Решение № 2801 от 11.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2801 гр. Бургас, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20252120104168 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Х. Г., ЕГН **********, адрес: гр. С**** срещу Н. А. К., ЕГН **********, адрес: гр.

С*** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 14002,50 лева главница, представляваща погасено от Г. задължение на К. по договор за банков кредит № **** от 03.11.2021 г., сключен между „******” АД, от една страна, и от друга - Г. и К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2025 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 03.11.2021 г. заедно с ответницата са сключили договор за ипотечен кредит с „******” АД за закупуване на имот в гр. С*. Заемната сума била в размер на 48000 лева за доплащане на продажната цена на имота и 1093 лева за плащане на петгодишен застрахователен пакет. Сметката, по която се обслужва кредитът, била на името на Г.. За погасяване на дължимите суми същият заплащал ежемесечно погасителна вноска в периода 21.04.2022 г. – 17.04.2025 г., както и сумата от 10000 лева за частично предсрочно погасяване на кредита, като на 12.11.2021 г. заплатил и пълната сума от 1093 лева за застрахователната премия. Тъй като двамата кредитополучатели са длъжници по договора за кредит поравно, К.

1 следвало да възстанови на Г. половината от внесената от него сума по договора, а именно 13456 лева вноски по кредита и 546,50 лева вноска за застрахователна премия. И до настоящия момент платената сума не била възстановена на Г., въпреки неколкократните покани.

Моли съда да уважи претенцията и му присъди съдебноделоводни разноски.

Ответникът чрез процесуален представител е изложил доводи, че предявеният иск е неоснователен. На първо място е посочено, че сумата от 10000 лева, с която ищецът частично предсрочно е погасил задължение по договора, е предоставена от К. на Г. в брой, тъй като сметката, по която се обслужва кредитът, е на негово име. Сумата от 9990 лева й била предоставена на заем от леля й А.Д. на 15.02.2024 г. На 20.02.2024 г. и 21.02.2024 г. К. и Г. посетили клон на банката в С* и внесли съответно 2000 лева и 8000 лева, които суми е осигурила К.. Ето защо и в тази част искът е неоснователен.

На следващо място сочи, че многократно е обсъждала с ищеца уреждане на отношенията между тях, продажба на имота и погасяване на кредита.

В условията на евентуалност при частично или пълно уважаване на иска прави възражение за прихващане с дължимата от ищеца на ответника сума в размер на 5000 лева, представляваща половината от частично погасения чрез нейни средства на 20.02.2024 г. и 21.02.2024 г. кредит в размер на 10000 лева, както и със сумата 6500 лева, с които ищецът неоснователно се е обогатил, тъй като първоначалната вноска за закупуването на апартамента в размер на 12000 лева и такси за закупуване на имота в размер на 1000 лева са заплатени лично от нея. Същата е заплатила сумата от 7670 лева през 2023 г. за мебелно обзавеждане на апартамента, като счита, че половината от сумата се дължи от ищеца.

Моли съда да отхвърли предявения иск и й присъди съдебноделоводни разноски.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в производството направените от ответника в условията на евентуалност възражения за прихващане с правна квалификация чл. 59 ЗЗД с дължимата от ищеца на 2 ответника сума в размер на 5000 лева, представляваща половината от частично погасения чрез нейни средства на 20.02.2024 г. и 21.02.2024 г. кредит, както и сумата 6500 лева, представляващи половината от първоначалната вноска за закупуването на апартамента в размер на 12000 лева и такси за закупуване на имота в размер на 1000 лева, заплатени лично от нея, както и сума в размер на 3835 лева, представляваща половината от заплатена от страните сума за мебелно обзавеждане на процесния имот.

Правната квалификация на предявения главен иск е чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба №****, т. *****, д. **** от 05.11.2021 г. Н. К. и Д. Г* са закупили при равни квоти имот в гр. С*, м.

**** при продажна цена в размер на 60000 лева, която е заплатена, както следва: 12000 лева по банков път преди подписване на нотариалния акт и 48000 лева с банков кредит, отпуснат на купувачите от „******“ АД, след учредяване на ипотека в полза на банката за обезпечаване на договора за кредит.

Установява се от приложения договор за банков кредит № **** от 03.11.2021 г., сключен между „******“ АД и Н. К. и Д. Г* като съдлъжници, че кредитополучателите са получили в заем сумата 49093 лева, от които 48000 лева за закупуване на горния имот и 1093 лева за заплащане на застрахователна премия. Уговорено е поетапно усвояване на отпусната сума в зависимост от етапа на строителство на сградата, в която се намира самостоятелният обект, в срок до 20.05.2022 г. Посочено е, че крайният срок за погасяване на кредита е 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита. Уговорено е плащанията на вноските да се извършват по банкова сметка на името на Д. Г..

От представеното банково удостоверение, издадено от

„*****“ АД се установява, че по кредита е извършено частично предсрочно погасяване след подадено искане от името на Д. Г. в размер на 10000 лева.

Представено е извлечение от сметката, по която кредитът е погасяван, от което се установяват извършвани плащания към продавача по договора за покупко-продажба, както и извършени в периода 03.11.2021 г. – 14.05.2025 г. погасявания на задължения по договора за кредит от страна на Г..

