Решение № 832 от 15.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 832 гр. С., 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Мая Михайлова

Димитринка КостадиноваМладенова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова Въззивно гражданско дело № 20211100509876 по описа за 2021 година Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

С Решение № ІІІ-139-20109584 от 03.05.2021г., постановено по гр. д. № 28021/2020г. по описа на СРС, 139 състав, е обявил за загубила действие заповед за незабавна защита от 05.10.2020г., издадена по гр. д. № 28021/2020г. СРС 139 състав на основание чл. 19 ЗЗДН.; издал е заповед на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН против А.С. В., ЕГН ********** във връзка и по повод на акнове цза домашно насилие по отношение на А.Л. В., ЕГН **********, С. А.

В., ЕГН ********** и С. А. В., ЕГН **********; задължава на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН А.С. В. да посещава специализирана програма за лица, извършители на домашно насилие, финансирана от Министерство на правосъдието, предоставена от финансирана от Министерство на правосъдието „Център за индивидуални и фамилни психологически консултации“ гр. С. за срок от 6 месеца; предупреждава на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН А.С. В., че при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на Прокуратурата; налага на основание чл. 5, ал.

5 от ЗЗДН на А.С. В. глоба в размер на 600 лв., платима в полза на държавния бюджет; осъжда А.С. В. да плати на А.Л. В., С. А. В. и С. А. В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с §1 ЗР на ЗЗДН сумата от 1000 лв. разноски, сторени в производството по делото; осъжда на основание чл. 11, ал. 1 ЗЗДН А.С. В. да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса и разноски в производството в размер на 25 лв.

С Решение 20137126 от 11.06.2021г., постановено по гр. д. № 28021/2020г. по описа на СРС 139 състав е оставил без уважение молба вх. № 25087164/21.05.2021г. с дата на пощенско клеймо 17.05.2021г. на А.Л. В. лично за себе си и като баща и законен представител на молителите С. А. В. и С. А. В. за допълване или изменение на основание чл. 250 ГПК на Решение № ІІІ-139-20109584 от 03.05.2021г., постановено по гр. д. № 1

28021/2020г. по описа на СРС, 139 състав както и оставя без уважение молба вх. № 25087164/21.05.2021г. с дата на пощенско клеймо 17.05.2021г. на А.Л. В. лично за себе си и като законен представител на малолетните С. А. В. и С. А. В. в частта, в която се иска постановяване на нова заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищеца А.н В. В., действащ лично и като законен представител на малилетните си деца С. А. В. и С. А. В., действащи чрез процесуалния си представите адв. Й.Б. от САК, с която се обжалва изцяло посоченото съдебно решение. В жалбата са изложени твърдения за неправилност, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че с молбата за защита от домашно насилие са наведени твърдения за ежедневно емоционално, психическо и физическо насилие, на което са подложени ищците от страна на ответника В., като в хода на първоинстанционното производство са събрани достатъчно доказателства, установяващи несъмнено това. По това време е действала заповед за защита, с помощта на която ищците са могли да живеят по-спокойно и да преодоляват травмите от извършеното по отношение на тях насилие. След нейната отмяна ответницата е започнала отново да осъществява актове на насилие по отношение на молителя В. в присъствието на двете деца. Излага подробни доводи, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че поведението на ответника В. не може да бъде квалифицирано домашно насилие, а че същото по-скоро представлява„строго възпитание“. Границата е наистина тънка и следва да се прояви нужната сензитивност като се обследват травматичните увреждания у молителите.

