Решение № 252 от 25.07.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Варна, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000241 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. 261711/14.09.2022г. по описа на ДОС, уточнена допълнително с молба вх. №260098/23.01.2023г., поправена с молби вх.

№261825/06.10.2022г. и вх. №260346/21.03.2022г., на ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , Е И К 121265177, седалище град София, подадена чрез пълномощник адвокат Т. Т., САК, срещу решение №260034 от 29.07.2022г. на Окръжен съд - Добрич, постановено по т.д. №198/2020г. по описа на ДОС, в частта му, с която е осъден да заплати на ищцата А. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес в град Добрич, обезщетение за обезвреда на претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2015г. в град Добрич по вина на водача на л.а. „Рено Лагуна“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, С А А, ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по полица №23115000631101 със срок на валидност 25.02.2015 – 24.02.2016 година, в размер над 20 000 лева до присъдените 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 16.12.2015г., до окончателното плащане.

Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, като се твърди, че присъденото обезщетение е в неоснователно завишен размер, който не съответства на установените увреждания и съдебната практика при сходни случаи. Поддържа се и обоснованото възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата ищца като се твърди, че приносът й следва да бъде отчетен в размер на поне 50 %. Поддържа се и 1 възражението за погасяване по давност на исковата претенция, което е самостоятелно основание за нейното отхвърляне. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част.

В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна – ищцата А. Н. Ш., чрез пълномощника си по делото адвокат Н. В., АК-Добрич, обосновано становище за необоснованост и неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че съдът е изследвал всички факти и обстоятелства от значение за спора, обсъдил е в пълнота и всички критерии, относими към дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, съответно правилно и законосъобразно е определил неговия размер. Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не е взел участие. В подадена молба е изразено становище за основателност на подадената жалби и искане за нейното уважаване.

Въззиваемата страна А. Ш., представлявана по пълномощие от адвокат Н. В., е заявил, че поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното с нея решение.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявените пред първоинстанционния Добрички окръжен съд искове е претендираното пряко право на ищцата А. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес в град Добрич, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , Е И К 121265177, седалище град София, обезщетение за причинените й вреди вследствие на ПТП, настъпило на 16.12.2015г. в град Добрич по вина на водача на л.а. „Рено Лагуна“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, С А А, ЕГН **********, изразяващи се в изживени болки и страдания от причинените й телесни увреждания. Същото се претендира в размер на 50 000 лева като се иска и присъждане на следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на увреждането - 16.12.2015г., до окончателното плащане.

Настъпилото на 16.12.2015г. събитие съставлява покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена на 25.02.2015г., т.е. при действието на отменения Кодекс на застраховането (обн., ДВ, бр.103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.,, отм., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.). Ето защо и като се съобразява разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ (2016), съответно липсата както на твърдения, така и на посочени и представени по делото доказателства за постигната друга уговорка между застрахователя и застрахования деликвент, така предявените искове се квалифицират правно по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм., ДВ, бр. 102 от 29 Декември 2015г. ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.

Исковете са били уважени в цялост от първоинстанционния съд. В частта му, с която ответникът – застраховател е осъден да заплати на ищцата обезщетение за причинените й неимуществени вреди до размера на сумата 20 000 лева, ведно със следващото се обезщетение за забава, решението не е обжалвано от никоя от страните и е влязло в сила.

Зачитайки предметните предели на формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на първоинстанционния съд, съставът на въззивния съд приема за установени правопораждащите факти на спорното субективно материално 2 право - настъпването на пътно-транспортното произшествие, вината на водача на л.а.

„Рено Лагуна“, с рег. № Х ХХХХ ХХ , чиято отговорност е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „ОЗК застраховане“ АД, причинените на пострадалата ищца травматични увреждания и неимуществени вреди.

По отношение механизма на ПТП, виновната и противоправна деятелност на водача на л.а. „Рено Лагуна“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, С А А, ЕГН **********, съдът е обвързан и от задължителната сила на споразумението за решаване на наказателното производство по досъдебно производство № 1109/2017 г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич, одобрено с определение № 1/05.01.2022 г. по НОХД № 1480/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич - чл.300 от ГПК, във вр. с чл.383, ал.1 от НПК.

