Определение № 3362 от 16.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3362 гр. София, 12.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20248002901763 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. И. срещу решение № 2928/16.05.2024 г. по в.гр.д. № 281/2024 г. на Софийски градски съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 20084935/24.03.2023 г. по гр.д. № 58494/2020 г. на Софийски районен съд е осъден касаторът да заплати на К. Н.

П. сумата от 3 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди от бездействие на касаторката в периода 03.09.2019 г. до 25.05.2022 г., като вписан ликвидатор по реда на чл.266, ал.3 ТЗ.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е недопустимо, евентуално неправилно. Поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 и 3 Г ПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касацията К. Н. П. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

1

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с подадената искова молба и допълнителни молби-уточнения ищцата К. П. е отправила искане до съда за постановяване на решение, с което касаторът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди - изразяваща се в болки, стрес и страдания от бездействие на ответницата по иска, като назначена за ликвидатор на дружеството „Буги -98“ ЕООД-в ликвидация в периода от 21.05.2019 г. до 30.05.2022 г. , като не е заявила дали ще извършва действия във връзка с ликвидацията на дружеството или не. Констатирал е, че ясно изложени в този смисъл обстоятелства са били обективирани още в исковата молба, а именно, че ищцата е кредитор на дружеството, тъй като има парично вземане срещу едноличния собственик на капитала на дружеството по силата на влязла в законна сила присъда по НОХД №5736/2006г. на СГС, 20 състав. С оглед това и в образуваното срещу него изпълнително производство е било насочено изпълнение за удовлетворяване на вземанията й срещу дружествените дялове в „Буги-98“ ЕООД-в ликвидация и ищцата е овластена да поиска прекратяване на дружеството и провеждане на производство по ликвидация. Именно във връзка с реализиране на правата й извършването на производство по ликвидация на соченото дружество несъмнено се отразява на правната сфера на ищцата, като извършеното от ответницата бездействие в посочения период от време е накърнило правата й да получи предприемане на действия по удовлетворяване на претенцията срещу дружеството в разумен срок. Заключил е, че СРС се е произнесъл по редовна искова молба и в рамките на заявеното от искане в исковата молба и по начина, който е поискан от ищеца, т.е. на предявеното основание по предявения иск с дадена правилна правна квалификация – чл.45 ЗЗД, доколкото ищцата отправила искане за присъждане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от неправомерното бездействие на ответницата на извъндоговорно основание, съставляващо деликт.

Въззивният съд е установил, че в полза на ищцата е б и л издаден на 14.12.2009 г. изпълнителен лист от СГС на основание влязла в законна сила присъда по НОХД №5736/2006г. на СГС, 20 състав, с който подсъдимият Владимир Златков е осъден да й заплати сумата 30 000 лв.-обезщетение за 2 претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.06.2006г. до окончателното изпълнение на задължението. По образуваното изпълнително дело№ 20188380400054 по описа на ЧСИ с рег.№ 838 и район на действие – района на СГС, въз основа на този изпълнителен лист, ищцата е била овластена като взискател, на основание чл.517, ал.4 ГПК, да предяви иск за прекратяване на дружеството „Буги-98“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Владимир Златков за удовлетворяване на претенцията й във връзка с насочване на принудителното изпълнение върху притежаваните от осъденото лице-длъжник дружествени дялове. С решение № 2520/20.12.2018 г. по т.д.№ 408/2018 г. на СГС, ТО, е било прекратено дружеството по предявения от ищцата иск по чл.517, ал.4 ГПК.

СГС е констатирал, че касаторът е бил назначен за ликвидатор на дружеството „Буги-98“ ЕООД-в ликвидация с акт за назначаване на ликвидатор № 20190130121825-5/21.05.2019 г. на основание §5б от ЗТР и чл.134 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТР и регистъра на ЮЛНЦ. В акта изрично е било посочено, че в двуседмичен срок от получаване на акта ликвидаторът следва да представи нотариално заверено съгласие и образец от подписа си съобразно изискванията на чл.266, ал.3 ТЗ, ако такова не е представено. Въз основа на представената пред първата инстанция електронна кореспонденция между ищцата и касатора СГС е намерил за доказано, че И. И. е получила акта си за назначаване като ликвидатор на дружеството на 03.09.2019 г., като едва в хода на производството по чл.45 ЗЗД с уведомление от 25.05.2022 г. до Агенция по вписванията е посочила, че е в невъзможност да извърши ликвидация на дружеството. Въз основа на изпратените от ищцата до ответницата по иска писма на електронната поща от 02.09.2019 г., от 03.09.2019 г. и от 13.09.2019 г., както и от отговора на писма на ищцата от страна на Агенция по вписванията от 13.09.2019 г., съдът е счел за установено понасянето на неимуществени вреди от страна на ищцата, изразяващи се в понесени страдания, болки и стрес от бездействие на касаторката да предприеме действия по извършване на ликвидация на дружеството или в предприемане на действия по извършване на отказ да извърши ликвидация на дружеството в периода от от 21.05.2019 г. до 30.05.2022 г.

