Решение № 35 от 27.02.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Пловдив, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Д. Махмудиев като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за възобновяване № 20235000600015 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е във връзка с постъпило искане от осъдения, депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на делото, като в искането са били релевирани доводи за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Изложени са били и аргументи в подкрепа на претендираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а именно за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се възобновяване на делото, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, отмяна на постановеното решение, с което е била потвърдена осъдителната присъда на районния съд и оправдаване на подсъдимия по обвинението.

В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените доводи от страна на адв. С. П. – защитник на осъдения Д..

Осъденият, в хода на съдебните прения, изцяло поддържа доводите на своя защитник.

1

Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на искането, като намира че релевираните доводи не намират опора в данните по делото и разпоредбите на материалния и процесуалния закон.

В последната си дума осъденият моли да се уважи искането му за възобновяване.

Разгледано по същество, обаче, искането е неоснователно.

С присъда № 82 от 14.04.2022 г. по НОХД № 20215330205373/2021 г. на Районен съд – Пловдив, подсъдимият Г. Д. Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК за това, че на ***** г. в П. е повредил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил „Н.“ с рег.

№ ******* – собственост на Л.В. В. – Д. от гр. Н., като е унищожил предно стъкло, задно стъкло и ляво външно огледало и е повредил предна лява врата и задна лява врата, на обща стойност 1927,32 лева. За така извършеното престъпление на Д. е било наложено наказание при условията на чл. 54 от НК – една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението му е било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила.

Присъдата е била обжалвана от Д. и неговия защитник пред ОС – Пловдив, който с решение № 275 от 03.11.2022 г. по ВНОХД № 1475 по описа на съда за 2022 г. е потвърдил акта на първата инстанция. Решението на въззивния съд, като неподлежащо на редовен инстанционен контрол, е влязло в законна сила на 03.11.2022 г.

На първо място следва да намерят отговор доводите за наличието на отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърденията за допуснати нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници не се подкрепят от данните по делото. Не са допуснати абсолютни процесуални нарушения или такива, които да са ограничили правото на защита на осъдения. Направените оплаквания за безкритично възприемане показанията на свидетелите С.Н.Т., М., Д. Й., П. И.

К. и А.Н.Г., които не били очевидци на деянието са неоснователни. С дадените в хода на досъдебното производство показания, свидетелката С.Т., очевидец на деянието, установява датата, мястото и начина на извършването му. Обстоятелството, че показанията на очевидката пред разследващия, са 2 били инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал при условията на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4, предл. 2 НПК, тъй като е починала в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, не води до отпадане на тяхната същност на показания на лице, присъствало и наблюдавало събитията, нито поставя под съмнение обективността на възприятията на С.Т..

Съгласно мотивите към присъдата (л. 148 – 149 от делото на РС) първият съд се позовава на показанията на С.Т. като свидетел-очевидец на деянието. Същата, в посочения от инстанцията смисъл, е възприела нанасянето на удари с лопата от непознат за нея мъж по процесния автомобил, като посочила на пристигналите на мястото на инцидента къщата, където въпросният мъж се прибрал. Излизайки от къщата, същият мъж, в присъствието вече и на служители на реда и съседи, заявил открито пред С.Т., че именно той е потрошил автомобила и след като е разбрал, че този автомобил е на внука на съседа му, се извинил и заявил, че ще го отремонтира. Първият съд е посочил още, че възприема с доверие показанията на свидетелката като достоверни, последователни и кореспондиращи с останалите достоверни и взаимно допълващи се събрани по делото доказателства. Изрично е отбелязал, че показанията на С.Т. представляват преки и непосредствени впечатления от протеклите събития, от момента на излизането на подсъдимия от дома му, нанасянето на удари с помощта на лопата на паркирания лек автомобил …момента, в който той се е прибрал обратно в дома си, пристигането на полицейския екип и на свидетелите П. К. и М. Й., насочването на полицейския екип и на присъстващите лица към къщата, в която е влязъл мъжът, който е нанасял ударите, излизането на същия мъж (нанесъл ударите по автомобила ) от същата къща, изричното изявление от негова страна, че именно той е повредил автомобила. Първият съд е приел, че показанията на Т., въпреки че са били дадени при условията допустимото отклонение на принципа за непосредственост, са били прочетени с изричното съгласие на подсъдимия и неговия защитник, като са достоверни и логични. На първо място показанията на свидетеля установяват по категоричен и несъмнен начин, че именно подсъдимият е автор на процесното деяние, тъй като лично тя е видяла, че лицето, което нанесло ударите с лопата по автомобила, се е прибрало в този дом, след което при пристигането на полицейските служители, същото лице е излязло и е заявило, че то е потрошило автомобила. Посочено е, че 3 показанията й се подкрепят от тези на свидетелите М. Й. и П. К. относно извън-процесуалното признание на подсъдимия, че именно той е нанесъл ударите по автомобила с лопата. Отчетено е, че показанията й се подкрепят и от стоково-оценъчната експертиза, изготвена от автоексперт, за вида и размера на повредите по лекия автомобил и резултатите от извършения оглед на местопроизшествие (в този смисъл мотивите към присъдата на първата инстанция - л. 148 гръб от делото на РС). Първият съд изрично е отбелязал, че свид. С.Т. е пряк очевидец на процесните събития по осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението от страна на подсъдимия, като нейните показания представляват преки първични доказателствени средства, идентифициращи подсъдимия като лицето, което е нанасяло удари по автомобила с лопата и установяващи осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението именно от него, като точно поради техния характер на първичен източник информация, се ползват с висока и необорена доказателствена стойност ( в този смисъл инстанцията на л. 148 гръб от делото на РС). Във връзка с оценката на показанията на свид. С.Т., окръжният съд също е отделил нужното внимание (л. 41-41 гръб от делото на ОС).