3

Видно от приложените извлечения от банкова сметка Д. Г. е извършил погасявания по кредита в размер на дължимата месечна вноска от 93 лева за периода 21.04.2022 г. – 23.09.2022 г. и в размер на дължимата месечна вноска от 481 лева за периода 20.10.2022 г. – 17.04.2025 г., като общият размер на погасените суми възлиза на 15469 лева, както и е погасил предсрочно частично задължение по договора за кредит в размер на 10000 лева на 21.02.2024 г. Представени са платежни нареждания.

На 12.11.2025 г. е осчетоводено плащане на застрахователна премия от сметката на Г. към „З****“ АД в размер на 1093 лева.

Представени са договори за дарение на парични средства от 04.10.2021 г., сключени между С.А.Д. и Н. А. К. за сумата 7000 лева и между Я.Г.Д. и Н. А. К. за сумата 6000 лева, както и разписки от същата дата за получаване на сумите.

Приложен е договор за паричен заем от 21.06.2023 г., сключен между А.С.Д. като заемодател и Н. А. К. като заемополучател, видно от който Д. е предоставила на К. сума в размер на 7670 лева, ведно с разписки за получаване на сумата. Представен е договор за изработка от 25.02.2023 г., сключен между Н. К. и „**“ ЕООД, за изработка на мебелно обзавеждане, като стойността на договора е 7670 лева.

Представен е договор за паричен заем от 15.02.2024 г., сключен между А.С.Д. като заемодател и Н. А. К. като заемополучател, видно от който Д. е предоставила на К. сума в размер на 9990 лева, ведно с разписка за получаване на сумата. Сумите по договорите за заем са декларирани от двете страни в годишните данъчни декларации за 2024 г.

Представените от ответника договори за дарение и договори за заем са оспорени от насрещната страна като антидатирани, съставени за нуждите на производството. Съгласно трайната практика на ВКС всяко лице, което не е автор на частния документ (не го е подписало), и на което този документ се противопоставя като доказателство в исковото производство от насрещната страна по делото, за да опровергае негови твърдения и/или да отрече негови права, е лице, чиито интереси биха могли да бъдат увредени при антидатиране на този неподписан от него и неизгоден за него частен документ, т. е. е трето лице по смисъла чл. 181, ал. 1 ГПК, и, ако то оспори датата на документа, в тежест на насрещната страна по делото, която се ползва от 4 документа, е да докаже – с всякакви други доказателствени средства – достоверна дата на документа по смисъла на посочената разпоредба. Частните документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила и ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК – в този смисъл са напр. Решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г., на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 213/15.01.2018 г. по гр. дело № 856/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, съгласно което страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му.

В тази връзка на ответната страна са допуснати гласни доказателства. Свидетелят А.Д. е посочила, че е леля на Н. К.. През лятото на 2020 г. Д. и Н. заживели заедно в С* при майката на Г.. По Коледа К. заявила пред работодателя си, който бил строител, че иска да си закупят жилище. Дядо й и баба й заявили желание да й помогнат. В края на лятото 2021 г. им поискала за първоначалната вноска 12000 лева, а свидетелката подготвила документите. Дядо й дал 7000 лева, а баба й – 6000 лева. Д. пък предоставила на К. два парични заема - първият през 2022 г., когато й показала проекти на кухнята. През 2023 г. февруари й предоставила сумата от 4600 лева, а през юни месец монтирали кухнята и леля й предоставила остатъка за изработката на кухнята в размер на 3070 лева. През 2023 г. двамата се нанесли да живеят в апартамента. Д. посъветвала К. и Г. да погасят предсрочно кредита, за да спестят лихви, и на 15.02. им дала назаем 9990 лева. На 20.02. К. споделила с леля си, че са ходили в банката да внесат парите. През 2025 г. Д. и К. са декларирали сключения от тях договор за заем, като най-късно на датата, на която са подали годишните си данъчни декларации, посочените в декларациите договори за заем са сключени.

Според разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. При сключен договор за кредит с уговорен начин на погасяване за определен срок на месечни вноски на падеж, за да се уважи регресният иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу 5 другите солидарни длъжници, следва платилият солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една или няколко месечни вноски.

Ответницата К. отговаря за изпълнението на задълженията по договора за всички вноски по главница, лихви и др., наред с ищеца. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че дългът с договора за кредит от 03.11.2021 г. е поет от Г. и К. за закупуване на имот, който двамата са закупили в съсобственост при равни квоти. Доколкото солидарността на страните е възникнала на основание сключения от тях договор, ако задължението е платено от единия съдлъжник, същият разполага с правото по чл. 127, ал. 2 ЗЗД да иска от другия длъжник да му заплати горницата над припадащата му се част, както е и в настоящия случай. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява от представеното извлечение от сметка, че ищецът е погасявал дължимите месечни вноски по договора за кредит. В извлечението не е посочен друг вносител, освен Г.. К. също е можела да внася суми по договора за кредит на каса или чрез банкови преводи от нейна сметка, но няма доказателства за такива плащания. Г. е заплащал пълния размер на дължимите месечни вноски и такси над частта си в дълга. Според чл. 127, ал. 1 ЗЗД платеното на кредитора следва да се понесе поравно от солидарните длъжници, доколкото не следва друго от отношенията помежду им. В случая не се установява, а и няма наведени твърдения за друга уговорка между страните по разпределението на дълга, различна от предвидената в закона. Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД и съгласно трайната практика на ВКС солидарният длъжник дължи припадащата му се част от това, което е платено за погасяване на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването му.