Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 266175 от 02.12.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 577/2020
Вид
Определение № 266175
Подписан
02.12.2022
Състав
ПЕТЪР БОГОМИЛОВ ТЕОДОСИЕВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 02.12.2022г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ при секретаря Галина

Стоянова, разгледа търговско дело № 577 по описа за 2020г. и взе предвид следното:

С решение по делото от 06.11.2020г. е открито производство по несъстоятелност на „Б.“ ООД.

На 22.01.2021г. по партидата на дружеството в търговския регистър са обявени списъци на приетите и неприетите от синдика вземания на кредитори на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, а на 25.02.2021г. са обявени и списъци на приетите и неприети от синдика вземания на кредитори, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, както и списък на служебно приети от синдика вземания по чл. 687, ал. 2 ТЗ.

В сроковете по чл. 690, ал. 1 ТЗ са постъпили възражения с вх. №271481/29.01.2021г., вх.

№271486/29.01.2021г., вх. №271490/29.01.2021г., вх. №271852/01.02.2021г., вх.

№271951/01.02.2021г. и вх. №272277/01.02.2021г., подадени от „В.“ ЕООД, „Ф.Т.“ ЕООД, „О.“ ЕООД, „Б.Д.А.Г.“ ООД и Национална агенция за приходите срещу списъците на приети и неприети вземания на кредитори на „Б.“ ООД, обявени в търговския регистър на 22.01.2021г., както и възражение с вх.

№287672/05.03.2021г., подадено от Национална агенция за приходите срещу списъка на неприети вземания на кредитори на „Б.“ ООД, обявен в търговския регистър на 25.02.2021г.

По възражението с вх. №271481/29.01.2021г., подадено от „В.“ ЕООД срещу включването на вземане на дружеството в списъка на неприетите вземания, обявен на 22.01.2021г.:

Неприетото вземане на „В.“ ЕООД е предявено в производството по несъстоятелност на „Б.“ ООД с молба с вх.

№300866/10.12.2020г. за сумата 108 468,00 лв. и според твърденията в молбата произтича от обстоятелството, че недвижим имот на „В.“ ЕООД (а именно УПИ XI-1307 в кв. 279 по плана на гр. София, район Студентски, м. Студентски град) е продаден на публична продан по изпълнително дело №20127900402716 на ЧСИ с рег. №790, образувано за принудително изпълнение на задължения на „Б.“ ООД, срещу цена в размер на 108 468,00 лв., с която са погасени задължения на „Б.“ ООД до посочения размер.

Тези твърдения се установяват от представените към молбата доказателства, но съдържанието на молбата и представените към нея доказателства не дават възможност за определяне на правното основание на предявеното вземане, а оттам и за определяне на относимите разпоредби относно размера му, тъй като не са изложени твърдения и не са представени доказателства за правоотношенията между „В.“ ЕООД и „Б.“ ООД във връзка с процесния недвижимия имот, въз основа на които „В.“ ЕООД претендира вземане от „Б.“ ООД, възникнало като последица от публичната продан на имота.

Тази неяснота не е отстранена и с подаденото възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, чието съдържание преповтаря съдържанието на молбата за предявяване на вземането, но от данните в становището на синдика по възражението и от записите по партидата на „В.“ ЕООД в търговския регистър се установява, че въпросният недвижим имот е внесен от „Б.“ ООД като непарична вноска в капитала на „В.“ ЕООД при учредяването на дружеството през 2009г., но апортът е вписан в имотния регистър едва на 30.01.2013г., след като на предходна дата (18.01.2013г.) върху недвижимия имот е вписана възбрана по образуваното изпълнително дело №20127900402716 на ЧСИ с рег. №790 срещу „Б.“ ООД, същевременно още на 23.02.2010г. е вписано прехвърляне на дружествения дял на „Б.“ ООД във „В.“ ЕООД на трето лице.

