Решение № 3396 от 20.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3396 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20261100504672 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435 ГПК - чл. 438 ГПК.

С Разпореждане от 23.02.2026 г. по изпълнително дело № 20259190436173 частен съдебен изпълнител С.А., с район на действие СГС, рег. № 919 от регистъра на КЧСИ, е оставила без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение, молбата на длъжника за премахване на таксата по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ, молбата на длъжника за премахване на таксата по т. 3 от ТТР към ЗЧСИ, молбата на длъжника за редуциране на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Против Разпореждане от 23.02.2026 г. по изпълнително дело № 20259190436173 е подадена частна жалба с вх. № 38558 / 12.03.2026 г. от „Главпроект 2006“ ЕООД , с ЕИК 175065707, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Марин Дринов“ 22, ет. 2, представлявано от управителя Д.Б., с адрес за връчване: гр. София, ул. ********, адвокат А.Д., с която молят да се отмени разпореждането и да се постанови намаление, респективно премахване на посочените в него разноски и да се присъдят направените по настоящото дело разноски. Считат обжалваното разпореждане за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20259190436173 се отнася за неолихвяемо вземане в размер на 600 лева, за което са начислени разноски за авансови такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 106 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева и такса по т. 26 в размер на 100,80 лв. или общо 446,80 лв., т.е. разноските са в размер на ¾ от самото вземане. ЧСИ е оставил без уважение подробно обоснованото възражение на дружеството относно разноските, без да изложи каквито и да е мотиви.

1

Постановените разноски са прекомерни както спрямо размера на главницата, така и спрямо правната и фактическа сложност на производството и извършените действия. Счита, че коректният и разумен размер на адвокатския хонорар, съобразен с извършените действия и съдебната практика, е 25 лв. Таксата по т. 3 по ТТР към ЗЧСИ е необоснована. Сочи, че таксата по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ е в размер на 10 лв. /12 лв. с ДДС/, а не 48 лв., както и не са изпратени по пощата каквито и да е документи и няма основание за начисляване на такава такса. Всички документи са връчени от служител на ЧСИ, за което е начислена такса по т. 5.

Таксата по т. 4 дублира таксата по т. 5 и начисляването й е незаконосъобразно. Освен това счита, че таксата надхвърля максималния размер по чл. 27а, т. 1 от ТТР към ЗЧСИ.

Постъпил е отговор на частната жалба от „Главпроект-07“ ЕООД, с ЕИК: 175317880, гр.

София, ул. „Александър Жендов“, № 6, представлявано от управителя Ж.М., чрез адв. С.К.

САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „********, адв. С.К. с който оспорват частната жалба като недопустима, а в условията на евентуалност – като неоснователна. Счита, че подадената от „Главпроект 2006“ ЕООД частна жалба е подадена извън срока по чл. 436, ал.

1 ГПК. Уговореното адвокатско възнаграждение е съобразено както с ориентировъчните размери, определени в Наредба № 1/2004 г., така и с действително извършените от процесуалния представител действия в рамките на изпълнителното производство. Твърди, че са неоснователни оплакванията на „Главпроект 2006“ ЕООД за завишен размер на дължимите такси към ЧСИ.

Постъпили са мотиви по обжалваните действия от С.А. – ЧСИ рег. № 919, в които се сочи, че подадената жалба е допустима и подадена в законоустановения двуседмичен срок. Счита жалбата за неоснователна. Приетият по делото размер от 240,00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение не надхвърля минималните размери в № 4 от 2004 г. Таксите, начислени в полза на ЧСИ, съгласно ТТР към ЗЧСИ, са законосъобразно определени. Счита, че подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата жалба и материалите по делото, намира следното от фактическа страна:

На 07.07.2025 г. в кантората на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие района на Софийски градски съд, е образувано изпълнително дело № 20259240405748 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.06.2025 г. от Софийски районен съд по ч.гр. дело № 54785 от 2023 г., с взискател „Главпроект-07“ ЕООД и длъжник „Главпроект 2006“ ЕООД.

На основание Заповед № СД-04-6/07.08.2025 г. на Министъра на правосъдието служебният архив на ЧСИ Г.К. е прехвърлен на ЧСИ С.Д.А., рег. № 919, район на действие СГС и изпълнително дело № 20259240405748 е преобразувано под нов № 20259190436173.

На 17.12.2025 г. е издадено Постановление за разноски от ЧСИ С.А., с което е приела следните разноски по изпълнително дело № 20259190436173: такси по ТТР към ЗЧСИ с ДДС: т. 1 – образуване на изп. дело – 24,00 лв.; т. 3 – извършване на справка за длъжника и неговото имущество – 6,00 лв.; т. 4 – изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, 2 уведомление и книжа, бележки – 48,00 лв.; т. 5 – изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 1 ГПК – 36,00 лв.

; т. 26 – изпълнение на парично вземане – 100,80 лв., т. 31 – допълнителни разноски, бележки, РБСС – 4,00 лв. и адвокатско възнаграждение – 240,00 лв. с ДДС.

Със запорно съобщение от ЧСИ С.А. до „Първа инвестиционна банка“ АД е наложен запор върху вземанията за суми по всички сметки на длъжника „Главпроект 2006“ ЕООД, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД до размера на сумата 1082,80 лв., изчислена към 31.12.2025 г.

