Решение № 1291 от 14.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1291 гр. Бургас, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20232100501736 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, представлявано от гл. ю. к. Десислава Златева против Решение №312/17.07.2023г., постановено по гр. д. № 20222150101200 по описа на Районен съд Несебър, с което съдът е отхвърлил предявеният от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД иск за признаване на установено, че Я.

Я. Я. с ЕГН **********, чрез законния му представител Д.К. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, община Несебър, му дължи сумата в размер на 126,59 лв., представляваща цената на доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 03.09.2019г. до 05.05.2021г., за обект, находящ се в ***, община Несебър, за която сума са издадени: фактура № 0039212231 / 28.10.2019г. за сумата в размер на 89,82 лева с включен ДДС, с неплатен остатък 56,60 лева, фактура № 0039356570 / 25.11.2019г. за сумата в размер на 11,98 лева с включен ДДС, фактура № 0039493549 / 20.12.2019г. за сумата в размер на 3 лева с включен ДДС, фактура № 0039630381 / 27.01.2020г. за сумата в размер на 5,99 лева с включен ДДС, фактура № ********** / 25.02.2020г. за сумата в размер на 6,17 лева с включен ДДС, фактура № 009899363 / 25.03.2020г. за сумата в размер на 21,59 лева с включен ДДС, фактура № 0040031639 / 27.04.2020г. за сумата в размер на 15,42 лева с включен ДДС, фактура № 0040599463 / 25.08.2020г. за сумата в 1 размер на 3,08 лева, и фактура № 0041842336 / 25.05.2021г. за сумата в размер на 2,76 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2022г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 25,28 лв., представляваща общ размер на мораторните лихви, начислени общо за периода от 28.11.2019г. до 12.09.2022г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., за които суми е издадена Заповед № 385 от 16.09.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 975/2022г. по описа на Несебърския районен съд. Със същото решение е отхвърлена претенцията за разноски на ищцовото дружество.

Жалбоподателят намира постановеното решение за неправилно.

Изразява становище, че договорните отношения между водния оператор и ответника по делото не възникват въз основа на представените по делото фактури, а от друг юридически факт, чрез който именно то следва да бъде индивидуализирано по основание и размер, което в случая е сторено. Навежда доводи, че с оглед обстоятелството, че потребител за посочения обект е бил наследодателят Я., починал на 15.10.2020 год., то за задълженията, възникнали до датата на смъртта на праводателя, ответникът отговарял в качеството си на законен наследник по силата на Закона за наследството, а след тази дата - в лично качество - като страна по облигационното правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. По силата на универсалното правоприемство наследникът отговарял за задълженията на наследодателя, а след датата на смъртта, ответникът е станал собственик на имота. Твърди, че неверни са изводите на съда, че при приемане на наследство по опис по реда на чл. 61 от ЗН, собствеността върху имота преминавала с вписване на решението за това в книгата на районния съд, а не в деня на настъпване на смъртта. Ответникът се легитимирал като наследник на праводателя си към момента на откриване на наследството, поради което и отговаря по предявения иск за периода от 15.10.2020г. до 05.05.2021г. в качеството си на собственик на имота. Намира за неправилни и доводите на съда, че отговорността на ответника за задълженията на наследодателя, възникнали за отчетния период от 03.09.2019 г. до датата на смъртта 15.10.2020г. отпадала, по причина, че не били взети в предвид в описа за приемане на наследството. Обосновава, че съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Закона за наследството, отговорността на наследника, приел наследството по опис се ограничава до размера на полученото наследство, респ. до стойността, която се покрива от наследственото имущество - в случая, отчитайки извършеното частично плащане по фактура № 0039212231/28.10.2019 г., цената на иска е на стойност 151,87 лева - т.е. в пъти и нищожно по-ниска сравнено с полученото от ответника имущество.

Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски в двете съдебни инстанции. Не се сочат доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

2

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно уведомено не изпраща представител.

За въззиваемата страна се явява майката и законен представител на ответника Д. Д..

Заинтересованата страна ДСП Поморие не изпраща представител.

