Решение № 5903 от 31.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5903 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Цветелина Евг. Георгиева

Мариана Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100509155 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на А. А. Г., ЕГН ********** от гр.София, длъжник по изп. дело № 1796/2024г по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 с район на действие СГС с р е щ у разпореждане от 17.06.2024 г. на ЧСИ С.Я., постановено по изп. д. № 1796/2024 г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника Г. за недължимост на разноските по изпълнителното дело в общ размер от 324лв, от които 200лв за адвокатско възнаграждение на взискателя А.Л.П., ЕГН ********** и 124лв - такси по Тарифата към ЗКЧСИ.

Жалбоподателата моли да бъде отменено разпореждането, тъй като тя не е дала повод за образуване на изпълнителното производство против нея и разноските следва бъдат възложени в тежест на взискателя. Претендира разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, като бъде определен адвокатски хонорар за защитата й по чл.38 от ЗА.

Посочва, че на 11.06.2024 г. й била връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 30777/07.06.2024г. по изпълнителното дело, с която ЧСИ я канел да осигури упражняване на родителски те права на взискателя и баща П. на децата Л.А.П., ЕГН ********** и Л.-А.А. П., ЕГН **********, с оглед утвърденото с Решение № 10602/08.07.2016 г. по гр. д. № 8840/2015г на СРС, 1

83с споразумение за режим на лични контакти и да предостави на бащата П. информация за период, в който тя ще ползва платен годишен отпуск през 2024 г. След получаване на поканата А. А. Г. депозирала пред ЧСИ възражение с вх.

№47328/13.06.2024 г., че не е нарушила споразумението за режима на лични контакти на бащата с децата, а той злоупотребявал с правата си, въпреки, че тя била разширила обема на лични контакти, като предоставяла възможност на бащата да прекарва време с децата и във всяка сряда от месеца от 17:00 ч. до 19:00 ч., въпреки, че съгласно режима на лични контакти срещите в този ден от седмицата се преустановяват след навършване на четиригодишна възраст на децата. Продължава, че в одореното споразумение не бил посочен конкретен срок, в който тя трябва да предостави информация на бащата кога ще ползва годишния си отпуск и затова не можело да се направи извод, че е в неизпълнение. Взискателят не бил представил доказателства да е изисквал неколкократно от нея тази информация, а тя да не му е оказала съдействие.

Напротив, тя му предоставила тази информация още през м. май 2024 г. и му написала, че той ще може да бъде с децата през месец юли и септември 2024 г.

Същото заявила и по образуваното изпълнително дело - отново посочила кога ще използва своя годишен платен отпуск – в периода от 01.08.2024г до 12.09.2024г, съгл. Заповед №372- РД/13.06.2024г за разрешаване на ползване годишния платен отпуск от работодателя й „Институт за изследване на изкуствата“, а през месеците юли и след 12- ти септемрви, както била посочила и в мейл кореспонденцията между двамата родители, бащата А.Л.П. можел да вземе децата, съгласно предоставените му от съда двадесет дни през лятото, като счита, че най- подходящият период би бил от 10.07. 2024 г. до 30.07.2024 г.

Оспорва тя да е ограничавала контакта на бащата с децата, а те самите нямали желание да прекарват време c него и това се установявало от докладна преписка от дирекция „Социално подпомагане“, район „Оборище“ въз основа на подаден сигнал към Държавна агенция за закрила на детето с вх. № 97-А-44/15.04.2024 г., въпреки, че тя насърчавала децата за срещите с баща им.

Предвид посоченото тя счита, че има добросъвестно поведение на майка, не е дала причина за образуване на изпълнителното производство и неоснователно с обжалваното разпореждане от 17.06.2024 г. е оставено без уважение възражението й за недълимост на разноски, в противоречие с чл. 79, ал. 1 от ГПК. Позовава се и на разясненията по т. 5 на ТР № 3/2015 на ОСГТК, че не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи, какъвто именно е и настоящият случай. Твърди неизпълнение от страна на 2 бащата на режима на лични отношения за периода 22.06.2024 г. - 23.06.2024 г., от действията на когото тя се почувствала безпомощна и принудена да подаде сигнал в Държавна агенция за закрила на детето с вх . № 97-А-4-7/24.06.24 г.

Посочва, че предвид възразстта на децата, те имат лична воля да не се срещат с баща си, тя не може да им въздейства и поради това не е налице неизпълнение от нея, за което тя да бъде санкционирана.

Взискателят А. П. е депозирал отговор по жалбата и заявява, че чл. 433, ал. 1 от ГПК уреждал изчерпателно основанията за прекратяване на изпълнително дело, каквито в случая не били налице. Според него причината за образуване на изпълнителното дело е именно поведението на А. Г., която дълго време не му отговаряла кога възнамерява да ползва годишния си платен отпуск през лятото на 2024 г. и го поставяла в невъзможност да планира своята отпуска. Въпреки водените помежду им разговори по този въпрос от м.април 2024г, тя му дала отговор в края на м.май 2024г, който не бил конкретен и към момента на образуване на изпълнителното производство все още липсвал отговор. Такъв бил получен след образуване на изпълнителното производство и това се установявало от представената от нея от заповед от работодател, издадена след образуване на изпълнителното дело, а периодът по заповедта не съвпадал с посочените от майката периоди в разменената електронна кореспонденция – там тя посочвала месец септември.

