Решение № 709 от 15.07.2025, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 966/2025
- Вид
- Решение № 709
- Подписан
- 15.07.2025
- Състав
- Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 98а, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 28а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 709 гр. Перник, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Д. Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20251720100966 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК ***, /предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД/, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 28, сграда Изток Плаза, чрез юрк. А., срещу С. К. Д., ЕГН **********, с адрес: *** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 630,49 лв.
/шестстотин и тридесет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща цена за преизчислено количество електрическа енергия до имот с адрес: *** по фактура № *** г. за периода от 15.04.2023 г. до 14.07.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 06.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 113,88 лв. – представляваща лихва за забава за периода от 13.09.2023 г. до 03.01.2025 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 150/27.01.2025 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 00036/2025 г. на РС – Перник.
В исковата молба се твърди, че на имот с адрес: *** е извършена проверка, при която е установено неизмерване на потребената електрическа енергия и е издадена фактура № *** г.
Излага се, че на 09.04.2024 г. е постановено съдебно решение по гр.д. № 4594/2023 г. на РСПерник, което е потвърдено с решение по в.гр.д. № 325/2024 г. на ОС-Перник в частта, че ответникът дължи на ищеца сумата 630,49 лв. по фактура № *** г., тъй като е налице хипотезата на чл. 52 ПИККЕ. Твърди, че върху посочената сума на основание чл. 86 ЗЗД се дължи лихва считано от 13.09.2023 г. – датата следваща падежа на фактурата. По изложените 1 съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си адв. М. оспорва исковете. Признава, че ответникът е ползвател на електрическата мрежа, собственост на ищцовото дружество, но възразява срещу дължимостта на процесните суми като излага съображения, че същата е недоказана в настоящото производство, а решението по гр.д. № 4594/2023 г. на РС-Перник не установява дължимостта й.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена електрическа енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че ответникът е ползвател на електроразпределителната мрежа, негова собственост, при публично известни общи условия, както и че процесната сума е законосъобразно начислена след извършена проверка на СТИ, при която е установено неизмерване на потребяваната електрическа енергия и издадена фактура № *** г.
От приложената лицензия за доставка на електрическа енергия № *** г. се установява, че ищцовото дружество е лицензиран доставчик на електрическа енергия като „краен снабдител” по смисъла на § 28а от ДР на ЗЕ.
По делото е обявено за безспорно в първото открито съдебно заседание, че ответникът е ползвател на електрическата мрежа, собственост на ищцовото дружество.
С фактура № **** г. ищцовото дружество е начислило сумата 2039,39 лв. по констативен протокол за адрес на потребление, заведен на името на ответника.
О т приложените по ч.гр.д. № 00036/2025 г. на РС-Перник заверени преписи на решения, се установява, че с влязло в сила решение № 282/03.10.2024 г. по в.гр.д. № 325/2024 г. на ОС-Перник е отменено решение № 311 от 09.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 04594/2023 г. по описа на РС-Перник в частта му, с която е признато, че С. К. Д. не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата 630,49 лв., представляваща цена преизчислено количество електрическа енергия по фактура № **** г. за абонатен номер № ********** за недвижим имот, находящ се на адерс: *** на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и в частта, с която „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е осъдено да запплати на С. К. Д. горницата над 497,40 лв. до 719,65 лв. и вместо това е постановени, че се 2 отхвърля отрицателния установителен иск на С. К. Д. срещу ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, че не дължи сумата 630,49 лв., представляваща цена на преизчислено количество електрическа енергия по фактура № **** г., издадена на основание протокол № *** г. за абонатен номер № ********** за недвижим имот, находящ се на адерс: *** на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като неоснователен. В останалата част решение № 311 от 09.04.2024 г., постановено по гр.д. № 04594/2023 г. по описа на РС-Перник, с която е уважен предявения отрицателен установителен иск, за горницата над 630,49 лв. до 2039,39 лв. е потвърдено и С. К. Д. е осъден да заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД съразмерно на отхвърлената част от иска още 130,42 лв. – разноски в производството пред Пернишкия районен съд, и 177,65 лв. – разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд.
Oтхвърлянето на отрицателния установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответника, тъй като и в двата случая съдът по същество следва да отговори на въпроса дали ответникът е носител на правото – дали то е възникнало от твърдения от него правопораждащ факт /в този смисъл решение № 1 от 13.07.2004 г. по гр.д. 372 /2003 г. на ВКС, ІV г. и решение № 530/05.07.2010 г. по гр.д.№ 1560/2009 г. на ВКС, I ГО/. С оглед изложеното, възражението на ответника, че влязлото в сила решение по гр.д. № 04594/2023 г. на РС-Перник и в.гр.д. № 325/2024 г. на ОС-Перник не установява дължимостта на вземането е неоснователно.
По горните съображения съдът прави извод, че предявеният иск за главница е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 06.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД .
Съгласно чл. 86, ал. 1ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 3 от Общите условия за продажба на електрическа енергия, плащанията на потребената електрическа енергия следва да се извърши на 10-то число на следващия месец, за който се дължи месечното задължение. Следователно ответникът е изпаднал в забава след изтичането му, като съобразно отправеното искане, обезщетението за забава, изчислено от по-късната дата - 13.09.2023 г., до 03.01.2025 г., върху процесната сума възлиза на 113,88 лв.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният акцесорен иск е основателен в пълния предявен размер.
По разноските:
Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
3
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцовото дружество. От представения списък и доказателства съдът приема, че ищцовото дружество е сторило разноски в размер на сумата 25,00 лв. - държавна такса, и сумата 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер по чл. 26 от НЗПрП, или общо 75,00 лв. в заповедното производство, и сумата 75,00 лв. – държавна такса, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер по чл. 25 от НЗПрП, или общо 175,00 лв. в исковото производство, които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК ***, /предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД/, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе” № 28, сграда Изток Плаза, сумата 630,49 лв. /шестстотин и тридесет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща цена за преизчислено количество електрическа енергия до имот с адрес: *** по фактура № *** г. за периода от 15.04.2023 г. до 14.07.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 06.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 113,88 лв. /сто и тринадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ – представляваща лихва за забава за периода от 13.09.2023 г. до 03.01.2025 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 150/27.01.2025 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 00036/2025 г. на РС – Перник.
О С Ъ Ж Д А С. К. Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК ***, /предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД/, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе” № 28, сграда Изток Плаза, сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ – разноски в заповедното производство, и сумата 175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева/ разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила приложеното ч.гр.д. № 36 по описа за 2025 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4