Решение № 33 от 28.03.2025, Районен съд - Гълъбово
- Съд
- Районен съд - Гълъбово
- Дело
- Гражданско дело 19/2025
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 28.03.2025
- В сила
- 23.04.2025
- Състав
- Радка Георгиева Стоянова
Други актове по делото
- Решение № 34 от 28.03.2025 · Радка Георгиева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за българските лични документи
- чл. 76, т. 9 · Закон за българските лични документи
- чл.15, ал.1 · Закон за закрила на детето
- чл.127а, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.127а ал.4 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 33 гр. Гълъбово, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20255550100019 по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба на С. А. Г. срещу И. Л. Б., с с която е отправено към съда искане с правно основание чл.127а, ал.2, вр. с ал.1 от СК. Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с Решение № 1698 от 22.12.2016 г. на ОС Пловдив, постановено по в.гр.д. № 2449/2016 г. на същия съд. С решението са предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето им А.-С- на ищеца. Твърди, че с Решение № 2640 от 29.07.2016 г. по гр.д. № 6413/2015 г. по описа на РС Пловдив е дадено разрешение ОДП Стара Загора да издаде паспорт за задгранично пътуване на детето А.-С.С.Г. без съгласието на майката И. Б., както и разрешение детето да пътува извън пределите на РБългария с баща си С. А., без съгласието на майка си И. Б. за срок от 5 години. Твърди, че към момента ответницата възпрепятства и поставя ограничения в правото на детето А.-С. да пътува. Сочи, че с оглед възрастта на детето А.-С. и ангажираността му в образователния процес като ученичка в ********, същата има право на отдих и почивка, на участие в игри и дейности за отмора, и на свободно участие в културния живот и изкуствата. Иска от съда да разреши на детето А.-СС.Г. да напуска границите на РБългария, като пътува в чужбина, в държавите-членки на Европейския съюз, както и в Шенгенската конфедерация, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия, Република Турция, Република Сърбия, Арабска република Египет, Обединените арабски емирства, Република Малдиви, САЩ, Канада, Доминиканска република, Република Куба, Ямайка, Япония, Република Корея, Австралийски съюз, Нова Зеландия, с цел почивка, културно-исторически туризъм и по причини, свързани с образованиео й, до навършване на пълнолетие, сама или придружавана от баща й, или посочени от него лица, както и да разреши издаването на паспорт на детето, след изтичане валидността на издадения към момента. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който счита, че искането за разрешение не било конкретизирано и съобразено със съдебната практика – посочени периоди от време и за кои държави се отнася искането. Заявява, че не са верни твърденията на ищеца, че възпрепятсва детето да пътува, а многократно е давала съгласие детето да пътува самостоятелно. Сочи, че ако съдът счете искането за основателно, то да бъде с ограничения – определен кръг от държави и съобразено с режима на лични отношения между детето и другия родител.
1
Съдът, като разгледа претенциите на страните и наведените от тях доводи и възражения, и прецени събраните доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните С. А. Г. и И. Л. Б. са родители на непълнолетното дете А.-С- С.Г., родена на ********* видно от представеното удостоверение за ражданe, издадено въз основа на Акт за раждане № ******** на Община Стара Загора.
От приложените към настоящото дело - гр.д. № 6413/2015 г. на РС Пловдив и в.гр.д № 2449/2016 г. на ОС Пловдив е видно, че съгласно влязло в сила Решение № 1698/22.12.2016 г., постановено по в.гр.дело №2449/2016 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, упражняването на родителските права по отношение на детето А.-С- се предоставя на бащата, при който е определено и местоживеенето на детето, при определен режим на лични отношения между него и майката. С горепосоченото решение е потвърдено решение № 2640/29.07.2016 г., постановено по гр.д. № 6413/2015 г. по описа на РС Пловдив в частта, в която е дадено разрешение на ОДП Стара Загора да издаде паспорт за задгранично пътуване на детето А.-С-, без да е необходимо за целта съгласието на майката И. Б.. С решението е дадено разрешение на детето А.-С- да пътува извън пределите на Република България – страните-членки на Европейския съюз и до Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн, с цел почивка и културно исторически туризъм, придружавано от своя баща за срок от 5 години.
От постъпилия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Стара Загора, е видно, че детето А.-С- живее самостоятелно с баща си от м.ноември 2013 г. и за нея се полагат адекватни грижи. Детето е ученичка в 8ми клас на ********, като физическото и психическото й развитие е в норма. Интегрирано е между връстниците си. Посочено е, че детето А.-С- не контактува с майка си и с роднини по майчина линия. В проведения със социалния работник разговор с детето, то е споделило, че е имало съгласие от майка си да излиза в чужбина, но после майка й го отменила без предупреждение, като това се случило по време на планирано пътуване до Гърция.
Споделила, че с баща си са стояли като „престъпници“ на границата и не знаела защо.
Споделила, че майка й е давала съгласие, но само за определен срок, и затова се водело делото, за да може да пътува когато реши. Споделила е, че миналата година е нямала разрешение от майка си и е почивала на българското море, но ако е имала разрешение, тя и компанията можело да летуват в чужбина. Социалният работник е провел среща и разговор с майката на детето А.-С-, при който е заявила, че до момента нито ищеца, нито детето са искали от нея разрешение да пътува в чужбина, а е чувала за тази необходимост от други хора. Заявила е, че няма нищо против детето А.-С- да пътува, но иска да знае къде и с кого и за колко време. Посочено е в доклада, че детето А.-С- е отчуждено от майка си и не желае да контактува с нея.
