предявяване на исковата претенция 25.11.2025г. бил изтекъл по-дълъг срок.

Също така се твърди, че на 29.09.2020г. е постъпил сигнал от Б.С. на длъжност водопроводчик, че има теч от уличния водопровод на адрес с. ****, общ.

Сливо поле, *******. Бил изпратен екип, класифицирал теча като авария.

Водоподаването е спирано за периода от 9.00 до 11.00 часа, а ремонтните дейности са приключили окончателно в 12.00 часа, видно от приложена работна карта от същия ден. На 29.01.2021г. била входирана регресната покана от ищцовото дружество с искане за погасяване на сумата от 1279.41 лв. Тъй като собственик на процесната вещ е Община Сливо поле, както и заради това, че аварията по своя характер е случайно и непредвидимо събитие поисканата сума не е заплатена.

Също така се твърди, че искането за оценка на вредите не е подписано от Н. М., а от П. П.. Сочи се също така, че са налице и други противоречия в условията на застраховката, на която се основава исковата претенция, а именно че същата е описана „Дом“, а в приложените Общи условия „домашно имущество“, както и това, че не следвало да се явяват застраховани също по силата на Общите условия на ищеца сгради, които са построени без разрешение за това, издадено в съответствие установен от закона ред. В случая не ставало ясно сградата, за която е платено обезщетението, дали е съобразена с техническите норми и изисквания за строежи и експлоатация и може ли да бъде обект на застраховане съгласно Общите условия на дружеството ищец.

Също така не било доказано и дали имуществото, което се сочи като увредено, следва ли да се приеме за такова в резултат от масирания теч.

Съгласно представения Констативен протокол за оглед е имало вода в помещенията около 5 см., а е посочен изгорял телевизор, което будело недоумение защо е изгорял.

Оспорва се, че са били налице предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение.

В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалият имал принос за настъпване на 3 вредата. Местоположението на посочените като повредени вещи, сочело за такова съпричиняване.

В срока по чл.131 ГПК, евентуалният ответник изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявения срещу него иск, тъй като съгласно чл. 19 от Закона за водите публична общинска собственост са уличните канализационни мрежи в урбанизираните територии, отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и съоръженият за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на Община Сливо поле. Последната била член на Асоциация по „В и К“ на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Русе, с която имала сключен договор от 18.12.2015г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на „В и К“ системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги с „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Русе. Съгласно този договор Асоциацията, от името на своите членове, предоставило на дружеството изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира всички публични активи с дължимата грижа и в съответствие с добрите инженерни практики.

За аварията на уличния водопровод в село **** имало подадено уведомление от 29.09.2020г. от Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Русе към Община Сливо поле за наличието на теч по ул. „****“, която е следвало да е отстранена.

По изложените съображения се счита, че Община Сливо поле не следва да бъде приемана за евентуален ответник.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между Н. Ш. М. и ищцовото застрахователно дружество, на 10.06.2020г. е сключена пакетна застраховка „Дом“ с полица №*****, с предмет застрахована жилищна сграда, помощни и селскостопански постройки, техника и уреди, както и обзавеждане в имот с адрес село ****, **********.

Според представения по делото нотариален акт от 28.11.2016г., Н. Ш.

М. е собственик на застрахования имот.

На 29.09.2020г. до застрахователното дружество, от името на Н. Ш. М. е депозирано искане за оценка на вреди по горепосочената застраховка.

4

Посочено е, че сутринта на същия ден е настъпила авария на водопроводна инсталация. По искането е заведена в дружеството щета №****.

Във връзка със заведената щета е извършен оглед на застрахованото имущество и съставен констативен протокол за установените щети, подписани от вещо лице представител на застрахователното дружество и собственика на застрахованото имущество. Съставена е и проектно-сметна документация с опис на необходимите действия за отстраняване на констатираните щети (защитно покриване на обзавеждане, изхвърляне на вода, демонтаж и монтаж на подови настилки, смяна на плоскости, разглобяване, ремонт и сглобяване на диван, изпиране на тапицерия, боядисване, ремонт на фризер, стойност на телевизор и пр. Общата стойност на необходимите дейности и материали е определена на 1264,41лв. С платежно нареждане от 24.11.2020г. сумата е изплатена по банков път на Н. Ш. М..

До ответниците в настоящото производство, ищцовото дружество е изпратило регресни покани за платената сума на увреденото лице, съответно до „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Русе на 01.02.2021г. и до Община Сливо поле на 18.03.2021г.

Няма спор, че регресните претенции на ищцовото дружество не са удовлетворени.

Според показанията на свидетелката Н. Ш. М., същата е собственик на застрахования имот в село ****, област Русе, **********. През месец септември 2020г. той бил наводнен при авария на уличен водопровод.

Отивайки на място, тъй като към него момент не била в имота си, установила, че „шурти вода“ в близост до спирателния кран намиращ се на улицата до нейния имот. Бечовата част от имота била наводнена, имало вода до глезените.

Бечовите помещения били обзаведени, подготвени за живеене. Имало щети по дивана, фризера, телевизора бил изгорял. Последния бил на земята, защото все още нямало маса. Стените също били намокрени. Наложило се да бъде направен ремонт след наводнението, като получената от свидетелката сума не стигнала за отстраняване на щетите. Свидетелката видяла, че на улицата са изкопали голяма дупка, били дошли на място кмета и водопроводчика.

Първоначално никой не й обяснил какво става, после разбрала, че имало авария на уличния водопровод.

Свидетелят П. П. П. установява, че поначало не познава свидетелката М.. Спомня си, че като застрахователен брокер е ходил на оглед в неин имот, 5 който бил наводнен. Извършен бил оглед и опис на щетите от вещо лице. Като брокер той изготвил от името на собственичката уведомлението до застрахователя за щетата. Спомня си, че на мястото, до къщата на М. видял разкопана улицата. В имота имало вода по земята и щети от нея.

Според направеното уточнение в съдебно заседание от процесуалните представители на ответниците, същите на оспорват изплащането на застрахователното обезщетение, както и това, че с назначаване на вещо лице към настоящия момент не може да бъде установен точния размер, вид и стойност на нанесените щети.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 410, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В случая, претенцията на застрахователя произтича от извършено плащане на обезщетение по имуществена застраховка, поради което предпоставка за уважаване на регресния му иск е доказването не само на валидно сключен застрахователен договор, наличие на щети по застрахованото имущество в срока на действие и покрити от договора, тяхната стойност и изплащането на обезщетение на увреденото лица, а също така и доказване на механизма на настъпилото произшествие, причината за същото, както и че ответникът с поведението си (действие или бездействие) е причинил настъпването на вредата, която застрахователят е обезщетил. Тези факти следва да бъдат установени от ищеца по делото.