Въззивникът твърди, че от събраните по делото писмени доказателства, някой от които изхождащи от ответника Видонов, се установява, че последната има уклон към насилническо и агресивно поведение. Освен това, в писмения отговор на ответника по никакъв начин не се оспорват твърденията, изложени в молбата за защита, предявена от ищеца. В подкрепа на твърденията си въззивникът се позовава на социален доклад, изготвен за целите на процеса. В него се съдържа категорично заключение, че децата са били многократно подлагани на физическо насилие от страна на своята майка, като същата не отрича това, а дори споделяла пред социален работник, че си позволявала да посяга на децата в този смисъл е и приложеният по делото доклад на фондация „П.У.Л.С.“ . Фактите, изложени с тези доклади са игнорирани от първоинстанционния съд, който е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, защото в него са постановени адекватни, но недостатъчно ефективни защитни мерки, които да охранят в най-пълна степен интереса на пострадалите лица. По изложените съображения моли да отмяна на обжалваното решение като неправилно и постановяване на друго, с което да се уважи молбата за защита от домашно насилие на тримата молители изцяло и да се издаде заповед за защита. С нея да се предприемат мерки а ниво незабавна защита, за да може да се ограничат и/или предотвратят неблагоприятните последици за живота и здравето на молителите, а именно да се задължи ответникът А.В. да се въздържа от актове на домашно насилие по спрямо тримата въззивници, да й се забрани да ги приближава физически на разстояние от поне 300 м. да се отстрани А.В. за максимално допустим от закона срок от съвместно обитаваното от тях жилище, находящо се на адрес гр. С., бул. ****; за забрани на А.В. да доближава обитаваното от тях жилище, в което четиримата оживеят, както и до местоработата на господин В., местата за отдих, като пострадалите посещават както и учебните заведения, които децата посещават; да насочите А.В. към специализирана програма за овладяване на насилническия й уклон и агресивно поведение, с цел превенцция и за да й се помогне да осъзнае травмите, които нанася на пострадалите; да се насочат пострадалите към програма за възстановяване на травмите и справяне със страха, който пострадалите изпитват непрестанно, както и двете деца да преодолеят травмите от непрестанно извършваното върху тях насилие. Претендира разноски за въззивна инстанция.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна А.С. В., представлявана от процесуалния си представител адв. Р.Г. от САК е подала отговор на въззивната жалба. В него се изразяват доводи за неоснователност на същата. Заедно с отговора е депозирана и насрещно въззивна жалба, с която се моли за отмяна изцяло на първоинстанционното решение и отхвърляне на молбата на тримата молители за защита. Излагат се твърдения, че 2 фактите, които са посочили молителите не са истина. Посочва, че с Определение № 20150978 от 04.07.2021г. постановено по гр.д. № 46662/2020г. по описа на СРС на осн. чл.

323 от ГПК упражняването на родителските права по отношение на децата С. и С.В.и е предоставено на бащата - ищецът А.В.. На нея е определен режим на лични отношения, като срещите с децата се провеждат в Детски контактен център чрез Дирекция „Социално подпомагане“. Самата тя е напуснала семейното жилище и живее под наем на друг адрес.

Твърди, че дори след постановяване на това определение ищецът В. не връща децата в жилището им, където биха се чувствали по-спокойни, а продължават да живеят в непозната среда във фондация „П.У.Л.С“ гр. Перник. Излага доводи, че твърденията от молителя В. за извършени от нея актове на домашно насилие по отношение на него и на двете деца са единствено с цел ответницата да бъде извадено от семейното жилище по време на бракоразводния процес. Моли за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие от А.В., лично и като пълномощник на двете малолетни деца – С. и С. като неоснователна. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът А.В. поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и не сочи нови доказателства. В хода на устните състезания излага доводи, че от доказателствата по делото се установява несъмнено, че ответникът А.В. е извършвала многократно актове на домашно насилие както по отношение на двете деца, така и към него. Пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде дадена по-сериозна защита на молителите. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззивникът А.В. оспорва въззивната жалба на ищеца в първоинстанционното производство и поддъра подаденатанасрещна въззивна жалба. В обяснения пред съда посочва, че молбата за защита е плод на желанието на бившия й съпруг да я отстрани от семейното жилище, което е личен нейн наследствен имот. Твърди, че молителят умишлено я поставял в ситуации, които могат за се тълкуват като актове на домашно насилие. Не сочи нови доказателства пред въззивната инстанция. Пледира за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се отхвърли молбата за защита. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна стрА.С.дното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страните в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивните жалби са допустими и редовни, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Делото пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на А.Л. В., действащ лично и като законен представител на С. А. В., ЕГН ********** и С. А. В., ЕГН 3

********** за защита от домашно насилие, извършено от А.С. В.. Молителят твърди, че актовете на домашно насилие са постоянни и системни, като в молбата си посочва само последните, извършени на 07.06.2020г., когато вербално го е нападнала пред децата, крещейки обиди по негов адрес; на 08.06.2020г. когато пред децата е избухнал семеен скандал, по време на който ответницата е крещяла и е ударила детето С. крещейки; на 16.06.2020г. когато ответницата е ударила молителя по предмишницата и шамар в лицето по време на семеен скандал; 17.06.2020г. когато ответницата е осъществила актове на домашно насилие по отношение на двете деца; на 18.06.2020г. ответницата е осъществила акт на домашно насилие по отношение на детето С.; на 19.06.2020г. в дома ответницата е осъществила кат на домашно насилие по отношение на ищеца А.В., като го е обиждала по време на семеен скандал; на 23.06.2020г. осъществен акт на домашно насилие по отношение на детето С. от страна на ответницата. Изброените актове на домашно насилие са подробно описани в молбата, към която е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и съдебно-медицински удостоверения. По делото са събрани доказателства, че актове на домашно насилие са били извършвани от ответника А.В. на посочените дати.