Решение № 2505 от 05.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2505 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20221110200122 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *** срещу наказателно постановление № 22-2100103 от 20.12.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Твърди се, че имало незаконосъобразно издадени няколко наказателни постановения за неизплатени заплати на едно и също лице. Претендира се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружествотожалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП. Представя писмени бележки, в които подробно анализира показанията на лицето, чиито заплати се твърди да не са били заплатени и иска те да не бъдат кредитирани. Сочи, че бил изтекъл едногодишният срок за съставяне на акта.

Претендира разноски.

Представителят на АНО оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението било 1 доказано по категоричен начин и същото не било маловажно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършване на 29.11.2021 г. на последваща проверка по спазване на трудовото законодателство на „***“ ЕООД, било констатирано, че дружеството не е изпълнило дадено му на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ с протокол за извършена проверка на Дирекция „Инспекция по труда“ - София с Изх. № ПР2131218/22.10.2021 г. задължително предписание под № 11, а именно: „Работодателят да изплати на В.С.А.., уговореното трудово възнаграждение за периода от месец септември 2020 г. до месец ноември 2020 г., съгласно чл.128, т.2 от Кодекса на труда“. Срокът за изпълнение на предписанието бил до 11.11.2021 г. До приключване на проверката на 29.11.2021 г. не били представени документи, удостоверяващи изплащането на трудовото възнаграждение на В.С.А.. за периода от месец септември 2020 г. до месец ноември 2020 г.

С оглед констатираното нарушение бил съставен АУАН № 22-2100103 от 29.11.2021 г. срещу дружеството-жалбоподател, а нарушението било квалифицирано по чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, който след запознаване със съдържанието му го подписал без възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление № 22-2100103 от 20.12.2021 г., с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от показанията на свидетелката Д.И. и приложените по делото писмени доказателства.

Показанията на свидетелката са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, поради което съдът ги кредитира напълно. От друга страна те изцяло се подкрепят и от събрания писмен доказателствен материал – 2 протокол за извършена проверка № ПР2131218/22.10.2021 г. с дадените задължителни предписания на дружеството, със срок за тяхното изпълнение; протокол за извършена проверка № ПР2134765/29.11.2021 г. и ведомости за работна заплата. Свидетелката подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея. Сподели, че към момента на съставянето на акта предписанието все още не било изпълнено, като били съставени и други актове за неизпълнение на дадени предписания за заплащане на трудови възнаграждения, като актове били съставени за неизпълнение на всяко отделно предписание. Съдът изцяло се довери на заявеното от свидетелката, тъй като тя депозира показания за факти, които непосредствено е възприела и пресъздава в разпита си.

По делото бяха разпитани също свидетелките Л. И. и Д.Ч.. Двете свидетелки са служители на счетоводната фирма, която обслужва дружеството-жалбоподател и бяха доведени за разпит от процесуалния представител на жалбоподателя. Техните показания бяха съсредоточени в това, че са били заплатени трудовите възнаграждения на служителя В.А. на ръка, но той отказал да се подпише във ведомостите за заплати.

