Определение № 2116 от 28.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2116 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500123 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 вр. чл.420, ал. 3 ГПК.

Образувано е по две частни жалби от 05.12.2025 г. на длъжниците „ДЕБЪР СОЛАР“ ЕАД, „СОЛАР РЕЙНБОУ“ ЕООД, „АБИЛИКО“ АД,

„АБИЛИКО БИЛДИНГ“ ЕАД, „БЪЛГАРИЯ 2009“ ЕООД и Н.С.Б. срещу определението от 11.11.2025 г. по гражданско дело № 22504/2025 г. на Софийския районен съд, 60 състав, с което са оставени без уважение исканията на жалбоподателите за спиране на изпълнението на издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение 30.05.2025 г.

Жалбоподателите подържат доводи за незаконосъобразност на акта.

Необоснован бил изводът на първоинстанционния съд за липса на предвидените в закона основания за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК. Били представени писмени доказателства, от които се установявало по категоричен начин, че към датата на подаване на заявлението, както и към издаване на заповедта, вземанията не били изискуеми. Освен това, били представени и доказателства за погасяване на вземанията чрез прихващане.

Предвид изложеното молят въззивния съд да отмени обжалвания акт и да постанови друг, с който да спре изпълнение на издадената заповед.

Ответникът по жалбите – заявителят „Инвестбанк“ АД, намира същите за неоснователни, като моли въззивния съд да ги остави без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид отговора и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 275, ал. 1 ГПК и доколкото частните жалби са подадени в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следва, че са процесуално допустими.

Разгледани по същество частните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

По подадено на 16.04.2025 г. заявление от „Инвестбанк“ АД е издадена 1 заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ал.

417, т. 2 ГПК срещу длъжниците „ДЕБЪР СОЛАР“ ЕАД, „СОЛАР РЕЙНБОУ“ ЕООД, „АБИЛИКО“ АД, „АБИЛИКО БИЛДИНГ“ ЕАД, „БЪЛГАРИЯ 2009“

ЕООД и Н.С.Б. за вземания, произтичащи от договор за кредитна линия № ДБ-8048-209/08.02.2023 г., изменен и допълнен с анекс № 1/24.02.2023 г., анекс № 2/26.05.2023 г. и анекс № 3/25.01.2024 г., а именно: 8 400 000,00 лева частично от 8 574 261,66 лева – главница, заедно със законната лихва от 16.04.2025 г. до изплащане на вземането; 146 866,80 лева - възнаградителна лихва за периода от 26.03.2024 г. до 25.07.2024 г.; 1 528 469,68 лева - лихва за забава върху просрочена главница от 15.04.2024 г. до 15.04.2025 г.; 2,34 лева просрочена комисионна за ангажимент; 18 918,96 лева - дължими застрахователни премии; 99,95 лева - такси за обслужване на разплащателна сметка от 25.11.2024 г. до 26.03.2025 г.; 510,00 лева - такси за налагане и вдигане на изпълнителни и обезпечителни запори,както и разноски по делото.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са подадени възражения от всички длъжници. Подадени са и исканията по чл. 420 ГПК, които съдът е оставил без уважение с обжалваното определение, което въззивният съд намира за правилно поради следните съображения:

Съгласно чл. 420 ГПК възражението срещу заповедта не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417 ал.1, т. 1-9 . Такова може да бъде постановено или при представяне на надлежно обезпечение /ал. 1/, или на писмени доказателства /ал. 2/ относно недължимост на вземането.

На първо място следва да се посочи, че удостоверяване и на изискуемостта на вземането е предпоставка за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК - чл. 418, ал. 2 ГПК. Липсата на данни за такава е основание за отмяна на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение. Доколкото не е подадена жалба по чл. 419 ГПК, то въпросът дали вземането е било изискуемо или не към момента на подаване на заявлението и издаване на заповедта, е ирелевантен. Същевременно, по твърденията на длъжниците, падежът е настъпил към момента на постановяване на определението на СРС. Ето защо, дори и да се приеме, че ненастъпилата изискуемост би била основание за спиране на изпълнението, то такава към настоящия момент не е налице.

Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателите, че погасяване се установявало от представеното изявление за прихващане. Първо, дори и да се приеме, че се доказва такова, то е само за част от главницата - за сумата до 3 946 407 лева. Ето защо само по твърдения липсва основание за спиране на изпълнението по заповедта по отношение на всички вземания. Освен това, изявлението за прихващане само по себе си няма погасителен ефект, ако насрещните вземания не са ликвидни, за каквото няма доказателства.

Напротив, видно от отговора на частните жалби, то се оспорва от насрещната страна. Поради това от представеното доказателство не се установява недължимост на вземането и за тази сума.

Предвид липсата на основания за спиране по чл. 420 ГППК обжалваното определение е правилно. Подадените срещу него частни жалби следва да бъдат оставени без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби в вх. № 400689/05.12.2025 г. и вх. № 400707/05.12.2025 г. на длъжниците „ДЕБЪР СОЛАР“ ЕАД, „СОЛАР РЕЙНБОУ“ ЕООД, „АБИЛИКО“ АД, „АБИЛИКО БИЛДИНГ“ ЕАД,

„БЪЛГАРИЯ 2009“ ЕООД и Н.С.Б. срещу определението от 11.11.2025 г. по гражданско дело № 22504/2025 г. на Софийския районен съд, 60 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да не се връща на СРС, а да се докладва по т.д. № 2435/2025 г. на СГС, ТО, 17 състав.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3