Определение № 502 от 23.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 502 гр. Пловдив, 23.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500115 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. П. П. чрез пълномощника адв. М. М., срещу определение №13684/01.12.2023 г., постановено по гр.д. №3699/2023 г. на Пловдивски районен съд, IV граждански състав, в частта, в която е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, с определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на още 960 лв.

В жалбата се твърди неправилност на съдебния акт поради противоречие със съдебната практика, като се цитира такава. Счита, че адвокатско възнаграждение се дължи по всеки от исковете. Иска се изменение на определението, като на адв. М. се присъди адвокатско възнаграждение в размер на още 960 лв.

Ответното дружество „Аксес Файнанс“ АД е депозирало в законоустановения срок писмен отговор, като счита, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Позовават се на съдебна практика. Считат посочената от жалбоподателя за неотносима към казуса.

Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Възразяват и срещу искането за присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение.

1

Прилагат съдебна практика.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от Ц. П. срещу „Аксес Файнанс“ АД три обективно кумулативно съединени иска - с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД – за прогласяване нищожност на клаузи от договор за потребителски кредит – за неустойка, уговорена в чл.20, за заплащане на разходи, уговорени в чл.21, ал.4, и за заплащане на такса, уговорена в чл.21, ал.5 от договор за потребителски кредит „Бяла карта“.

По делото е постановено решение №4041/10.10.2023 г., с което исковете са уважени, като ответникът е осъден да заплати на адв. М. сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

По повод депозирана в законоустановения срок молба от адв. М. за изменение на решението в частта относно разноските, е постановено атакуваното определение. С него съдът е приел, че адв. М. е регистриран по ЗДДС, определеното възнаграждение следва да включва и ДДС. Това е мотивирало съда да измени решение №4041/10.10.2023 г., постановено по гр.д. №3699/2023 г. по описа на РС Пловдив, в частта за разноските, като е увеличена сумата, която „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, е осъдено да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., на адвокат М. М., представляващо възнаграждение за предоставена правна помощ на ищеца, от 400 лв. на 480 лв.

В останалата част е прието, че искането за присъждане на сумата от допълнително 960 лв. е неоснователно. Изложени са съображения, позовавайки се на решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16, че установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове не са обвързващи за съда. Освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничение на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, §1 ДФЕС. Прието е, че не следва да се определи възнаграждение на адв. М. за всеки от исковете, тъй 2 като общия размер на адвокатското възнаграждение би бил повече от 10 пъти цената на единствения оценяем иск и повече от два пъти цената на предявен иск за прогласяване нищожност на целия договор, а не на отделни клаузи от него, което би довело до икономически несправедлив резултат.

Определението според въззивния състав е неправилно.

С препращащата норма на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата определянето на адвокатското възнаграждение в случаите на чл.38, ал.1 от същия закон се извършва от съда, като размерът не следва да е по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от същия закон. Съгласно редакцията на чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая са налице три обективно кумулативно съединени иска, по които съдът се е произнесъл. За всеки от тях се дължи адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата в размер на 400 лв. В договора за правна защита и съдействие, представен по делото, също е отбелязано, че предмет на договора е оказване на правна защита и съдействие по три иска – за прогласяване нищожност на посочените три клаузи от договора за кредит.

Не се възприемат доводите на първостепенния съд, че в случая се дължи адвокатско възнаграждение само за един иск - унифицирана или задължителна съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.2, ал.5 от цитираната наредба не е налице, като текста следва да се прилага според настоящия състав буквално. Според определение №7/17.01.2022 г. по т.д. №339/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв, в случай, че в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв регламентира заплащане на възнаграждение при успешен резултат от осъществената от адвоката безплатна правна защита по чл.38, ал.1 ЗАдв. Съдът определя размера на възнаграждението, който не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. Разпоредбата на 3 чл.78 ГПК регламентира случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а разпоредбата на чл. 38 ЗАдв урежда хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ. В хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗАдв липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл.

38, ал. 2 ЗАдв при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл. 36, ал. 1 ЗАдв).

По тези съображения атакувания съдебен акт следва да се отмени, като се измени постановеното по делото решение в частта за разноските и на адв. М. се присъди допълнително възнаграждение в размер на още 800 лв. – за останалите два иска.

Върху сумата следва да се начисли и дължимия ДДС в размер на 160 лв. Не се възприемат доводите, изложени в отговора на частната жалба, че ДДС не се дължи. Цитираното определение №917/02.05.2023 г. по ч.гр.д.

№1323/2023 г. на ВКС, IV г.о., се явява изолирано, като в противоположния смисъл е не само съдебната практика преди този акт, но и определение №605/28.07.2023 г. по ч.т.д. №1074/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о.; определение №2157/14.07.2023 г. по ч.гр.д. №2863/2022 г. на ВКС, III г.о. и др.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №13684/01.12.2023 г., постановено по гр.д.

№3699/2023 г. на Пловдивски районен съд, IV граждански състав, в частта, в която е оставена без уважение подадената от адвокат М. М. молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, с определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на още 960 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение №4041/10.10.2023 г., постановено по гр.д. №3699/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, IV граждански състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление град ***, да заплати на адвокат М. В. М. със служебен адрес град ***, допълнително адвокатско възнаграждение на основание чл.38, 4 ал.1, т.2 от ЗА в размер на още 960 (деветстотин и шестдесет) лева.

В останалата част определението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5