Определение № 20 от 15.01.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. гр. Добрич, 15.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Петър П. Монев

Анна Великова като разгледа докладваното от Петър П. Монев Въззивно частно наказателно дело № 20233200600488 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.VIII от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от С. И. С. от гр.С., чрез процесуалния му представител адв.П. Й. от АК-гр.С. срещу Определение №129/02.11.2023г., постановено по ч.н.д. №224/2023г. по описа на РС-гр.Б., с което е потвърдено Постановление на ДРП /ТО Б./ от 21.09.2023г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №78 от 2020г. по описа на РУ на МВР-А., образувано и водено за евентуално извършено престъпление по чл.223 ал.I от НК.

Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност. Настоява се за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице пострадалия С. И. С., поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Добричкият окръжен съд, след като направи цялостна проверка на приложените към делото материали, както и на изложеното в жалбата, 1 установи следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по реда на чл.243 ал.IV и сл. от НПК по повод жалба от С. И. С. от гр.С. срещу Постановление на ДРП /ТО Б./ от 21.09.2023г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №78 от 2020г. по описа на РУ на МВР-А..

Досъдебното производство е образувано на 23.08.***г. с постановление на прокурор от РП-гр.С. за това, че през периода от неустановена дата през **г. до 22.01.***г. с цел да получи имотна облага, която не се следва са дадени неверни данни относно качеството на извършените строителномонтажни работи на обект, намиращ се в с.К., общ.Б., ул.„М.“ №**, като извършеното не представлява по-тежко престъпление – престъпление по чл.223 ал.I от НК.

Впоследствие на 02.09.2019г. материалите са изпратени на РП-гр.Д., ТО – Б.по компетентност.

В хода на разследването няма привлечено лице в процесуалното качество на обвиняем.

В обстоятелствената част на обжалваното определение е изложена следната фактическа обстановка:

На ***г. свид.С. И. С. закупил недвижим имот в с.К., общ.Б., с площ от ***кв.м., УПИ ***, кв.***.На ***г. му било издадено Разрешение за строеж №***.През ***г. бил изготвен Инвестиционен проект за изграждане на жилищна сграда.Поетапно сградата била построена до груб строеж и дейността по нея била спряна.През ***г. свид.С. и *** му решили да предприемат действия сградата да бъде довършена, за да може да се ползва по предназначение.Започнали да търсят фирма от гр.С., която да извърши допълнителни СМР – изграждане на електрическа инсталация, изграждане на стени, шпакловане, боядисване, изграждане на ограда и др.Обстоятелството, че обектът се намирал извън гр.С. затруднило търсенето.Свид.С. се преориентирал и започнал да търси фирма в гр.Д. и гр.В..Негов познат му препоръчал фирма от гр.В..По време на срещата с управителя на тази фирма, свид.С. се досетил, че го познава отпреди – това бил свид.Д. Х., когото в периода***г. С. планирал да ангажира със строежа на къщата, но 2 впоследствие тези планове така и не се реализирали.С. С. и *** му свид.А.С.а взели решение да наемат фирмата на Д. Х. да довърши строежа, за да може сградата да бъде въведена в експлоатация.Така свид.Д.Х. направил оферта, чиято първоначална стойност била 90 000лв. /деветдесет хиляди лева/.Тази стойност се сторила занижена на свид.С. и той помолил свид.Х. да преразгледа офертата и да му каже реално колко ще струва всичко.Тогава Д.