Подробно е коментирал и възраженията на защитата за т. нар. „уличаващи“ дееца обяснения (пак цитираните страници от решението от делото на ОС).

Отделено, е обърнал подобаващо внимание и на показания на свид. Н.Х., която според защитата е била разпитана за установяване на „алиби“ на подсъдимия (л. 41 гръб от делото на ОС).

В този смисъл, доводът на осъдения и неговия защитник, че не бил налице свидетел-очевидец на деянието и осъждането почивало само на извънсъдебни самопризнания на осъдения, са неоснователни. Изводът за достоверност на показанията на свидетеля-очевидец С.Т. е направен след съпоставка и анализ с наличните по делото доказателства и е мотивиран с убедителни съображения.

По съответния процесуален ред са приобщени и дадените в хода на досъдебното производство показания на свидетеля Г. – полицейски служител, изпратен на мястото на инцидента. Последният, заедно със свидетелите К. и Й., са възприели последващото поведение на осъдения, след като излязъл от дома си, посочен от очевидката Т. и признал за току-що реализираните действия спрямо лекия автомобил, като обещал, че ще поправи щетата в сервиз на съответната марка автомобили. Направеният от първия и от 4 въззивния съд обстоен анализ и съпоставка на показанията на посочените свидетели поотделно и в тяхната съвкупност, както и с другите доказателствени източници са мотивирали становището, че са последователни, логични и безпротиворечиви за относимите обстоятелства.

В тази връзка, по повод изричното оплакване пред съда по възобновяване, е важно да се подчертае, че инстанциите не са игнорирали и чл. 116 НПК, забраняващ обвинението и присъдата да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. Преценката на първия съд за авторството и вината не е била основана само на т. нар. „извънсъдебни признания“ на осъдения пред свидетелите С.Т., М. Й., П. К. и А. Г., като в посочения по-горе смисъл, са били базирани на завеното от очевидец на деянието – свид. С.Т., за които е посочено, че се подкрепят напълно от събраните в досъдебната фаза доказателства - съдебно-автотехническа експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, показания на свидетелите Й., К. и Г., пред които непосредствено след деянието осъденият е признал своята съпричастност към увредата на лекия автомобил, като е изтъкнал и причината за това – проблеми с паркирането в миналото. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата пред съда по възобновяване, че извън процесуалните изявления на осъдения, който е бил привлечен към наказателна отговорност, когато те го уличават в извършване на престъпление, не могат да се ползват от решаващите инстанции, когато е дал обяснения по обвинението. Не намира опора в съдебната практика твърдението на защитата, че позоваването на извън процесуални признания на подсъдимия е недопустимо за обосноваване на неговата наказателна отговорност. Това, съгласно съдебната практика, е възможно при стриктно спазване на забраната на подменяне на първични с производни доказателства и прецизна проверка на начина, по който изявленията са стигнали до свидетелите, които ги възпроизвеждат пред съда.

Видно от решение № 384 от 22.12.2014 г. по н. д. № 1103/2014 г. на 1 н. о. на В К С „…поначало не съществува процесуална пречка за разпита им като свидетели. Депозираните от тях показания биха могли да бъдат надлежен доказателствен източник за съдържащите се в тях факти и обстоятелства, могат и следва да бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото. Те биха установили производно доказателство (например признанието), чието включване в доказателствената съвкупност не цели подмяна на първични доказателства, а тяхната проверка. Отделен е 5 въпросът за тяхната доказателствена достоверност, което е оценка, различна от тази за процесуалната им годност“. В процесния случай, доколкото посочените свидетелски показания на Й., К. и Г., не заместват обясненията на осъдения и същите са били обсъдени при преценка на доказателствените източници, правилно показанията им са били ценени, доколкото същите кореспондират с останалите доказателства и доказателствени средства. В случая, доколкото осъденият е дал обяснения, в които е възразил срещу съпричастността си към деянието, следва да се приеме, че показания на цитираните свидетели са послужили за проверка на първичните – показанията на свид. С.Т. – очевидец на деянието и обясненията на осъдения. По отношение на възпроизведените в показанията на свидетелите Й., К. и Г. извън процесуално признание на осъдения за причастност към деянието, инстанциите ясно са посочили, че въз основа само на тези показания е немислимо осъждането на Г. Д., ако по делото не са налице други източници, които да ги подкрепят (в този смисъл е например решение № 46 от 08.03.2017 г. по н. д. № 31/2017 г. на ВКС, 3 н. о.). В конкретния случай, освен показанията на посочените свидетели, възпроизвеждащи извън процесуални признания, по делото са налице и други източници - показанията на свид. С.Т. – свидетел-очевидец на действията на осъдения по трошене на автомобила (нейните показания са били прочетени по надлежния ред, като са част от доказателствената съвкупност и пряко посочат осъдения като извършител, като правилно са били ползвани от инстанциите при формирането на изводите им по фактите), както и извършените процесуално-следствени действия и съставения за тях протокол за оглед на местопроизшествие и оглед на веществени доказателства.