С оглед на това и като се имат предвид и оплакванията на ответника във въззивната жалба, спорните въпроси във въззивното производство са относно размера на дължимото на ищцата обезщетение за обезвреда на причинените й неимуществени вреди и наличието на съпричиняване. Поддържа се и заявеното възражение за погасяване по давност на исковата претенция, което е самостоятелно основание за нейното отхвърляне.

По размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Не е повдигнат спор относно броя, вида и обема на получените от ищцата телесни увреждания. Същите са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото писмени доказателства, експертното заключение на вещото лице по изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза и свидетелските показания на разпитания свидетел. Безспорно е установено, че ищцата, движеща се като пешеходец по левия тротоар на бул. „Трети март“ в посока от сградата на „ВИКДОБРИЧ“ АД към центъра на града, е била застигната и блъсната в гръб от навлезлия по тротоара л.а. „Рено Лагуна“, с рег. № Х ХХХХ ХХ (гражданската отговорност на чийто водач е била застрахована при ответното дружество), в резултат на което тя е паднала, наранявайки си главата, лицето, дясната ръка в раменната област.

Непосредствено след инцидента ищцата е била откарана в Спешно отделение на МБАЛ – Добрич, където са извършени съответни прегледи и изследвания. Заради нараняването на главата е била настанена за наблюдение в неврохирургично отделение, където е пролежала една седмица. Изписана е с окончателна диагноза контузия на главата, сътресение на мозъка. Отчетени като придружаващи оплаквания и обективно състояние са оток и кръвонасядания на меките тъкани на лицето, палпаторна болезненост в областта на дясна гръдна половина, оток и кръвонасядания в областта на дясната ключица. Ищцата се оплаквала и от разклатени зъби (резци) на горна челюст, като при последващ преглед при стоматолог е установена луксация (изкълчване) II степен на първи горен десен резец, подлежащ на консервативно лечение. След изписването й от болницата е била насочена за домашно лечение под контрола на ОПЛ, изписана е медикаментозна терапия. Едва впоследствие през м. април 2016г. при направена рентгенография е установено, че е налице фрактура на дясната ключица в стадий на консолидация с разместване на фрагментите. Поради късното диагностициране през този период ищцата не е била имобилизирана с мека превръзка, което е основно при лечение на счупена ключица, за да се постигне калусообразуване във вида, в който е била костта преди счупването, а не на криво.

През този период ищцата е извършвала движения с дясната ръка, макар и болево ограничени, не е провеждала рехабилитация. По експертното мнение на вещото лице болките са били най-силни в острия период след получаване на травматичните 3 увреждания, болки макар и с намален интензитет са съпътствали последващия възстановителен период до диагностицирането на счупената ключица. Понастоящем възстановяването не е в пълен обем поради зарастване на счупването на ключицата с разместване на костните фрагменти, обусловено от късното диагностициране и липсата на обездвижване на ръката с мека превръзка през оздравителния период. За останалите увреждания лечението е било адекватно и същите са отшумели в рамките на нормалните срокове за това.

Според свидетеля Н.й Ш – син на пострадалата, възстановителният период продължил около шест месеца, през време на който ищцата се нуждаела от грижите на своите близки, тъй като била затруднена в извършване на ежедневна домакинска работа (чистене, готвене), грижа за хигиенните си нужди полагала сама. Изпитвала болки в областта на ръката и гърдите, била постоянно на болкоуспокояващи медикаменти, имала нарушения в съня, била емоционално нестабилна. Преди инцидента ищцата била енергичен, борбен човек, работела във ВиК като инкасатор и била постоянно в движение. Преживяното било за нея стресиращо събитие страхувала се да се движи по улицата и да пресича, оглеждала се постоянно за коли.

Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите, общественото му положение, общественото разбиране за справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.

В конкретния случай ищцата е била на 55 години към датата на инцидента, като в резултат на причинените й травматични увреждания е търпяла болки и страдания, по време на целия възстановителен период е била с ограничени движения в областта на дясната ръка. Понастоящем оздравителният процес е приключил, основните движения на увредения горен крайник са възстановени, но с известен дефицит поради неправилното зарастване на счупването на дясната ключица.