Х. направил нова оферта на стойност 180 000лв. /сто и осемдесет хиляди лева/.Строителят пояснил, че е описал всички скрити работи, като обяснил, че например други фирми плащали за поставяне на ламинат – 1,00лв., но той пояснил, че толкова ще струва с поставянето на лайсните, болтовете и това, което трябва да се направи до пълното завършване на ламината.Свид.С. С. останал с впечатлението, че свид.Д. Х. си разбира от работата и решил да ангажира неговата фирма с довършителните СМР по къщата.На ***г. в гр.В. бил сключен Договор за СМР между свид.С. И. С., в качеството на възложител и „Д.-***“ ЕООД, с адрес на управление гр.В., ул.„К. Д.“ №***, с управител свид.Д. Х. – в качеството на изпълнител.Срокът на изпълнение на възложената работа бил 120 дни, а стойността на договора – приблизително 180 000лв.Плащането по договора следвало да бъде извършено не по-късно от три дни след съставяне и подписване на Констативен протокол/ Акт– обр.19/.Според Договора количествата на изпълнените СМР следвало да се установяват с Констативен протокол, съставен от изпълнителя и възложителя.Финансирането на СМР-тата следвало да става чрез банков кредит, отпуснат от „П. и. б.“, клон С..Кредитът С. С. изтеглил на ***г. като физическо лице.За целта била учредена договорна ипотека на процесния имот.Според договора с банката финансирането на ремонта на къщата щяло да става на етапи, като пари щели да се отпускат след представяне на Акт 19 и проформа фактура.Строително-монтажните работи следвало да се контролират и от представител на банката от клона в гр.В. – свид.Н. Н. А..На ***г. бил подписан първия Акт 19 на стойност 44 772,20лв., а на **г. бил подписан втори Акт 19 за сумата от 91 867,40лв.На ***г. бил съставен третия Акт 19 за сумата от 135 887,40лв.През м. януари-февруари парите на свид.С.

С. свършили и свид.Д. Х.му заявил, че в такъв случай преустановява работата си.Провеждали на два пъти разговори с Д. Х., като С. му казал, че трябва да му даде Акт 19, за да го представи в банката, а и според него срокът на договора вече бил изтекъл.На ***г. свид.С. С. отправил писмено 3 предизвестие до „Д.-***“ЕООД, че прекратява договора поради неизпълнение от тяхна страна, като предоставил седемдневен срок за извършване на допълнителните работи.Последният Акт 19 от ***г. бил изпратен от свид.Д.

Х. на електронната поща на свид.С., но същият не го подписал, защото считал, че описаните СМР-та и суми не отговаряли на извършените такива.Освен това имало и завишение на цените, в сравнение с офертата, без да е налице уговорка за това.След прекратяването на договора с „Д.***“ЕООД С. С. извършил редица поправки на изработеното от фирмата – поправил изцяло покрива, защото имало течове и поставил отдушници.Поправил основата за оградата и изчистил шахтата.Поставил нови улуци.Електрическата инсталация на сградата също била поправена от свид.С., като той извикал допълнително мъж на име Я., с когото Д. Х. работил.Я. извършил поправка на гипсокартона, на две врати и един прозорец, като се наложило отново да бъдат обърнати и боядисани целите помещения, вече с боя „К.“.Всички подови настилки, освен в баните, били закупени от свид.С. С..Паркетът бил закупен от *** на С. от магазин „К.“ в гр.Д..Макар да е актуван, паркетът не бил поставен изцяло в две от помещенията.Никъде нямало поставени лайсни, които би следвало да влязат в СМР „Подови настилки“.Според свид.С. С. налице били множество некачествено извършени СМР-та, които за да се оправят, е трябвало отново да се наемат майстори и да се влагат средства.Така например била повредена външната изолация на заоблената, западна част на сградата, където следвало да се направи „обръщане“ след поставяне на дограмата.Реално имало някакво обръщане, но то било толкова криво, че разваляло самата изолация и фасадата на къщата.Свид.С. извикал нов майстор, който да се опита да поправи обръщането, но той му казал, че може да се поправи като се изравни от горе до долу с нова изолация, което означавало допълнително влагане на средства.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена комплексна Съдебно-техническа и икономическа експертиза, която установила, че при обща стойност на платените от свид.С. С. 148 202,00 лева и съпоставени със стойността на извършените СМР от „Д.-***“ ЕООД – 121 151,40 лева, то е налице надплатена сума в размер на 27 050,60 лева/л.63 и сл. от том 5 на ДП/.Установено е, че деецът за извършената работа е получил възнаграждение – сумата в размер на 27 050,60 лева, която не му се следва, 4 като знае, че то е определено възоснова на такива неверни данни, което по смисъла на НК е престъпление по чл.223 ал.I от НК.