В депозираните мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ посочва, че жалбата е неоснователна.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и приложеното изпълнително дело, намира за установено следното :

Съдът е сезиран с редовна жалба, подадена в срок и от надлежен жалбоподател срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по определяне на разноските, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Изпълнителното производство е образувано на 03.06.2024г въз по молба на бащата А. П., въз основа на представен изпълнителен лист за режима на лични отношения с двете му деца Л.А.П., ЕГН ********** и Л. - А. А. П., ЕГН ********** и двамата родени на 30.06.2013г през лятото, като те могат да са при него в 20-дневен период, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката А. Г.. Следователно взискателят трябва да бъде уведомен от 3 майката кога тя ще ползва годишния си отпуск, за да може да планира времето с децата си, доколкото от нейна страна не е изразено съгласия за обратното, в смисъл той да не се съобразява с времето на годишния й отпуск. В изпълнителното производство и от двете страни са представени разменена между тях кореспонденция чрез съобщения, изпращани от електроннни пощи, от която се установява, че през м.април 2024г бащата е поискал информация от майката за дните на годишния й отпуск, като тя е отговорила, че все още е рано и не може да му отговори. Същото искане към нея е направено и в края на м.май, като тя не е посочила кога ще ползва годишен отпус, а и посочила общо, че бащата може да вземе децата през юли и семтември. Друга кореспонденция между двамата по този въпрос не се представя и не се и твърди.

Дните на ползвания от майката годишен отпуск са установени след изпратена от ЧСИ покана за доброволно изпълнение от ЧСИ до работодателя на майката „Институт за изследване на изкуствата" – гр.София, ЕИК *******, от когото е представена Заповед от 13.06.2024г с определен годишен отпуск за перода от 01.08 - 12.09.2024г, включително.

На изпратената до майката ПДИ, получена от нея на 11.06.2024г, пред ЧСИ е депозирана молба на 13.06.2024г, в която посочва, че бащата може да вземе децата за периода 10-20.07.2024г.

При така установеното, съдът намира, че майката е посочила дните на годишния си отпуск и дните, в които бащата може да вземе при себе си децата по режима за лични отношения едва след образуване на изпълнителното производство против нея, като предварителният й общ отговор, че бащата може да вземе децата пред месеците юли и септември не отговаря на установеното пред ЧСИ. Следователно тя с поведението си е дала повод за образуване на изпълнителното производство. Неоснователно е възражението й че в изпълнителния лист за режима на лични отношения не била определена конкретна дата, на която тя да уведоми бащата за ползвания от нея годишен отпуск. Това действително е така и то е с оглед предоставената на двамата родители възможност за уреждане на личните отношения на всеки един от тях с децата по възможно най-удобния за тях и най-благоприятния за децата начин, но за да бъде изпълнен режима на контакти от бащата през лятото, той е длъжен да се съобрази с годишния отпуск на майката и това поражда за нея 4 задължение да има поведение такова и да уведоми бащата достатъчно рано, при първа възможност, с което да бъде гарантирана възможността му ефективно да има контакт с децата. Ако за майката не е било възможно да прецени как да изпълни това свое задължение, тя е разполагала с възможността във всеки предходен момент да поиска от районния съд да измени режима на лични отношения, като й определи конкретна дата, на която да уведомява бащата, което тя не е сторила. Следователно за нея е бил ясен за изпълнение така определения режим и възражението й в обратния смисъл е неоснователно.

На следващо място, изпълнението на задълженията на майката по режима на лични отношения, не е обвързано от изпълнението от бащата на този определен режим, за когото тя твърди, че не спазва. Налице са представени от нея разпечатки на разменена кореспонденция чрез електронни съобщения с бащата и втора между нея и детето Л. по приложението за телефон „Вайбър“, от което по неустановена причина детето е поискало майка му да го вземе от дома на бащата – както в изпълнителното производство, така и в жалбата до съда липсват изложени обстоятелства на какво се е дължало това поведение на детето и какви са били предприетите от родителите действия. Жалбоподателката е представила единствено два отговора на нейни два сигнала до Държавна агенция за закрила на детето, без самите сигнали, като от отговорите не може да се установи естеството на сигналите, нито са налице други документи, от които да може да се установи конкретно какво се е случило в отношенията между родителите и в отношенията баща – дете, конкретно, в поведението на бащата ли е причината. С оглед установеното съдът намира, че от страна на бащата не са налице действия спрямо децата или спрямо майката, с които той да й пречи да определи дните му за личен контакт с децата пред лятото. При липсата на конкретно посочени му от майката дни, предприетото от него действие за образуване на изпълнително производство не представлява злоупотреба с права, а защита на законните му права за личен контакт с децата му на законно основание – изпълнителен лист.

Съдът намира за неотносими към жалбата и на заявеното от майката, че децата били формирали собствена воля да не се срещат с баща си, на която тя не можела да влияе и поради това не носила отговорност. Доколкото няма спор, че тя е родителят, упражняващ родителските права, то на основание чл.

129 от СК тя носи отговорността да представлява малолетните си деца в техен 5 интерес, без те да могат да формират правно валидна воля на основание императивната разпоредба на чл.3 от Закона за лицата и семейството именно предвид малолетната им възраст. Все поради незрялата им възраст в тежест на родителите са поставени изрично разписаните им задължения по чл.125 от СК да се грижат за тяхното физическото, умственото, нравственото и социалното развитие, к а т о формират възгледите им с цел израстването им като самостоятелни и отговорни личности и да осигуряват постоянен надзор над малолетните си деца. Формиране на самостоятелна воля, от която за децата да настъпват правни последици настъпва с навършването от тях на 18-годишни възраст, след която самостоятелно могат да правят волеизявления с правни последици като поемат права и задължения, за които родителят не носи отговорност. Следователно към настоящия момент майката, а не децата, носи отговорността за спазване на определения режим на лични контакти на двете деца с баща им и в нейната правна сфера настъпват последиците от неипълнение на това й задължение – в конкретния случай това е задължението й за разноски в изпълнителното производство.