Описаните обстоятелства изключват възможността за възникване на парично вземане на „В.“ ЕООД срещу „Б.“ ООД с правно основание чл. 189, ал. 1, вр. чл. 191, ал. 1 ЗЗД, тъй като „В.“ ЕООД не е плащало цена за придобиването на процесния недвижим имот от „Б.“ ООД, но също и за възникване на парично вземане на „В.“ ЕООД срещу „Б.“ ООД с правно основание чл. 120, вр. чл. 121, ал. 1, изр. 2 ТЗ, тъй като задължението на „Б.“ ООД за внасяне на имота като непарична вноска в капитала на „В.“ ЕООД е изпълнено, а „В.“ ЕООД е отстранено от имота не поради липса на право на собственост на праводателя му или поради наличие на противопоставими права на трети лица към датата на апорта, а поради бездействие на органите на самото дружество да впишат апорта в имотния регистър в периода от учредяването на дружеството до вписването на възбрана върху имота от кредитор на праводателя.

Същевременно и доколкото като последица от вписаната възбрана и извършената след нея публична продан „Б.“ ООД се обогатява със сумата на погасените му по принудителен ред задължения, а „В.“ ЕООД обеднява със стойността на продадения имот към датата на публичната продан, за „В.“ ЕООД възниква парично вземане срещу „Б.“ ООД с правно основание чл. 59 ЗЗД за сума, равняваща се на по-ниската от двете стойности.

Изискуемостта на това вземане е настъпила с разпределението на сумите, получени от публичната продан на недвижимия имот, за погасяване на задължения на „Б.“ ООД, което според представените към молбата за предявяване на вземането доказателства е извършено на 14.05.2015г.

В становището на синдика на „Б.“ ООД срещу подаденото възражение от „В.“ ЕООД е заявено и изрично възражение за погасяване на предявеното вземане по давност, което се явява основателно и вземането правилно е включено в списъка на неприетите вземания, тъй като приложимият в случая петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД е изтекъл на 14.05.2020г., молбата за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност е подадена след изтичане на този срок, а твърденията на „В.“ ЕООД в молбата за предявяване на вземането и в подаденото възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ за сключено споразумение между страните за признаване и отсрочване на вземането не са подкрепени с представени доказателства от кредитора, включително с представяне на въпросното споразумение, което макар да е цитирано като приложение към молбата за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност на „Б.“ ООД, не е представено с нея.

По възражението с вх. №271486/29.01.2021г., подадено от „Ф.Т.“ ЕООД срещу включването на вземане на дружеството в списъка на неприетите вземания, обявен на 22.01.2021г.:

Неприетото вземане на „Ф.Т.“ ЕООД е предявено в производството по несъстоятелност на „Б.“ ООД с молба с вх.

№300864/10.12.2020г. за сумата 708 000,79 лв. и според твърденията в молбата произтича от следните обстоятелства: 1) договор за продажба от 30.01.2013г., с който „Б.“ ООД прехвърля на „Ф.Т.“ ЕООД правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** срещу продажна цена в размер на 156 000,00 лв.; 2) проведена публична продан на недвижимия имот по изпълнително дело №20127900402716 на ЧСИ с рег. №790, образувано за принудително изпълнение на задължения на „Б.“ ООД, срещу цена в размер на 708 000,79 лв., с която са погасени задължения на „Б.“ ООД до посочения размер.

Предявеното вземане е с правно основание чл.

189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и правилно е включено в списъка на неприетите вземания, тъй като, както е посочено и в становището на синдика по подаденото възражение, договорът за продажба на недвижимия имот е сключен след като върху имота е вписана възбрана, наложена по изпълнително дело №20127900402716 на ЧСИ с рег.

№790 (обстоятелство, което се установява от представеното с молбата за предявяване на вземането удостоверение от съдебния изпълнител), а съгласно чл.

192, ал. 1 ЗЗД в тази хипотеза отговорността на продавача към отстранения от имота купувач е ограничена до задължение за връщане на получената по договора цена, същевременно представеният с молбата за предявяване на вземането нотариален акт от 30.01.2013г. не удостоверява плащане на уговорената продажна цена в размер 156 000,00 лв. (според съдържанието на нотариалния акт страните са уговорили 30-дневен срок от датата на подписване на договора за плащане на продажната цена), а с молбата не са представени и други доказателства, които да установяват плащане от „Ф.Т.“ ЕООД на цената по договора.

