Решение № 807 от 02.09.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 807 гр. Г.О., 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., VIII СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКО

НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20264120100713 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл.127 ал.2, чл. 127а и чл. 149 от СК.

Ищцата В. М. П. от гр. Г. Оряховица, чрез пълномощника си адвокат Н.

И. твърди, че с ответника М. С. Д. живели на семейни начала до 2024 г. Родили им се две деца – Г.М. Д. и М.М. Д.а. Посочва, че от раздялата им насам изцяло е поела грижите за децата, а в поведението на ответника се наблюдавало дезинтересиране от тях, т.к. не контактувал с тях, не им заплащал издръжка, а и като цяло не ги търсел. Навежда твърдения, че детето Г. е вече в трети клас, има нужда от по-висок размер издръжка, необходима му за спорт, тренировки, обучения и др. Счита, че ответникът, като лице в трудоспособна възраст, и без задължения към трети лица, ще може да заплаща издръжка за двете си малолетни деца. Иска съдът да даде заместващо съгласие на родител за пътуване на децата в чужбина и изваждане на необходимите документи за това. Счита, че притежава по-добър родителски капацитет, поради което иска да й бъдат предоставени родителските правата върху децата, като местоживеенето им бъде определено при нея. Иска от съда да осъди ответника да заплаща месечна издръжка за детето Г. в размер на 200 евро, за детето М. в размер на 160 евро, както и да заплати издръжка за минало време, за период от една година назад в периода 01.02.2025 г. до 31.01.2026 г. в общ размер на 2400 1 евро за детето Г. и в размер на 1920 евро за детето М.. Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал писмен отговор.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Липсва спор по делото, а и от представеното удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на детето Г. М.ов Д., родено на 20.02.2016 г. и детето М.М. Д.а, родено на 16.01.2020 г., по време на съвместното им съжителство.

От представеното удостоверение изх.№ 75/09.02.2026 г., издадено от управителя на „Аполон - 95“ЕООД се установява, че брутното възнаграждение на ищцата за периода м. 02/2025 г. до м. 01/2026 г. възлиза общо на 6336,95 евро или средно месечно на 528,08 евро.

Представена е служебна бележка от Директора на *** гр. Г. Оряховица, от която е видно, че детето Г. Д. е редовен ученик в 3-ти клас през учебната 2025/2026 г.

Представено е уверение от Директора на ***, видно от която е, че детето М. Д.а е записано и редовно посещава трета подготвителна група "Маргаритка" при ***.

На основание чл. 59, ал. 6 СК ищцата е изслушана, като от обясненията, които дава, се установява, че ответникът е заминал да работи в Испания на 01.06.2026 г. От около две години не е проявявал желание да се среща с децата си. Посочва, че сама отглежда и издържа децата си. Можела да разчита за помощ в отглеждането им от своята баба, както и от близка приятелка. На детето Г. давала 3 евро джобни на ден. Ежедневно й били нужни средства за храна, обувки, дрехи и консумативи за децата. Живеели в общинско жилище, за което заплащала наем от 50 евро.

От показанията на свидетеля М.Д., водена от ищцата, се установява, че познава страните от около 13 години. Посочва, че през м. януари 2024 г. страните се разделили. Децата им се отглеждали от ищцата, докато баща им не се интересувал от тях. Ищцата можела да разчита за помощ в отглеждането им на своята баба. Свидетелката посочва, че също помагала, когато има възможност. Счита, че децата изискват ежедневни грижи и финансови средства за отглеждането им. Дава за пример обстоятелството, че ищцата е 2 заплатила за зелено училище на детето Г. сумата от 500 лв.

По делото е приложен социален доклад, в който е отразено, че към момента на изготвянето му, децата се отглеждат и възпитават от тяхната майка. Бащата не участвал активно в отглеждането им. Майката работела в „Аполон-95“ ЕООД. Получавала помощи по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД в размер на 56,25 евро за двете деца. Жилищните условия и среда за децата при майката били добри. Децата общували предимно с роднините си по майчина линия. По данни на социалния работник изготвил доклада децата имали изградена силна емоционална връзка с майка си.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По аргумент от разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси съгласно чл.

59, 142, 143 и 144 СК.

Настоящото производство, което се развива по реда на чл. 127, ал. 2 СК, по своята правна същност има характеристиките на спорна съдебна администрация. При него имаме осъществяване на съдебна намеса в гражданскоправни отношения в резултат на която поставеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл. 127, ал.

1 СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охраняване интересите на децата, поради което служебното начало има превес над диспозитивното начало. Съдът не е ограничен от искането на страните в производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите служебно и по целесъобразност. При наличието на спор по смисъла на чл. 127, ал. 2 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права и определя местоживеенето на децата при единия родител, независимо от това кой от тях е инициирал производството.

В случая предвид незаинтересоваността на бащата и неявяването му в съдебно заседание, спор относно родителските права за децата фактически няма.

Видно от събраните доказателства – изслушването на ищцата, както и 3 свидетелските показания на М.Д. е, че ответникът е трайно дезинтересиран от децата си. Установява се, че това отчуждаване на ответника е започнало преди около две години.