При извършената проверка по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК съдът констатира, че въззивната жалба е редовна и допустима – същата е подадена от упълномощен представител на процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1 и чл.261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Предявени пред Районен съд Несебър са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл. 415, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба подадена от ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД срещу детето Я .А. Я. чрез законния му представител – неговата майка Д. Д.. Ищцовото дружество обосновава правния си интерес от предявените установителни искове във връзка с издадена по ч.гр.д. №975/2022г. по описа на РС Несебър заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника против която същият е подал възражение в законоустановения срок. Предявените в заповедното производство вземания касаят: 1/ главница в размер на 126,59лв., дължима съгласно 9 бр. фактури, издадени за периода от 28.10.2019г. до 25.05.2021г., за отчетен период от 03.09.2019г. до 05.05.2021г., както и 2/ обезщетение за забавено изпълнение в размер на 25.28лв., дължимо за периода от 28.11.2019г. до 12.09.2022г., с изключение на периода на действие на извънредно положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., както и лихва от подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението. Излагат се твърдения, че ответникът Я. Я. Я. чрез законния си представител Д. Д. е клиент на дружеството и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабден обект, находящ се в с. Равда, общ. Несебър, ул. „Ивайло“ №8 и със заведена партида в базата данни с абонатен №8979996. Качеството потребител на ответника е възникнало от момента на придобиване на правото на собственост върху водоснабдения обект. Ответникът чрез законния си представител не е заплатил своевременно задълженията си по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съгласно чл.

33, ал. 2 от ОУ, което от своя страна обосновавало и претенцията му за забава. Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 126,59лв., дължими по издадени фактури за периода 28.10.2019г. до 25.05.2021г., за отчетен период от 03.09.2019г. до 05.05.2021г., както и 2/ обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер на 25.28лв., дължимо за периода 3 от 28.11.2019г. до 12.09.2022г., с изключение на периода на действие на извънредно положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., както и лихва от подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението.

Претендирани са разноски в заповедното производство и пред исковия съд.

Ангажирани са доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от майката и законен представител на детето Я. Я. Я. –Д.К. Д., с който е оспорила иска като неоснователен. Изложени са твърдения, че малолетното дете е син и законен наследник на починалия на 15.10.2020г. Я. Г. Я. като детето е приело наследството от баща си по опис, съгласно решение, което се представя. Оспорено е качеството „потребител“ на детето като е посочено, че имотът след смъртта на бащата се е ползвал от другия негов син – Г. Я. Я. като същият е ограничил достъпа до него. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми. Оспорени са осем от представените фактури доколкото са издадени на името на детето, а към датата на издаването им детето не е притежавало този имот. Представени са доказателства.

По делото преди провеждане на първото съдебно заседание е постъпила молба-уточнение от ищцовото дружество, с което същото е заявило, че ответникът отговаря за процесните задължения в качеството си на единствен наследник по закон на неговия баща доколкото по отношение на другия син Г.

Я. Я. бил вписан отказ от наследството. Позовава се на разпоредбата на чл.

59, ал. 1 от ОУ според която при смърт на потребител – физическо лице наследниците са длъжни в 30-дневен срок да подадат заявление до оператора за промяна на партидата като представят удостоверение за наследници или акт за собственост. В случая това задължение не е било изпълнено от ответника нито в установения срок, нито по-късно, поради което операторът е упражнил правото си служебно да замени титуляря на партидата. Изложено е, че ответникът е станал собственик и потребител на ВиК услуги, считано от деня на откриване на наследството, като за обема доставки, изпълнени за периода от 03.09.2019г. да датата на настъпване на смъртта – 16.10.2020г. ответникът отговарял за задълженията натрупани за наследодателя, а за периода от 16.10.2020г. до крайната отчетна дата – 05.05.2021г. в качеството си на собственик и потребител на ВиК услуги.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковите претенции на ищцовото дружество. По отношение на първите 8 бр. фактури, издадени за периода от 03.09.2019г. до 19.08.2020г. е приел, че същите отразяват неверни данни, доколкото неправилно операторът при издаването им е посочил ответника като потребител, независимо, че по това време е бил жив действителният потребител и собственик на обекта – неговият баща. По отношение на фактурата от 25.05.2021г. е посочил, че срокът за промяна на партидата е започнал да тече не от смъртта на ответника (15.10.2020г.), а от приемането на наследството по опис (21.06.2021г.), тъй като на тази дата ответникът е придобил собствеността върху недвижимия имот и съответно 4 качеството на потребител. Накрая е приел, че в исковата молба ищецът е посочил като основание на исковете приетото от съда за невярно качество на „потребител“ на ВИК услуги, а не на основание наследствено правоприемство, както и че претендираните с парични задължения не били обект на описа, което изключвало изследването на въпроса дали претендираните от ищеца суми се дължат от наследниците на Я. Я..

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

След извършения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, въззивната инстаниция приема следното от фактическа и правна страна:

По делото е безспорно, че въззиваемото дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане.

Видно от представен договор за доброволна делба от 21.02.2001г. Я. Г.

Я . е бил собственик на втори етаж от двуетажна жилищна сграда – източен близнак на площ от 60 кв. м., построена в дворно място на площ от 310 кв. м., съставляващо парцел XV-274, кв. 3 по плана на село Равда, ведно с 1/2 идеална част от дворното място.