По възражението с вх. №271490/29.01.2021г., подадено от „О.“ ЕООД срещу включването на вземания на дружеството в списъка на неприетите вземания, обявен на 22.01.2021г.:

С молба с вх. №300089/09.12.2020г. „О.“ ЕООД е предявило вземания срещу „Б.“ ООД за главница, договорни лихви, наказателни лихви и лихви за забава в общ размер 25 847 168,70 лв., дължими по договор за кредит №422 от 06.06.2007г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, които са прехвърлени на „О.“ ЕООД с договор за цесия от 05.07.2018г.

За част от тези вземания в полза на „Банка

ДСК“ ЕАД са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№40923/2012г. на СРС, 119 с-в, които са представени с молбата на „О.“ ЕООД, като въпросните вземания са включени от синдика на „Б.“ ООД в списък на приетите вземания да размерите на вземанията, посочени в представеното с молбата на „О.“ ЕООД удостоверение от ЧСИ с рег. №790 за актуалния размер на дълга по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.д. №40923/2012г. на СРС, 119 с-в.

Останалите предявени вземания с молбата на „О.“

ЕООД са включени от синдика в списък на неприетите вземания със съображения (идентични на изложените и в становището на синдика по подаденото възражение от кредитора), че не са представени доказателства, от които да се установяват основанията и размерите им, както и съображения, че тези вземания са погасени по давност.

Погасяването на въпросните вземания по давност, която е изтекла още преди придобиването им от „О.“ ЕООД с договора за цесия от 05.07.2018г., се установява и само от съдържанието на цитирания договор, представен с молбата на „О.“ ЕООД, тъй като в чл. 3 от договора за цесия изрично е посочено, че по отношение на частта от прехвърлените вземания на банката, която не е предявена по съдебен ред, погасителните давностни срокове са изтекли.

Доказателства, но и твърдения за обстоятелства, които да са спрели или прекъснали давността по отношение на вземанията на „Банка ДСК“ ЕАД срещу „Б.“ по договора за кредит от 06.06.2007г. в частта им, която не е предявена със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №40923/2012г. на СРС, 119 с-в, не са ангажирани от цесионера с молбата за предявяване на вземанията, но и с подаденото възражение срещу списъка на неприетите вземания, поради което и по изложените съображения възраженията се явява неоснователно.

По възражението с вх. №271852/01.02.2021г., подадено от „Б.Д.А.Г.“ ООД срещу включените вземания на „О.“ ЕООД в списъка на приетите вземания, обявен на 22.01.2021г.:

Възражението е основано на съображения, че общият размер от 8 966 753,53 лв. на приетите от синдика вземания на „О.“ ЕООД срещу „Б.“ ООД надхвърля общия размер на записаните в балансите на дружеството краткосрочни задължения, както и съображения, че „О.“ ЕООД и „Б.“ ООД са свързани лица.

Описаните обстоятелства не могат да обусловят изводи за недължимост на приетите вземания, тъй като записването на вземанията в счетоводството на длъжника не е условие за възникването или изискуемостта им, респективно липсата на счетоводното им отразяване не представлява основание за погасяването им.

Самите вземания са установени по основание с представените към молбата на „О.“ ЕООД писмени доказателства, но също и по размер с представеното към молбата удостоверение от съдебен изпълнител, а дори да се приеме, че „О.“ ЕООД и „Б.“ ООД са свързани лица, правоотношенията по договор за банков кредит, от които са възникнали вземанията, както и способът за придобиването им от кредитора (договор за цесия с банката), изключват възможността за изводи за симулативни правоотношения между двете дружества във връзка с вземанията на цесионера, включени от синдика в списъка на приетите вземания.

По възражението с вх. №271951/01.02.2021г., подадено от „Б.Д.А.Г.“ ООД срещу включването на вземания на дружеството в списъка на неприетите вземания, обявен на 22.01.2021г.:

В списъка на неприетите вземания са включени част от предявените с молба с вх. №300160/09.12.2020г. вземания на „Б.Д.А.Г.“ ООД, а именно: 1) вземане за сумата 45 694,60 лв. – лихви за забава, изтекли в периода от 26.10.2013г. до 05.11.2017г. върху главницата, дължима по договори от 20.10.2006г., 06.12.2006г. и 11.06.2007г.; 2) вземане за сумата 15 837,11 лв. - лихви за забава, изтекли в периода от 26.10.2013г. до 05.11.2017г. върху главницата, дължима по фактури №2021/15.09.2008г. и №2591/15.04.2009г.