Определение № 28708 от 07.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28708 гр. София, 07.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20261110114638 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Н. Ч. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от двамата ответници.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат приети.

Съдът констатира, че ищцата е представила по делото документи в електронен формат, за възпроизвеждането на които следва да заплати държавна такса на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК.

Съдът констатира, че ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са представили по делото документи в електронен формат, за възпроизвеждането на които следва да заплати държавна такса на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК.

Ищцата е поискала допускане на съдебно-счетоводна експертиза, което следва да бъде уважено, тъй като между страните е налице спор относно размера и разпределението на извършените плащания и размера на ГПР при включване на оспорените разходи по кредита.

Исканията на ищцата по чл. 190 ГПК следва да бъдат уважени, тъй като поисканите справки се намират у ответниците и съдържат относими към предмета на спора данни за усвояването на кредита, извършените плащания и разпределението им по отделните задължения.

Следва да бъде оставено без уважение и искането на „Ай Тръст“ ЕООД ищцата да бъде задължена по реда на чл. 190 ГПК да представи доказателства за материалното си състояние във връзка със заявеното оказване на безплатна адвокатска помощ. Това обстоятелство не е включено в предмета на спора по същество, а относимостта и доказаността му към отговорността за разноски ще бъдат преценени при постановяване на крайния съдебен акт.

Спорът, въпреки и да попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, настоящият състав на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

1

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ищцата, в едноседмичен срок от връчване на определението, да представи доказателства за плащане по сметка на СРС на сумата от 5,80 евро – държавна такса за изготвяне на препис от отговора на исковата молба и приложенията, подадени в електронен формат, на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА ответника „Ай Тръст“ ЕООД, в едноседмичен срок от връчване на определението, да представи доказателства за плащане по сметка на СРС на сумата от 0,30 евро – държавна такса за изготвяне на препис от отговора на исковата молба и приложенията, подадени в електронен формат, на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА ответника „Кредисимо“ ЕАД, в едноседмичен срок от връчване на определението, да представи доказателства за плащане по сметка на СРС на сумата от 0,40 евро – държавна такса за изготвяне на препис от отговора на исковата молба и приложенията, подадени в електронен формат, на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да представят посочените в исковата молба справки.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на поставените в исковата молба въпроси, при депозит в размер на 240 евро, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза Л. Б. Б..

Вещото лице да бъде призовано след представяне на доказателства за внесен депозит.

ЗАДЪЛЖАВА „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД да окажат пълно съдействие на вещото лице, като му предоставят всички изискани от него счетоводни документи, електронни справки и данни относно усвояването на кредита, извършените от ищцата плащания, разпределението им по отделните задължения и паричните преводи между ответните дружества, като им УКАЗВА, че при неоказване на необходимото съдействие съдът може да приложи последиците по чл. 161 ГПК и да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатото доказателство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ай Тръст“ ЕООД за задължаване на ищцата по реда на чл. 190 ГПК да представи доказателства за материалното си състояние.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.11.2026г. от 10.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищцата – и препис от отговорите на исковата молба заедно с приложенията 2 към тях.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:

Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединени искове от А. Н. Ч., както следва:

1. иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК, предявен срещу „Кредисимо“ ЕАД за признаване за установено, че Договор за потребителски кредит № 2644217/24.09.2022 г. е недействителен;

2. иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, предявен срещу „Ай Тръст“ ЕООД за прогласяване нищожността на сключения между тях Договор за предоставяне на поръчителство от 24.09.2022 г. поради противоречие със закона, добрите нрави и липса на основание;

3. при условията на евентуалност спрямо иска по т. 1 – иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД срещу „Кредисимо“ ЕАД за прогласяване нищожността на клаузата по т. 7 от Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 2644217/24.09.2022 г., предвиждаща фиксиран годишен лихвен процент от 40%, поради противоречие с добрите нрави;

4. осъдителен иск срещу „Кредисимо“ ЕАД с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 639,11 евро, представляваща платена без основание сума над чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното плащане.

Ищцата А. Н. Ч. твърди, че на 24.09.2022 г. е сключила с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2644217. Сочи, че съгласно Приложение № 1 към договора чистата стойност на кредита е 1800 лв., към която е прибавена застрахователна премия от 178,31 лв., поради което като общ размер на предоставения кредит е посочена сумата от 1978,31 лв.

Кредитът бил предоставен за срок от 18 месеца при фиксиран годишен лихвен процент от 40%, годишен процент на разходите от 48,21% и общ размер на плащанията от 2680,38 лв.