На следващо място, категорично се установи, че при отглеждането и възпитаването на децата, майката може да разчита на помощта на своите роднини и приятели. Осигурила е нормална и спокойна семейна среда.

Съобразявайки установените по делото факти, че от раздялата между страните, настъпила през м. януари 2024г. ищцата изцяло е поела грижите за децата, то съдът счита, че следва да определи местоживеенето им да бъде при нея на адрес гр. Г.О., ул. “Асен Златаров“ № 3, както и на нея да бъде възложено упражняването на родителските права.

Независимо от отношенията на страните, от липсата на заинтересованост на бащата за децата му, в интерес на същите е да поддържат връзка и с двамата си родители, поради което на бащата следва да се определи режим на лични отношения, упражняването на който ще зависи предимно от неговото желание и възможности. Определянето на такъв режим е задължително и с оглед разпоредбата на чл. 127, ал.2 от СК. За подходящ съдът намира режима на лични отношения на бащата с децата, който да включва: всяка първа и трета неделя от месеца, считано от 09,00 ч. до 17,00 ч.; десет дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск;

Бащата ще може да взема децата на Коледа от 10,00 часа до 17,00 часа през четните години и от 10,00 часа до 17,00 часа на Нова година през нечетните години; Рождените дни на децата следва да се празнуват от двамата родители заедно. Вземането и връщането на децата следва да става от и в дома на майката.

В настоящото производство съдът следва да определи и дължимата издръжка на децата от бащата. Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. В разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК е определена минималната издръжка на едно дете, която е равна на една четвърт от минималната работна заплата. С Постановление на МС №243/13.11.2025 г. е определен размер на минималната работна заплата(МРЗ) от 01.01.2026 г. от 620,20 евро, съобразно който минималната дължима от родителя издръжка не може да е по-нисък от 4

155,05 евро, независимо от възможностите му да плаща такава. Ищцата е претендирала присъждане на издръжка в размер на 200 евро за детето Г. и 160 евро за детето М., което е близо до минималния размер на издръжката, която ще е дължима от ответника. Ето защо съдът намира, че искът е доказан по основание и размер, като следва да бъде уважен изцяло.

С оглед липсата на спор между страните и по въпроса, че от раздялата на страните през м. януари 2024 г. децата живеят при ищцата, а ответникът не е участвал в издръжката им, то искът по чл. 149 от СК се явява доказан по основание и до размера от 200 евро за периода 01.02.2025 г. до 31.01.2026 г. или общо 2400 евро за детето Г., а за детето М. в размер от 160 евро месечно или общо за периода 01.02.2025 г. до 31.01.2026 г., за дванадесет месеца, от 1920 евро.

По иска с правно основание чл. 127а от СК:

Съгласно чл. 127а, ал. 1 СК въпросите, свързани с пътуването на дете/деца в чужбина и издаване на необходимите документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а при липсата на такова – спорът се решава от съда.

Съдът намира, че в интерес на децата е да пътуват извън територията на Република България, да придобиват впечатления и от другите държави, като по този начин се разширява тяхната обща култура, а пътуванията ще им се отразят благоприятно на възпитанието и развитието като цяло. Съгласно чл.

35, ал. 1, изр. 1 КРБ всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 КРБ това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Правото на свободно движение в рамките на държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 ДФЕС.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по т. д. 1/2016 на ОСГК на ВКС заместващо съгласие на един от родителите, по реда на чл.

127а СК, може да се даде само за пътуванията за определен период от време и до определен или определяем кръг държави. Следва да бъде постановено решение, с което съдът да постанови заместване на липсващото съгласие на бащата за пътуване на децата за период от пет години, считано от влизане на 5 решението в сила (арг. и от чл. 36, ал. 1 ЗБЛД) за държавите от Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия до два пъти годишно, до десет дни да е срока на всяко пребиваване и пътуване. Искът е основателен и следва да бъде уважена претенцията за заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт на децата.

Предварително изпълнение на решението следва да се допусне за исковете за издръжка по чл. 143, чл. 149 от СК, и на основание чл. 127а, ал.4, вр. ал. 2 от СК, вр. чл. 242, ал. 1 от ГПК.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Г. Оряховица държавна такса върху уважената част от иска по чл. 143, ал. 2 СК в размер на 518,40 евро, както и 172,80 евро за иска по чл. 149 СК.

Следва да се посочи, че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение по исковете по чл.

127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК пред първата инстанция. В този смисъл ТР № 3/2023 г. по ТД № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС. При това положение неоснователни са претенциите на процесуалния представител на ищцата досежно присъждане на разноски във връзка с исковете по чл. 127, ал. 2 СК.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Г. М.ОВ Д., ЕГН ********** и детето М. М. Д.А, ЕГН **********, на майката В. М. П., ЕГН **********, като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на децата да бъде при нея на адрес: гр. Г.О., ул. ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата М. С. Д., ЕГН ********** и децата Г. М.ОВ Д., ЕГН **********, М. М. Д.А, ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца, считано от 09,00 ч. до 17,00 ч.; пет дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск; Бащата ще може да взема децата на Коледа от 10,00 часа до 17,00 часа през четните години и от 10,00 часа до 17,00 часа на Нова година през нечетните години.