СГС е изложил съображения, че на осн. чл.266 ТЗ след прекратяване на 3 търговското дружество се извършва ликвидация, като ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им. Посочил е, че съобразно трайно установената съдебна практика, производството по чл. 266, ал. 4 ТЗ за назначаване на ликвидатор, има характер на охранително производство, като освобождаване на ликвидатора респ. назначаване на нов ликвидатор е подлежащо на вписване обстоятелство - чл. 266, ал. 3 ТЗ. Съорбазно разпоредбата на §5б, ал.3 от ПЗР на ЗТР, за ликвидатор на непререгистриран търговец се назначават лицето или лицата, които имат право да го представляват според вписването в съда по регистрацията. Ликвидаторите се смятат уведомени за назначението с вписването им в търговския регистър. В тези случаи не се изисква нотариално заверено съгласие с образец на подписа.

Въззивната инстанция е установила, че за периода от 21.05.2019 г. до 30.05.2022 г. касатора, като назначен ликвидатор на дружеството „Буги -98“ ЕООД-в ликвидация не е заявил дали ще извърши ликвидация на дружеството, като представи пред Агенция по вписванията нотариално заверено съгласие с образец на подписа, респ. не е заявил, че отказва да извърши ликвидация на дружеството. Доколкото в производството е установено, че касаторът е узнал за вписването си като ликвидатор на соченото дружество на 03.09.2019 г., то за периода от 17.09.2019 г. /след изтичане на двуседмичен срок предоставен й от Агенция по вписванията/ до 25.05.2022 г. /дата, на която е изпратил уведомление до Агенция по вписванията, че е в невъзможност да извърши ликвидация на дружеството/ е осъществил неправомерно поведение, чрез бездействие, с което несъмнено е причинил неимуществени вреди на ищцата като кредитор на дружеството в ликвидация. Позовал се на разпоредбата на чл.266, ал.6 от ТЗ, че ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества. Освен това е посочил, че ликвидаторът на дружеството следва да осъществява функции с грижата на добър търговец - чл. 268, ал. 4 ТЗ. Счел е, че горният общ принцип важи и по отношение на служебно назначения ликвидатор, който следва да осъществява дейността си като се въздържа от вредоносни действия както спрямо кредиторите, така и спрямо дружеството- § 5б, ал. 13 ПЗР на ЗТР. Бездействието на ликвидатора да потвърди извършване на ликвидацията или да откаже извършването й за посочения период от време 4

/над две години/ следва да се квалифицира като действие против интересите на дружеството и неговите кредитори, какъвто несъмнено според СГС е ищцата. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост и не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай. В случая, при съобразяване от решаващия състав на възрастта и личността на ищцата, понесените от нея стрес и безпокойство от процесуалното бездействие на касатора за посочения период – около две години, е заключил, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 3 500 лв.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Допустимо ли е съдът да присъжда обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, болки, стрес, когато страната изрично заявява, че не е търпяла неимуществени вреди?; 2/Задължен ли е въззивният съд да постанови решение съобразно фактическите твърдения и петитум на въззивната жалба?; 3/ Може ли съдът да се позове на електронни документи, които не са представени и приобщени по делото по предвидения в чл.184 ГПК ред и начин? Позовава се на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС и практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос – с решение № 94/09.05.2014 г. по гр.д. № 5666/2013 г. на ВКС, III г.о. , решение № 112/25.07.2013 г. по т.д. № 395/2012 г. на ВКС, I т.о. и др.; по втори въпрос- с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС и практика на ВКС в решения по чл.290 ГПК; по третия въпрос - с решение № 70/19.02.2014 г. по гр.д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г.о. Касторът навежда и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Първите два въпроса касаторът обвързва с оплакване за недопустимост на въззивното решение, поради направен отказ от иска от страна на ищцата.

Касационната инстанция не установява вероятност въззивното решение да е недопустимо. Отказът от иска, като процесуално действие по десезиране на съда със спора и загуба на възможността спорното право да се предяви от ищеца за защита отново пред съд, на осн. чл.233 ГПК, следва да е категоричен и ясно изразен от ищеца. Видно от въззивната жалба такова десезиране липсва. Изложените аргументи относно неимуществените вреди са в посока, 5 че такива ищцата е претърпяла и от смъртта на свой родственик, като отговорното за това лице е било осъдено в друг процес. Изрично въззивният съд е обсъдил доводите за недопустимост на първоинстанционното решение.

По трети въпрос според цитираното от касатора решение по гр.д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г.о. съгласно чл.184, ал.1, изр.1 ГПК, ако електронният документ се представи по делото, възпроизведен върху хартиен носител, като препис, заверен от страната, и другата страна не поиска представянето на документа на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В случая касаторът в преклузивния срок с отговора на исковата молба пред първата инстанция не е релевирал оспорване на така представените документи и не е поискал представянето им на електронен носител. Поради което правният въпрос не е бил обсъждан от въззивния съд – неизпълнени са изискванията към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, и не отговаря на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Друг процесуалноправен въпрос относно горните доказателства касаторът не е поставил в изложението.