Определение № 9041 от 23.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9041 гр. София, 23.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503046 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248 ГПК.

С частна жалба от представляващия „Софийска вода“ АД се атакува Определение от 09.01.2026 г. на СРС по ч.гр.д. № 33758/2019 г., с което съдът е осъдил жалбоподателят да плати на Н.Д. сумата от 800 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Жалбата е допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от правоимащо лице, като е заплатена държавната такса.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от Н.Д., с който посочва, че оплакването е неоснователно. Моли определението да бъде потвърдено.

По същество съдът намира следното:

Релевантните за настоящото производство факти са както следва:

На 12.06.2019 г. от Софийска вода АД е подадена заявление по чл. 410 ГПК с претенция за дължимост на описаните със заявлението суми от Н.Д..

На 09.07.2019 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Връчил е същата на длъжника на 31.07.2019 г.

На 05.08.2019 г. е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение. С възражението е посочено, че се претендират 800 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство в случай, че заповедта бъде обезсилена.

С разпореждане от 17.01.2024 г. съдът е посочил да се уведоми заявителя за постъпилото възражение, като му е указал възможността да предяви иск, като в противен случай заповедта ще бъде обезсилена.

На 12.02.2024 г. по имейл е било изпратено и получено от Софийска 1 вода АД приложените разпореждане на съда и съобщение за връчване.

На 22.10.2025 г. с разпореждане на СРС, същият е обезсилил издадената заповед за изпълнение. С разпореждането съдът е посочил на заявителя да се връчи препис от възражението и от допълнителна молба на длъжника от 19.04.2024 г. касаеща исканите разноски, като съдията е указал на заявителя, че може да вземе становище по искането.

На 28.10.2025 г., видно от имейл на л.29, Софийска вода АД е получила посочените документи, включително и копие на възражението и допълнителна молба от 19.04.2024 г.

От 31.10.2025 г. от Н.Д. е постъпила молба, в която се иска допълване на разпореждането за обезсилване на заповедта с оглед произнасяне по отправеното искане за разноски.

С определение на СРС от 09.01.2026 г. съдът е осъдил Софийска вода АД да заплати 800 лв. на Н.Д. за сторените от нея разноски във въззивното производство. Именно това определение е предмет на настоящата въззивна проверка.

Като взе предвид горните факти, съдът намира подадената частна жалба за неоснователна.

Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на заявителя Софийска вода АД относно допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в невръчване на молбата на длъжника за присъждане на разноски. От данните по делото се установява, че искането за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение е направено своевременно от длъжника още с подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като към същото са представени и доказателства за извършването им.

С разпореждането, с което заповедта за изпълнение е обезсилена, съдът е указал да се връчи препис на заявителя с възможност да вземе становище по направеното искане за разноски, с което е осигурена възможност за упражняване на правото му на защита и е спазен принципът на състезателност в процеса. По делото се установява, че такъв препис е бил връчен както на самото възражение, с което се претендират разноските, така и на разпореждането на съда, в което се указва, че Софийска вода АД може да вземе становище. Същото не е сторено.

Последващата молба на длъжника, с която се иска съдът да допълни разпореждането си в частта за разноските не съдържа ново искане, нито нови фактически твърдения или доказателства, а представлява процесуално действие, насочено към произнасяне по вече заявено и надлежно въведено в производството искане.

При тези обстоятелства съдът приема, че изискванията на чл. 248 ГПК са спазени, доколкото на насрещната страна е била предоставена реална възможност да изрази становище по претенцията за разноски още преди постановяване на акта по обезсилване на заповедта, от която възможност тя не се е възползвала. Не е налице задължение за повторно връчване на молба, която не въвежда нови обстоятелства или искания.

2

Ето защо невръчването на посочената молба не съставлява съществено процесуално нарушение и не е довело до накърняване правото на защита на заявителя. С оглед изложеното, съдът намира, че разноските са правилно присъдени, като възраженията в тази насока са неоснователни.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.01.2026 г. по ч.гр.д. № 33758/2019 г. на СРС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3