Този отказ се дължал на наложени му запори от съдебен изпълнител, поради което А. не желаел заплатата му да се превежда по банков път и не искал да се подписва във ведомостите. Отделно от това беше разпитан и самият В.А., който сподели, че категорично не му е било заплатено трудовото възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2020 година. Освен това заяви, че не му било плащано за период от две години от септември 2019 г. до септември 2021 г., когато спрял да ходи на работа. Заявява, че се е подписвал на ведомостите, когато му е била плащана заплата и действително имал запори от съдебен изпълнител, но възнагражденията му били в минимален размер и нямало да му удържат нищо от заплатата. Вземайки предвид показанията и на тримата свидетели, съдът не кредитира казаното от свидетелките доведени от жалбоподателя за действително заплащане на възнагражденията, поради няколко причини. На първо място свидетелките Л. И. и Д.Ч. са служители на счетоводната фирма, която обслужва дружеството-жалбоподател и са заинтересовани техният клиент да избегне административнонаказателна отговорност, която пряко е свързана с тяхната дейност по счетоводното обслужване на фирмата. Освен това двете бяха доведени за разпит от процесуалния представител на жалбоподателя и има голяма вероятност предварително да е уговорено, какво следва да кажат пред съда. На следващо място техните показания противоречат на казаното от самия служител В.А. и актосъставителя Д.И., като показанията на последните двама се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства – ведомости за заплати, тоест писмените доказателства не подкрепят думите на Л. И. и Д.Ч.. Принципно няма и житейска логика да бъдат дадени на ръка заплатите на служителя А., преди той да положи подписа си във ведомостите за заплати, тъй като това са документите доказващи изплащането на трудовото възнаграждение. От друга страна, дори това да е 3 станало веднъж, то нелогично е да се повтаря многократно и всеки път заплатите да се дават без подпис на ведомостта. След като за месец септември служителят не се е подписал, че е получил заплатата си, то логично е следващия месец октомври счетоводителят да не повтаря същата грешка, а да му даде заплатата едва след полагането на подпис, което се твърди да се е повторило и през месец ноември, тоест няма никаква логика в това поведение на счетоводителите.

Процесуалният представител на дружеството-жалбоподател иска да не бъдат кредитирани показанията на свидетеля А. само на база нелогичност в това да е работил две години без да получава заплата, както самият той твърди, но след като доказателствата са еднопосочни, то няма как те да бъдат пренебрегнати само на база житейската логика.

Освен това и както беше отбелязано по-горе, житейски логично е заплатата да се даде на ръка от счетоводителя едва след полагане на подпис в платежната ведомост. Именно позовавайки се на житейската логика, съдът обърна внимание, че нито в депозираната до съда жалба, нито във възраженията срещу съставения АУАН има твърдения, че заплатите са били платени на служителя, а той е отказал да се подпише във ведомостите. Тези възражения се правят едва в хода на съдебното производство и се водят двама свидетели за доказването им, а в същото време във възражението срещу съставения АУАН изрично се твърди, че А. не е полагал труд и затова не му били заплатени възнагражденията. Ако е вярно, че заплатите са били платени, а той не е положил подпис във ведомостите, то тогава се поставя логичният въпрос, защо такива доводи не са наведени в жалбата до съда и във възраженията срещу акта, а в последните управителят е твърдял, че А. фактически не е ходил на работа и затова не му е плащано. С оглед на изложеното до тук, съдът не кредитира показанията на свидетелките Л. И. и Д.Ч., като намира, че действително на служителя В.А. не е било заплатено трудово възнаграждение за периода от месец септември 2020 г. до месец ноември 2020 г., когато той се е водел на работа в дружеството и са му били плащани осигуровки.

В допълнение трябва да бъде посочено, че свидетелските показания на Л. И. и Д.Ч. по същество касаят правилността на дадените задължителни предписания, а в настоящото производство съдът не следва да преценява законосъобразността на тези предписания. Те могат да се оспорват по реда на чл. 145 и сл. от АПК пред административния съд, който да прецени дали са правилни или не. След като същите вече са влезли в сила, независимо правилни или не, то те подлежат на изпълнение и съдът няма правомощието да ги ревизира, понеже актът, с който те са дадени е влязъл в законна сила. Единствената роля на съда в настоящото производство е да прецени, дали е имало дадени задължителни предписания, влезли ли са те в сила, тоест подлежат ли на изпълнение или евентуално са били отменени и ако подлежат на изпълнение, дали са били изпълнени. В случай на неизпълнение ще е налице административно нарушение. Вече дали предписанията са били правилни и 4 законосъобразни, това е следвало да бъде оспорено пред административния съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК и там да се наведат възраженията за плащане и неподписване на ведомостите, или за липса на положен труд от служителя, но след като такова оспорване не е направено и те са влезли в сила, или е направено и същите са потвърдени, то настоящият състав няма правомощия да ги ревизира и да преценява отново тяхната законосъобразност.

Предвид изложеното, съдът намира за категорично доказана описаната по-горе фактология.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, прие от правна страна следното:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. Нарушението е било извършено на 12.11.2021 г., а АУАН е съставен на 29.11.2021 г. НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.