По делото е прието като доказателство уведомление /л.12/ от И. Б. до ищеца, с което оттегля даденото от нея съгласие с Декларация с рег.№ 329/17.02.2016 г. на нотариус Е.Т..
По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. Г.а В. и И. А. И.. Според свидетеля Р. В., детето А.-С- иска да излиза свободно в чужбина, но не иска непрекъснато да се обажда на майка си за това. Знаела от детето за конкретно пътуване за Нова Година през 2022 г., когато А.-С. поискала декларация от майка за Коледа и Нова Година, но получила декларация за един ден преди Коледа и един ден преди 31 декември.
Според свидетеля И. И., детето А.-С- иска да пътува навсякъде, иска да отиде да си напазарува в Гърция, но към момента няма възможност.
На основание чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детото, непълнолетното дете А.-С-, навършило десет години, е изслушано от Съда. Детето заявява, че сега няма как да излиза в чужбина. Заявява, че когато е имала разрешение, с баща й често са ходили в чужбина.
Заявява, че майка й е дала постоянно разрешение, но няколко месеца след като е изтекло разрешението от съда, го е отменила. Споделя за случка – пътуване в Гърция, като на границата полицаите ги изместили и не им дали да влязат, а ги държали от страната на България. Полицаите й обяснили, че трябва да се върне, защото А.-С- не може да излезе.
2
Заявява, че не желае да се моли всеки път когато излиза извън България. Заявява, че с баща й имат планирани пътувания в чужбина. Заявява, че желае да посети Италия, Южна Корея, Япония, Франция, Германия, но към момента не може да пътува защото няма разрешение.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът достигна до следното:
Никой от родителите не може да вземе самостоятелно решение за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания с дете зад граница. По делото се установи, че са налице емоционални проблеми между ищеца и ответницата, свързани с разбирателството за начина на живот, за нуждите на детето и отношенията между всички.
Всяко дете има право на свободно придвижване (в това число да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието само на единия от родителите. Ограничаването на детето от пътуванията и ограничаването на възможностите му за посещение на други държави по същество ограничават основни права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона.
Свободното движение на хора представлява една от основните свободи на гражданите на страни членки на ЕС и гарантирано се гарантира от техните основни закони и Конституции.
Ето защо, съдът следва да реши тези въпроси, когато съгласие между родителите липсва, съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.2 от СК.
Водещ критерий при вземане на решение за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина е „най-добрият интерес на детето“, чиято легалната дефиниция дава разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Преценката за този „най-добър интерес на детето“ е винаги конкретна, за всяко конкретно дете, поради което и решението следва да е съобразено с тази конкретна преценка. Тази преценка включва и преценката на баланса между правата на детето и правата на родителите му в конкретната ситуация.
В случая се иска от съда да постанови решение, с което да даде разрешение, заместващо съгласието на единия родител (ответника), детето да пътува до държави – членки на ЕС, както и Шенгенската конфедерация, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия, Република Турция, Република Сърбия, Арабска република Египет, Обединените арабски емирства, Република Малдиви, САЩ, Канада, Доминиканска република, Република Куба, Ямайка, Япония, Република Корея, Австралийски съюз, Нова Зеландия за неопределен брой пъти за срок до навършване на пълнолетие.
Съдът намира, че в настоящия случай се ангажираха доказателства за такива обстоятелства, които да налагат даване на исканото разрешение за пътуване до посочените страни без ограничение. При преценката на въпроса за какъв период следва да бъде дадено разрешението за пътуване на детето, съдът счита, че заместващото съгласие трябва да бъде дадено за искания период - до навършване на пълнолетие, тъй като този период не е твърде дълъг, респ. може да се направи адекватна преценка относно интересите на детето. А.-С- е почти на 15 години, като срокът на разрешението ще е съобразен и със съдебната практика.
С оглед горното, съдът намира, че в интерес на детето ще е то да може да напуска територията на България и да пътува с цел почивка, културно-исторически туризъм и по причини, свързани с образованието й, до посочените от ищеца страни за период до навършване на пълнолетие, сама или придружавана от баща си или друго лице, посочено от него. Неосъществяването на лични контакти между майката и детето за времето, през което то ще бъде в чужбина не е основание, да м у се откаже да пътува с родителя, който упражнява родителските права. Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано и само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права. Необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази, като съдът счита, че разрешаването на детето да пътува не би нарушавало режима на лични контакти на майката с детето, предвид данните, че такъв не се изпълнява. Затова, при наличие на доказателства установяващи, че е налице интерес за децата от исканото заместващо съгласие по чл.127а от СК, същото трябва да бъде уважено.
По отношение на искането за издаване на паспорт на детето А.-С-, след изтичане 3 валидността на издадения към момента, по делото беше приета справка от МВР ОДП Стара Загора /л.65/ от която е видно, че последния издаден паспорт на детето А.-С- е със срок на валидност до 23.05.2027 г. Издаването на документ за пътуване или подновявянето на такъв с нов е последица от разрешаването на основния въпрос за пътуването на детето извън страната и не е предмет на самостоятелно искане. В този смисъл Решение № 33 от 25.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 143/2013г., III г.о. Поради това и съдът дължи произнасянето по този въпрос в настоящото производство, въпреки, че към момента срока на документа не е изтекъл. Това искане също ще бъде уважено.
Относно разноските:
Разноски при спорна съдебна администрация, каквото е настоящото производство, не се дължат. Ето защо, съдът не следва да присъжда разноски на страните по правилото на чл.
Разпечатката съдържа 32 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8dcc49ce-81ac-4250-9ef9-9173e7670246