Поддържа, че във връзка с получаването на кредита е била принудена да сключи с „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 24.09.2022 г., по силата на който дружеството се задължило да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря солидарно с ищцата за изпълнението на задълженията по договора за кредит. За предоставената услуга било уговорено възнаграждение в общ размер от 1768,89 лв., платимо на вноски. Сочи, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД и е било овластено да приема плащанията по договора за предоставяне на поръчителство, като при недостатъчност на платената сума с предимство се погасявали задълженията към „Ай Тръст“ ЕООД.

Ищцата счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Твърди, че в договора не са посочени по ясен и разбираем начин разходите и допусканията, използвани при изчисляването на ГПР. Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява задължителен и известен на кредитодателя разход, пряко свързан с кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. Сочи, че при включването му действителният ГПР би надхвърлил максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

3

Твърди още, че застрахователната премия от 178,31 лв. неправилно е включена в общия размер на кредита, въпреки че сумата не е предоставена за ползване на потребителя, и същевременно не е отчетена като разход при изчисляване на ГПР. Поддържа, че в договора липсва и посочване на конкретния лихвен процент на ден, дължим при упражняване на правото на отказ от договора, с което е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.

По отношение на Договора за предоставяне на поръчителство от 24.09.2022 г. ищцата твърди, че същият е лишен от основание, тъй като е сключен между длъжника и лицето, което следва да предостави обезпечение в полза на кредитора, без потребителят да получава действителна насрещна престация. Счита, че договорът противоречи и на добрите нрави поради значителната нееквивалентност между размера на предоставения кредит от 1800 лв. и възнаграждението за поръчителство от 1768,89 лв. Поддържа, че договорът представлява способ за прехвърляне върху потребителя на риска и разходите, свързани със задължението на кредитодателя предварително да оцени кредитоспособността му, както и че недействителността на договора за кредит води до недействителност и на договора за поръчителство, поради липсата на правно основание за неговото сключване.

При условията на евентуалност ищцата поддържа, че клаузата, предвиждаща фиксиран годишен лихвен процент от 40% противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора.

Твърди, че е заплатила във връзка с двата договора общо 1559,44 евро, а чистата стойност на получения кредит възлиза на 1800 лв., съответно 920,33 евро. Счита, че разликата от 639,11 евро е платена без основание и подлежи на връщане от „Кредисимо“ ЕАД, тъй като всички плащания били извършени на това дружество и администрирани от него.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва предявените срещу него искове.

Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит и твърди, че главницата е усвоена изцяло от ищцата. Не оспорва и сключването във връзка с договора за кредит на договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, както и че възнаграждението по този договор не е включено като разход при формирането на ГПР. Поддържа, че единственият разход, включен при изчисляването на ГПР, е договорната възнаградителна лихва. Оспорва обаче по негова сметка да е постъпила сумата от 639,11 евро, с която да са погасени задължения, различни от главницата. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство не е бил задължително условие за получаване на кредита, тъй като потребителят е имал възможност да заяви кредит без обезпечение, както и да промени първоначално заявените условия.

Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен след подписването на договора за кредит в отделна електронна система, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп, поради което размерът на възнаграждението не му е бил известен към момента на формиране на ГПР. Твърди, че договорът между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД има характера на договор за поръчка по чл.

280 и сл. ЗЗД и уговореното възнаграждение не представлява общ разход по кредита. Признава, че е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но поддържа, че двете дружества са самостоятелни юридически лица със собствени информационни системи и организация на дейността. Счита, че дори уговорката за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство да бъде приета за недействителна, това не би довело до недействителност на договора за кредит или на договора за предоставяне на поръчителство в неговата цялост. Оспорва и наличието на основание за връщане на претендираната сума.

4

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също оспорва предявения срещу него иск. Не оспорва, че на 24.09.2022 г. между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2644217, във връзка с който ищцата е сключила с „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, а между двете ответни дружества е сключен договор за поръчителство. Поддържа, че възнаграждението се дължи само за периода, през който задължението по кредита е гарантирано, и е съобразено с поетия от дружеството риск. Твърди, че при кандидатстването потребителят свободно избира дали кредитът да бъде обезпечен и че кредит без обезпечение също подлежи на разглеждане и оценка. Сочи, че след подписването на договора за кредит потребителят се прехвърля към самостоятелната електронна система на „Ай Тръст“ ЕООД, където договорът за предоставяне на поръчителство се подписва чрез шестцифрен код. Поддържа, че договорът се сключва след договора за кредит, поради което възнаграждението не е известно на кредитодателя към момента на определяне на ГПР. Счита, че възнаграждението представлява цена на действително предоставена и незабранена от закона услуга по гарантиране на задължения и не следва да бъде включвано в годишния процент на разходите. Моли предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен.