Определение № 367 от 20.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. София, 20.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600454 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по жалба на П. Й. Е., обвиняем по ДП № 9/2020 година по описа СО-СГП, пр.пр. № 5505/2015 г. по описа на СГП, срещу определение на СГС, НО, 6-ти състав от 30.01.2026 година, постановено по ЧНД № 6666/2025 година, с което е било отменено постановление на Софийска градска прокуратура от 04.06.2025г. в частта му, с която наказателното производство срещу Е. за извършено престъпление по чл. 123,ал. 1 пр. 2, алт. 1 НК е прекратено.

В жалбата се излагат съображения за това, че първоинстанционният съд бил излязъл извън пределите на контрола за законосъобразност и обоснованост по чл.243 НПК в обжалваното определение и навлязъл в самостоятелна доказателствена преценка, която била присъща единствено на прокурора като орган на досъдебното производство. Сочи се, че съдът не бил констатирал липса на доказателства или процесуално нарушение, а бил извършил собствен анА.з на събраната доказателствена съвкупност, достигайки до различен фактически извод относно причинната връзка и съставомерността по чл.123 НК. Според жалбоподателя подобен подход представлявал подмяна на вътрешното убеждение на прокурора, което било недопустимо в рамките на контрола по чл. 243 НПК. Съдът нямал 1 правомощие да указва какъв да бъде фактическият и правният извод, а единствено да прецени дА. постановлението е процесуално допустимо и обосновано. Сочи се, че в конкретния случай прокурорът бил обсъдил всички релевантни доказателства, включително заключенията на експертизите, свидетелските показания и обективните факти и бил достигнал до мотивиран извод за липса на доказана пряка причинно-следствена връзка между твърдяното нарушение и настъпилия резултат. Излагат се подробни съображения в подкрепа на този извод на прокурора в отмененото постановление и се настоява, че определението на СГС създавало недопустима процесуална ситуация, при която при липса на категорични доказателства за престъпление, се възлагало продължаване на наказателното преследване единствено въз основа на хипотетични изводи.

От САС се иска да отмени обжалваното определение на Софийски градски съд, с което постановлението на Софийска градска прокуратура от 04.06.2025 година е отменено в частта му по отношение на жалбоподателяобвиняем и да потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите в частната жалба и се запозна с атакуваното определение и постановлението на прокурора от СГП за прекратяване на наказателното производство, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 243, ал. 7 НПК, но по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството по чл. 243, ал. 4 НПК пред СГС е било образувано по жалба от Р. М. А., Д. С. М. и Д. С. М. чрез адв. С. М. при АК - КърджА. срещу постановление на СГП от 04.06.2025 година по пр.пр. № 5505/2015 година по описа на СГП, с което било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 9/2020 г. по описа на СО-СГП, на основание чл.

243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 и т.4 от НПК съответно - поради липса на извършено престъпление и поради настъпила смърт на обвиняем. Направено 2 било искане за отмяна на постановлението като незаконосъобразно и неправилно.

Според жалбоподателите показанията на част от свидетелите не били проверени и между някои от тях и останалия доказателствен материал били налице противоречия. Заключенията на изготвените съдебно-медицински експертизи противоречА. на физичните закони. Твърденията на прокурора, че неспазването на изискванията на ЗЗБУТ и конкретно непровеждането на инструктажи от работодателите (обвиняеми) имА. единствено характер на административно нарушение и не били в пряка причинна връзка с настъпилата смърт били неоснователни и недоказани.

Първостепенният съд изложил в определението си каква фактическа обстановка е приел за установена прокурора в постановлението, с което прекратил наказателното производство по отношение на обвиняемия Е. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК по отношение на обвиняемия И. Д. В., след което е очертал пределите на съдебния контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство от прокурора по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Съдът е констатирал, че постановлението за прекратяване на наказателното производство съдържа противоречия във връзка с посочените от прокурора аргументи за направения от него извод за обективна несъставомерност на деянието. В частност - от една страна прокурорът, анА.зирайки заключенията на техническа експертиза (т.1, л.122 ДП) и комплексната техническа и съдебно-медицинска експертиза (т.1, л.143 ДП), достигнал до извод, че пострадА.ят С. М. не бил спазил изискванията на чл. 33 от ЗБУТ и така бил станал причина за настъпване на злополуката, но в същото време заключил, че и ръководителите на „Леджендари билд“ ООД, сред които е и жалбоподателят-обвиняем, не били спазили изискванията на чл.4, ал.1 и ал.3, чл.14, ал.1 и чл.16, ал.3 ЗЗБУТ, че в качеството си на управители на „Леджендари билд“ ООД не били спазили изискванията на чл.

3, чл. 10, чл. 12 и чл. 13 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като са допуснА. до работа пострадалия С. М., без да му е проведен начален инструктаж, инструктаж на работното място и ежедневен 3 инструктаж. После прокурорът пък приел, че не били събрани категорични доказателства, че всъщност на С. М. не бил проведен инструктаж. Съдът, проверявайки този извод на наблюдаващия прокурор, преценил, че той не почива на формалната логика, тъй като се опровергавал както от липсата на подписи на пострадалия в инструктажните книги, така и от показанията на свидетелите Ф. Ш. и Ф. Р., на които като работници на същия строителен обект не им е бил провеждан инструктаж за безопасност на труда, от обясненията на обвиняемия П. Е., който сам заявил, че не е познавал пострадалия и не е имал контакти с него, а това изключвало възможността да му е провел инструктаж под някаква форма и от показанията на свидетеля Е.

П. - технически ръководител на обекта, който заявил, че няма как да е провеждал първоначален инструктаж на пострадалия, след като последният не е имал сключен трудов договор. На базата на тази доказателствена съвкупност с основание първата инстанция е заключила, че крайният извод на прокурора за обективна несъставомерност на деянието поради липсата на причинна връзка между поведението на двамата обвиняеми и настъпилия смъртоносен резултат поради липсата на инструктажи и на осигурени здравословни и безопасни условия на труд, се явявал вътрешно противоречив и необоснован, тъй като според трайната съдебна практика дори пострадалото лице със свое поведение да е съпричинило настъпване на престъпния резултат, това не изключва наказателната отговорност на извършителя, щом е налице причинната връзка между неговото поведение и престъпния резултат.

Съдът е открил вътрешно противоречие в проверяваното постановление и по въпроса каква е причината за настъпилата смърт на пострадалия С. М., тъй като от една страна прокурорът на стр.17 (абзац 3) от постановлението е приел, че са събрани достатъчно доказателства, че причината за смъртта на пострадалия е въздействие на електрически ток, а след това на същата страница (абзац 4) пък посочил, че при разследването не било установено, че пострадалиятт е починал вследствие на протичане на електрически ток по тялото му. По-нататък съдът установил, че прокурорът е допуснал и друго вътрешно противоречие в акта си, тъй като от една страна е приел, че не може да бъде направен категоричен извод, че е било извършено престъпление по чл.123 от НК или друго, а непосредствено в следващото изречение, че не може да бъде направен извод и в обратната насока - че не е било извършено престъпление, поради което според него наказателното производство не 4 следва да бъде прекратявано на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, но впоследствие го е прекратил спрямо обв. Е. точно на това основание.

По тези съображения СГС е приел, че при изготвяне на атакуваното постановление прокурорът в недостатъчна степен е съобразил изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, за обективно и в пълнота събиране и обсъждане на различните доказателствени източници, както и че при спазване на тези принципи би могло да се стигне до различен правен извод относно нА.чието или липсата на всички съставомерни признаци на състава на престъплението по чл.123 от НК, поради което отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство по отношение на обв. П. Е. и върнал делото на СГП за отстраняване на допуснатата необоснованост, а при необходимост - и за допълване на доказателствената съвкупност, което би могло да се осъществи чрез преразпит на свидетели или назначаване на допълнителни експертизи.

САС намира, че постановеното определение е правилно.

С оглед изложените в частната жалба на обв. Е. аргументи, че съдът е излязъл от рамките на допустимия съдебен контрол, анА.зирайки сам доказателствата, САС намира за необходимо изрично да посочи, че в производството по реда на чл. 243, ал. 4 и следващите от НПК съответният първоинстанционен съд е длъжен да извърши проверка на обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление за прекратяване.

Проверката за обоснованост включва дА. в хода на разследването са установени всички релевантни за предмета на делото факти, дА. това е станало чрез вА.дни доказателствени източници и дА. фактическите изводи на прокурора са изградени след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. По-нататък първата инстанция извършва проверка дА. фактическите изводи на прокурора и то при положение, че се основават на доказателствената съвкупност, са съответни и на приложимия закон, така че постановлението за прекратяване на наказателното производство да е законосъобразно.

СГС е осъществил съдебния контрол именно в посочените по-горе рамки. Не отговаря на действителното положение по делото, че съдът бил извършил собствен анА.з на събраната доказателствена съвкупност. АнА.зът, който е обективиран в съдебния акт, обхваща единствено фактическите и 5 правни изводи на прокурора и доколко те са съответни на събраната доказателствена маса. В съдебния акт не се съдържа собствен на съда извод относно причинната връзка, а само констатации, че постановлението е вътрешно противоречиво по този въпрос и не е съобразено със утвърдената съдебна практика. Всъщност, прокурорският акт изцяло не е съобразен със задължителните за всички органи на съдебната власт указания по т. 2, 6 и 7 на ППВС № 2/1979, според които субект на престъпленията по чл. 123 НК и чл.

134 НК, свързани с нарушаване на правила и норми за охрана на безопасността на труда, могат да бъдат не само преките изпълнители на правно регламентирано занятие или дейност, но и лицата, които имат нормативни задължения във връзка с организацията, контрола или ръководството на тази дейност. Субекти могат да бъдат и лицата, които при настъпване на трудовата злополука не са били на работа в предприятието или организацията, ако не е прекъсната причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат. Според постановлението на ВС съдилищата са длъжни да установяват по всяко дело допуснатите от дееца нарушения на определени правила и норми за охрана на безопасността на труда, на съответен нормативен или поднормативен акт, като изследват задълбочено нА.чието на причинна връзка между тях и настъпилия противоправен резултат, като този принцип има приложение и при разрешаване въпроса за съпричинителство на последния от страна на пострадалото лице. Това указание се отнася и за прокурора, който разполага с процесуалната възможност както да внесе обвинителен акт, като повдигне обвинение пред съда по чл. 123 НК на прекия деец или на прекия деец и ръководителя комуто са задълженията по ЗБУТ или да прекрати наказателното производство, но във всички случаи, както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в обстоятелствената част на постановлението за прекратяване на наказателното производство трябва да посочи какво е установил от фактическа страна и от кои доказателства. Пак според указанията в посоченото ППВС инструктажът на работниците и служителите не замества други мерки за охрана на безопасността на труда, които длъжностните лица са длъжни да предприемат по силата на служебното си положение за пускане в експлоатация на технически изправни и обезопасени машини и съоръжения.