Решение № 398 от 09.07.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Разград, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20263330100189 по описа за 2026 година

Производството е по иск с правно основание чл. 189, ал. 1, вр. с чл. 82, изр. 1, пр. 1 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от "Агроера 22" ООД, ЕИК 207072844, гр. Добрич, представлявано от Р. Т. Д. против А. А. С. и А. И. С., с която се претендира заплащане в условията на солидарност на сторени необходими и полезни разноски за МПС на т.а. марка „Рено", модел „Трафик“ с per. № ********* /последващ рег. № *********/, рама № *********, и за претърпени от евикцията преки вреди – наем на заместващ автомобил.

Ищецът сочи, че закупил процесното МПС от несобственик, като бил отстранен от същото на основание чл. 94, ал. 2 от ЗМВР и развалил договора, като със съдебно решение по ГД 302/2025 на ОС Разград ответниците били осъдени да заплатят обща сума в размер на 31 461,84 лв., включваща 31 000 лева заплатена цена за закупуване на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“ с per. № ********* по развален договор за покупко-продажба от 05.09.2023г. както и 403,80 лева, представляващи заплатена нотариална такса при сключване на посочения договор и сумата 58,04 лева за пререгистрация на автомобила, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 23.06.2025 г. до окончателното им изплащане.

В настоящото производство претендира сумата от 7 814,59 евро с равностойност 15 284,01лв, представляващи направени необходими и полезни разноски за закупения от ответниците т.а. „Рено“ „Трафик“ с per. № *********, рама *********, номер на двигател С103587, от което МПС дружество е отстранено на основание чл. 84, ал.2 от ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане, както и за претърпени вреди – наем на заместващ автомобил.

Ищецът представя писмени доказателства за извършени от него необходими и полезни разноски за вещта, както и договор за наем и фактури за плащане по същия.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците А. С. и А. С., чрез пълномощник, с който се заявява становище за неоснователност на предявените претенции. На първо място се изтъква, че претендираните суми не представляват необходими и полезни разноски за вещта, а са свързани с нейното ползване.

На следващо място оспорват сумата от 1 638,78 евро и фактура №8421307528/23.07.2024г.

Не става ясно какъв е този ремонт, какво включва, защо се е наложило да бъде извършен, как се формирала тази сума, каква е тази оферта, имало ли е други за по-ниска цена. В 1 условията на евентуалност намира, че „ремонта“ е от 23.07.2024г., и е свързан с неправилното ползване на автомобила. Отбелязват, че не се знае вида на ремонта, намират стойността за завишена.

Оспорват сумата от 1 142,42 евро - касов бон от 05.09.2024г. – не е ясно за какво е, но намират, че е свързан с ползването, а не в резултат на вреда от неизпълнението на договора.

Оспорват изцяло договора за наем по отношение на съдържание и посочена сума, като частен документ по смисъла на чл. 180 и сл. от ГПК, липсва нотариална заверка и считат, че е изготвен във връзка с целите на това производство, наема намират за прекалено завишен за този автомобил и за този период от време. Сочат, че претендираните суми не са осчетоводени и действително заплатени от дружеството.

Претендират разноски.

Исковата молба е редовна и допустима.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, анализира ги в съвкупност с депозираните гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Сключеният между страните договор за покупко-продажба на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“ с per. № ********* /с последващ рег.№ *********/ е развален извънсъдебно. С влязло в сила съдебно решение по ГД 302/2025 на ОС Разград ответниците са осъдени да заплатят обща сума в размер на 31 461,84 лв., включваща 31 000 лева заплатена цена за закупуване на процесния автомобил по разваления договор за покупкопродажба от 05.09.2023г., 403,80 лева, представляващи заплатена нотариална такса при сключване на посочения договор и сумата 58,04 лева за пререгистрация на автомобила, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 23.06.2025 г. до окончателното им изплащане.

Показания по делото е депозирал ангажирания от ответниците свидетел Р. И. В.. Същият познава А. и А., както и техните проводатели по отношение на движимата вещ – Ю. и А..

Всички били от едно населено място. Твърди, че ответниците имат магазин и затова купили буса – за да зареждат стока. Продали буса на фирмата – ищец, защото им трябвали пари, после пак си купили бус, Фолксваген. В. в присъствал на срещата, на която са уговаряли продажбата. Твърди, че ответниците не са знаели, че Ю. и А. не са били собственици, напротив – показвали документите на буса и твърдели, че всичко е наред.

Приети по делото са множество писмени документи, удостоверяващи извършени разходи, чието възстановяване се претендира.

Представен е договор за наем между ищцовото дружество /наемател/ и „Агро път 2011“ ООД /наемодател/ от 19.05.2025г. на бус марка „Форд“, модел „Транзит“ рег. № *********, предаден на наемателя на същата дата /лист 13 от делото/, както и 3 бр. фактури с издател наемодателя „Агро път 2011“ ООД.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Силата на пресъдено нещо, изразена в диспозитива на влязлото в сила съдебно решение се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези /правопораждащ факт, съдържание, носители/. В този смисъл, със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска.

Според чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, респ. настоящия съдебен състав е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила съдебно решение, без да има право да пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат съобразени при последващ правен спор, какъвто е настоящия, 2 между страните.

Забраната за пререшаемост е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно.

Настоящия процес е по предявен иск на различно основание и за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, респ. от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. В конкретния казус това са сключеният между страните договор, развалянето на същия, евикцията по отношение на купувача /ищец/ на движимата вещ, собственост на трето за процеса лице.

Не е спорно по делото, че купувачът „Агроера 22“ ЕООД е бил добросъвестен при сключване на договора от 05.09.2023 г., т. е. не е знаел по време на продажбата за правата на третото лице. Не е спорно, че и съпрузите – продавачи А. А. С. и А. И. С., са били добросъвестни, но тяхната добросъвестност е ирелевантна за отговорността им. От значение за възникване отговорността на продавачите е единствено добросъвестността на купувача.

Бидейки добросъвестен, същият може да иска по арг. от разпоредбите на чл. 189, ал. 1, изр.

2 и 3 и чл. 192, ал. 1 ЗЗД както връщане на платената от него продажна цена по разваления договор и разноските по същия, така и необходимите и полезните разноски за вещта, а всички други преки и непосредствени вреди от неизпълнението по общите правила по чл. 82 ЗЗД.

В случая е претендирано осъждане на ответниците - продавачи да заплатят сумата от 7814,59 евро, представляващи необходими и полезни разноски, както и преки вреди от неизпълнение на договора – загуби.

За преценка основателността на претенциите, следва да се разгледат и анализират представените писмени документи, находящи се л.13 – л.70 от делото. Необходими разноски са разходите, направени за запазване на автомобила (например закупуване и монтаж на нови гуми, акумулатор или неотложни ремонти в сервиз, без които превозното средство не може да се движи), които купувачът е трябвало да направи за нормалната му експлоатация. Полезни разноски са разходите, които увеличават стойността на автомобила (напр. поставяне на газова уредба, нова аудиосистема, нова тапицерия, паркинг асистент и др. подобрения). На възстановяване подлежат и разноските по договора и евикцията (напр. данъци, нотариални такси, съдебни разноски). Преки вреди от неизпълнението също се претендират.

Представените разходи са в следните категории /основания/: Основен ремонт на МПС;

Техническо обслужване и части; Местен данък (придобиване 3%); Брандиране / Фолио на буса; Нови гуми, монтаж и баланс; Данък МПС (2023, 2024 и 2025 г.); Чистачки (комплект);

Стелки (Rezaw Plast); Пожарогасител и оборудване; Автокомплект и крушки; Ремонт на гума; Застраховка Каско (2 бр. полици); Застраховка ГО (2 бр. полици); ТИР паркинг абонаменти (21 бр.); Електронна винетка; Наем на заместващ автомобил. Така изброените са претендирани като отговорност на продавача при развален договор по реда на чл. 189 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД.

Така предявените претенции, съдът групира по видове.

Разноски по договора и евикцията:

Заплатеният от купувача данък за придобиване е разход, без заплащане на който, сключването на сделката е невъзможно, с оглед разпоредбата на чл. 264 ДОПК.

Неизпълнение на задължението за заплащане на годишен данък върху притежаваното МПС към съответната община е скрепено със санкция и пряко свързано с придобитите от договора права. В тази връзка, претендираните за възстановяване данъци следва да бъдат уважени в пълен размер - 847,82 лв. или 433,48 евро. Формирани са от платения данък за придобиване на МПС (3%): 484,92 лв. (платен с платежно нареждане от 13.09.2023 г., лист 30 от делото), данък върху превозното средство за 2023 г.: 55,70 лв. (платен с касов бон от 11.06.2024 г., лист 47), данък за 2024 г.: 153,60 лв. (платен с касов бон от 11.06.2024 г., лист 3

47), данък за 2025 г.: 153,60 лв. (платен с касов бон от 14.05.2025 г., лист 70).

Необходими разноски:

Претендирани са суми, заплатени за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – полица № 123003047282 с валидност до 05.10.2024г., стойност 428,82 лв. или 219,25 евро /лист 35/ и полица № 124003096057 с валидност до 05.10.2025г., стойност 428,82 лв. или 219,25 евро /лист 55/. С оглед безспорно установения времеви период на ползване на процесната вещ от ищеца, а именно от 05.09.2023г. до 16.05.2025г., то същият се е ползвал от застрахователното покритие по договора за застраховка "гражданска отговорност". Следователно заплатените за този период суми не следва да се поставят в тежест на ответниците. Да се приеме обратното би означавало да се допусне неоснователно обогатяване на купувача, който се е ползвал от застрахователната услуга през посочения времеви период. С оглед валидността на полица № 124003096057, то за периода от 17.05.2025г. до 05.10.2025г. ищецът не е ползвал заплатеното от него покритие 142 календарни дни, с равностойност на застрахователната премия 0,60 евро на ден или 85,20 евро. Съгласно чл. 477 Кодекса за застраховането обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. От тук и извода, че застраховката е лична отговорност на субекта, който управлява /лично или чрез пълномощник/ колата. Тя не подобрява техническото състояние на буса и не увеличава стойността му (не е необходима или полезна разноска за самата вещ). С оглед задължителния характер на същата, премията би била дължима от ищеца за всяко друго МПС, ползвано от същия. С изземване на вещта, за ищецът отпада застрахователният интерес и договорът между него и застрахователя може да бъде прекратен – чл. 349, ал. 5 Кодекса за застраховането /КЗ/, като застрахователят има право да задържи частта от премията, съответстваща на изтеклия срок на застрахователния договор до неговото прекратяване, респ. да върне частта от премията, платена авансово за периода от отпадане на застрахователният интерес до датата на валидност на застрахователното покритие. Именно защото чл. 349, ал. 5 КЗ дава на отстранения купувач пряк и законен път да възстанови парите си за неизползвания период от застрахователното дружество, настоящият състав приема, че тази сума не съставлява вреда, подлежаща на обезщетение от страна на продавачите – ответници.