Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 397 от 29.01.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9117/2025
Вид
Решение № 397
Подписан
29.01.2026
В сила
29.01.2026
Състав
Свилена Стоянова Давчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 44, ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 46, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Пловдив, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330109117 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Транспортни услуги Пловдив“ ЕООД, ЕИК 202724997, против С. Ф. Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 15 000 лева, представляваща неизплатена главница по договор за заем от ***, сумата в размер на 3060,72 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.2023 г. – 19.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за заем от ***, съгласно който ищецът предоставил на ответника сумата от 20 000 лева в деня на подписване на договора по посочена от ответника банкова сметка. Съгласно чл. 8 от договора, ответникът се задължил да върне получената сума в срок до 30.11.2023 г. Въпреки настъпване на падежа за плащане, ответникът не погасил задължението си. Твърди се, че последният е изпълнил частично, като е изплатил единствено сумата от 5000 лева на 04.04.2024 г. Въпреки опитите за доброволно уреждане на отношенията, 1 остатъкът от 15 000 лева не бил изплатен.

Поради изложеното предявява настоящите искове. Моли за уважаването им. Претендира сторените разноски, в т.ч. в обезпечителното и в изпълнителното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.

В с.з. е докладвана молба от процесуалния представител на ищеца, с която се иска от съда да постанови неприсъствено решение спрямо ответната страна. Претендира деловодни разноски, като представя списък по чл.80 ГПК.

Ответното дружество, редовно призовано, не се представлява. В дадения едномесечен срок не е депозирало отговор, не е представило доказателства и не е поискало делото да се разглежда в негово отсъствие.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от непредставяне на отговор и неявяване в с.з. със съобщение с Разпореждане 16827/11.06.2025 год., връчено по реда на чл. 46, ал.1 ГПК, както и с Определение № 13173/14.10.2025 год., връчено при отказ по реда на чл. 44, ал.1, предл.1 ГПК. Освен това исковата претенция е вероятно основателна, с оглед изложените твърдения и представените и приети по делото доказателства.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, сторените по делото деловодни разноски. Представени са доказателства за направени такива в размер на 722.43 лева – държавна такса и 2000 лева – адвокатско възнаграждение.

По образуваното обезпечително производство по ч.гр.дело 7254/2025 год. по описа на РС Пловдив ищецът е сторил разноски в общ размер от 1094 лева, от които 44 лева – държавна такса и 1050 лева – адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 4, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в България претендираните и присъдени суми следва да бъдат превалутирани в евро.

Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Водим от гореизложеното, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, С. Ф. Т., ЕГН ********** да заплати на „Транспортни услуги Пловдив“ ЕООД, ЕИК 202724997 сума в размер на 7669.38 евро /15 000 лева/, представляваща неизплатена главница по договор за заем от 27.10.2023 г., сумата в размер на 1564.92 евро /3060,72 лева/, представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.2023 г. – 19.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Ф. Т., ЕГН ********** да заплати на „Транспортни услуги Пловдив“ ЕООД, ЕИК 202724997 сума в общ размер на 1951.31 евро /3816.43 лева/, представляваща сторени разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.дело 7254/2025 год. по описа на РС Пловдив.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните.

УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено - С. Ф. Т., ЕГН **********, че може да поиска от ОС Пловдив неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на чл.240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3