Прокурорът е приел, че е изтекъл давностния срок по чл.80 ал. I т.5 от НК, който изключва наказателното преследване за извършено престъпление по чл.223 ал.II от НК и е постановил прекратяване на наказателното производство на основание чл.24 ал.I т.3 от НПК.

Поради липса на мотиви в тази насока за въззивната инстанция не става ясно възоснова на какви съображения деянието е подведено по състава на чл.223 ал.II от НК, след като досъдебното производство е образувано и водено за евентуално извършено престъпление по ал.I на същата разпоредба.Разминаването в съставите не е коментирано и от първоинстанционния съд, както и правилно ли е съобразена приложимата разпоредба за давността – по т.5 или т.4 на чл.80 ал.I от НК.

За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е приел, че събраните по делото доказателства са обсъдени и законът и приложен правилно.

След като се запозна с материалите по делото въззивната инстанция намери, че районният съд в действителност не е извършил проверка на обосноваността на прокурорското постановление, която визира чл.243 ал.V от НПК. Фактическата обстановка е буквално преписана от постановлението на прокурора, без да е посочено въз основа на кои именно доказателства се установява същата, а доказателствата, които все пак са споменати, не е посочено на коя страница и в кой том са приложени, което изключително затруднява работата на въззивния съд.

Не са обследвани и анализирани нито в обжалваното определение, нито в прокурорското постановление, доказателствата, приложени по делото по надлежния процесуален ред и относими към предмета на спора.Видно от материалите, освен цитираната комплексна Съдебно-техническа и икономическа експертиза /л.63 и сл. от том 5 на ДП /, в хода на досъдебното производство са били назначени и изготвени още Съдебно-техническа експертиза /л.55 и сл. от том 2 на ДП/ , както и комплексна Съдебносчетоводна и строително-техническа експертиза /л.126 и сл. от том 2 на ДП/ , които по никакъв начин не са коментирани, макар и да съдържат релевантни и от съществено значение за разкриване на обективната истина данни, 5 относими и към точната правна квалификация на деянието.

Не на последно място, от акта на първоинстанционния съд не става ясно какъв именно е бил обема на СМР, които фирмата „Д.-**“ ЕООД се е ангажирала да извърши по силата на сключения със свид.С. договор, каква част от работата е била извършена и каква част е останала недовършена.

Мотивите на районният съд, възоснова на които е потвърдено обжалваното пред първата инстанция прокурорско постановление, са твърде общи и лаконични, състоящи се буквално от четири изречения, което обстоятелство съобразно разпространената съдебна практика следва да бъде приравнено на липсата на мотиви.На практика районният съд не е извършил никакъв анализ на обилния доказателствения материал по делото.Липсва какъвто и да бил коментар извън констатациите на прокурора, буквално взаимствани от прокурорското постановление.При липсата на обстойни и ясни мотиви, придружени от задълбочен анализ на доказателствата по делото, въззивната инстанция е поставена в съС.ие на невъзможност да установи по какъв именно начин съдът е достигнал до своите правни изводи и да прецени тяхната правилност.

В материалите по делото се съдържат данни за други престъпления, които по никакъв начин не са коментирани нито от прокурора нито от съда, а разпоредбата на чл.223 от НК и в двете си алинеи сочи, че се прилага само и единствено, ако извършеното не съставлява по-тежко наказуемо престъпление.

Възоснова на горното въззивната инстанция намира, че при постановяване на проверявания съдебен акт са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са неотстраними в настоящата фаза на процеса, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато на РС-гр.Б. за ново разглеждане от друг съдебен състав, съгласно дадените указания.