Със запорно съобщение от ЧСИ С.А. до „Юробанк България“ АД е наложен запор върху вземанията за суми по всички сметки на длъжника „Главпроект 2006“ ЕООД, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД до размера на сумата 1082,80 лв., изчислена към 31.12.2025 г.

На 17.12.2025 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 34802/17.12.2025 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен общият размер на задължението – 1082,80 лв., от които 600,00 лв. присъдени разноски, както и разноски по изпълнително дело № 20259190436173, в т.ч. 240,00 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, 242,80 лв. – такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за Частните съдебни изпълнители в полза на ЧСИ С.А., дължими към 31.12.2025 г., като е съобщено и за наложените запори върху банкови сметки в „Юробанк България“ АД и Първа инвестиционна банка“ АД.

На 03.02.2026 г. длъжникът е депозирал възражение с вх. № 23537 /03.02.2026 г. по делото срещу Постановлението за разноски от 17.12.2025 г. Разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. са прекомерни. Таксата по т. 3 е необоснована, тъй като между взискателя и длъжника са образувани при ЧСИ Г. К. 10 дела и по всяко от тях са правени едни и същи справки за длъжника и неговото имущество, с един и същ резултат.

Таксата по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ е в размер на 10 лв. /12 лева с ДДС/, а не 48 лв. Таксата по т. 26 следва да бъде променена съобразно намалението на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, освен това надхвърля максималния размер по чл.

27а, т. 1 от ТТР към ЗЧСИ.

Постъпил е отговор на възражение от „Главпроект-07“ ЕООД, с който счита подаденото възражение за неоснователно. Сочи разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г., съгласно която адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е във фиксиран размер от 200 лв., като ДДС се начислява върху възнагражденията по Наредба № 1/2004 г., а присъденото адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лв. без ДДС, съответно 240 лв. с ДДС. Счита за неоснователни оплакванията за завишен размер на дължимите такси към ЧСИ.

На 23.02.2026 г. с Разпореждане от 23.02.2026 г. по изпълнително дело № 20259190436173 частен съдебен изпълнител С.А., с район на действие СГС, рег. № 919 от регистъра на 3

КЧСИ, е оставила без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение, молбата на длъжника за премахване на таксата по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ, молбата на длъжника за премахване на таксата по т. 3 от ТТР към ЗЧСИ, молбата на длъжника за редуциране на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По правната природа на разноските в изпълнителното производство следва да се отбележи, че длъжникът отговаря за необходимите разноски по принудителното изпълнение, доколкото същите са причинени от неизпълнението на установеното с изпълнителния титул задължение. Същевременно тази отговорност не е безусловна и не обхваща разноски, които не са действително извършени, не са необходими или са начислени без нормативно основание. Именно поради това чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК предоставя на длъжника самостоятелна защита срещу разноските по изпълнението, а съдът следва да провери както основанието, така и размера им.

В правната теория разноските по изпълнението се разглеждат като последица от необходимостта кредиторът да прибегне до държавно организирана принуда за реализиране на признатото му право. Тяхната обезщетителна функция обаче е ограничена от принципите на необходимост, законоустановеност и съразмерност. Съдебният изпълнител не може да натоварва длъжника с такси за действия, които не са извършени, които са бъдещи или които попадат извън точното съдържание на съответната тарифна точка. В противен случай разноските биха загубили характера си на необходима последица от изпълнението и биха се превърнали в несъразмерна имуществена тежест за длъжника, особено при вземания с нисък размер, какъвто е настоящият случай.

Жалбата е процесуално допустима. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по реда на чл. 435, ал.

2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, а не само постановлението за разноски. В случая обжалваното разпореждане от 23.02.2026 г. има именно такъв характер, тъй като с него ЧСИ е отказал да измени приетите по изпълнителното дело разноски – адвокатско възнаграждение и такси по т. 3, т. 4 и т. 26 ТТР към ЗЧСИ. Следователно актът подлежи на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Неоснователно е възражението на взискателя за просрочие на жалбата. Макар обжалваното разпореждане да е постановено на 23.02.2026 г., релевантен за началото на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК е моментът на съобщаването му на длъжника – 27.02.2026 г., а не датата на постановяването му. По делото не се установява длъжникът да е бил уведомен за разпореждането на самата дата 23.02.2026 г. Същевременно в мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК самият съдебен изпълнител е приел, че жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, като е постъпила с вх. № 38558/12.03.2026 г. Видно от изпратеното на съда копие от изпълнителното дело, жалбата е постъпила чрез ЧСИ и е комплектувана с мотиви и становище на взискателя именно като редовна жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

При липса на доказателства за по-ранно съобщаване, което да обоснове изтичане на срока 4 преди подаването допустима.

, съдът приема, че жалбата е подадена в срок и е процесуално

Жалбата е подадена на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК от длъжника по изпълнителното дело, срещу акт на съдебния изпълнител, с който е отказано изменение на приетите по изпълнителното производство разноски. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, като предмет на съдебен контрол е както актът, с който разноските първоначално са определени, така и последващият отказ на съдебния изпълнител да ги измени след направено възражение. В случая жалбата е насочена срещу Разпореждане от 23.02.2026 г. на ЧСИ С.А., с което са оставени без уважение възраженията на длъжника относно адвокатското възнаграждение на взискателя и таксите по т. 3, т. 4 и т.