Определение № 84 от 03.01.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 11357/2023
- Вид
- Определение № 84
- Подписан
- 03.01.2024
- В сила
- 19.01.2024
- Състав
- Кирил Стайков Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 128 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 128, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 292 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 163, ал. 1 и ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 163, ал. 1 и ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 84 гр. София, 03.01.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20231100111357 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с молба от О.Ч. срещу Държавен фонд Земеделие, с която се иска да се признае за установено, че О.Ч. не дължи на Държавен фонд Земеделие сума в размер на 2 853 745 лв., представляваща дължим остатък от суми за лихви по Актове за установяване на публични вземания /АУПВ/, както следва: № 01-800/684 от 20.01.2016 г., № 01-0800/54 от 06.01.2016 г., 01-0800/553 от 19.01.2016 г. и *** от 20.01.2016 г., за които суми е сключено допълнително споразумение № 1 от 22.03.2023 г. и Приложение № 1 към него.
Ищецът твърди, че Държавен фонд Земеделие имал вземания спрямо него по Актове за установяване на публични вземания /АУПВ/, както следва: № 01-800/684 от 20.01.2016 г., № 01-0800/54 от 06.01.2016 г., 01-0800/553 от 19.01.2016 г. и *** от 20.01.2016 г.
На 16.10.2020 г. било подписано Тристранно споразумение по чл. 80, ал. 3 ЗДБРБ за 2020 г.
Към 06.02.2021 г. главницата по АУПВ били погасени и останали дължими единствено лихви върху главницата в размер на 4 453 745.22 лв. Сключено било допълнително споразумение № 1 от 22.03.2023 г. и погасителен план към него за погасяване на дължимите суми. Останал бил дължим остатък съобразно погасителния план в размер на 2 853 745 лв.
В ДВ, бр. 52 от 05.07.2022 г. бил обнародван приетия с § 19 от ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г., който предвиждал, че „С влизане в сила на този закон се погасяват задълженията на бенефициентите-общини и бюджетни организации за възстановяване на недължимо платени, надплатени, неправомерно получени или неправомерно усвоени от тях суми по договорите за безвъзмездна финансова помощ, финансирани със средства по оперативните програми за програмния период 2007-2013 г. Управляващите органи на оперативните програми служебно отписват вземанията си за тези суми“. Ищецът поискал задълженията на О.Ч. към ДФЗ да бъдат отписани. С писмо с изх. № ЕО-746/14.09.2023 г. изпълнителният директор на ДФЗ бил поканен да отпише задълженията на О.Ч. на основание § 19 от ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г. Изпълнителният директор на ДФЗ отговорил на ищеца, но не отписал задълженията му. Счита, че задълженията на О.Ч. са погасени поради приложение на § 19 от ПЗР на ЗИД на ЗДБРБ за 2022 г. Мотивира интерес от иска и от това, че О.Ч. имала одобрени проекти от ДФЗ, поради което ДФЗ имал възможност да удовлетвори своите вземания по Споразумението, прихващайки ги със задължението да изплати на О.Ч. суми по одобрени от него искания за плащане по други проекти до размер на задължението на общината по Споразумението за разсрочване. Моли да се признае за установено, че ответникът няма парично вземане в размер на 2 853 745 лв.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК публични са държавните и общинските вземания 1 за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.
Публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите и по реда предвиден в ДОПК – чл. 163, ал. 1 и ал. 3 ДОПК.
От приложените към исковата молба доказателства се установява, че за дължимите лихви по посочените по-горе Актове за установяване на публични вземания /АУПВ/, както следва: № 01-800/684 от 20.01.2016 г., № 01-0800/54 от 06.01.2016 г., 01-0800/553 от 19.01.2016 г. и *** от 20.01.2016 г. са предприети действия по събиране от публичен изпълнител – справка на НАП за задълженията на О.Ч. /л. 108 от делото/.
След като оспорените като недължими вземания, произтичат от влезли в сила Актове за установяване на публични вземания, то правоотношението има публичен характер. Затова и разглеждането на спора е от компетентността на административните съдилища. За определяне приложимия ред за защита следва да се вземе предвид характера на вземането, чието несъществуване се претендира. След като изначално оспорените вземания произтичат от Актове за установяване на публични вземания, то не е гражданскоправно, а има публичен характер. Сключените последващи споразумение между страните не променят този извод, тъй като със споразуменията единствено се опрощават дължими суми за главница и се разсрочват дължимите суми за лихви, но вземанията на ответника, произтичат от Актове за установяване на публични вземания, именно поради което и са възложени за събиране на публичен взискател. Преструктурирането на паричния дълг чрез разсрочването му не променя същността на задължението и не е индиция за новирането му. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – при нея длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото.
Компетентността на административните съдилища е лимитативно очертана в разпоредбата на чл. 128 АПК. Търсената от ищеца защита следва да се квалифицира като такава по чл. 292 АПК / задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание/, респ. по реда на чл. 128, ал. 2 АПК. В АПК са уредени средства за защита подобни на тези по чл.
124/чл. 439 ГПK и доколкото се касае за публични вземания, то спорът има административноправен характер – оспорва се от ищеца установено с влязъл в сила акт публично вземане. Искът с основание чл. 292, респ. чл. 128, ал. 2 АПК подлежи на разглеждане по реда, установен в АПК, поради което следва да се разгледа от Административен съд София-град, който е компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността му – определение № 38/16.11.2016 г. по гр.д. № 30/2016 г. по описа на ВКС и ВАС, определение № 25/21.03.2018 г. по гр.д. № 16/2018 г. по описа на ВКС и ВАС, определение № 555 от 03.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4230/2018 г. на IV г. о. на ВКС.
Споровете за недължимост на публични вземания, които не са възложени за събиране на съдебен изпълнител, са подсъдни на административните съдилища. С оглед изложеното, съдът приема, че компетентен да разгледа делото е Административен съд София - град.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 11357/2023 г. по описа на Софийски градски съд, I-12 състав
ИЗПРАЩА делото на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ - ГРАД.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на определението, делото да се изпрати на АССГ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3